Роалд Дал
Моят чичо Осуалд (22)

XXII.

Неусетно беше дошла Коледа и Ясмин заяви, че иска ваканция. Аз исках да продължаваме.

— Хайде де — навивах я аз. — Нека да направим още един тур. Този път само крале. Ще опукаме останалите девет монарха на Европа. После и двамата ще си направим по една дълга почивка.

Възможността да полудува малко с кралете, както се изразяваше Ясмин, беше неустоимо изкушение, затова тя се съгласи да отложи ваканцията си и да прекара Коледа в снежна Европа. Заедно изработихме маршрут, по който щяхме да обиколим всички монархии в следния ред: Белгия, Италия, Югославия, Гърция, България, Румъния, Дания, Швеция и Норвегия. Прегледах внимателно деветте отдавна приготвени писма от нашия крал Джордж V. Уърсли напълни отново портативния ми контейнер за течен азот, снабди ме с нови сламки и с Ясмин се качихме на верния ситроен и потеглихме към Дувър, където щяхме да вземем ферибота до Брюксел — първата спирка от пътуването.

Ефектът, който писмото от нашия крал има върху първите осем монарха от списъка, беше общо взето един и същ. Всичките се вързаха. Нямаха търпение да направят услуга на Джордж V, както нямаха търпение да огледат тайната му любовница. За тях това беше пикантна история. Нямаше случай Ясмин да не бъде поканена в двореца няколко часа, след като бях предал писмото. Жънехме успех след успех. Понякога се налагаше да бъде използвана иглата за шапка, понякога — не. Имаше един-два смешни момента и една-две трудности, но в крайна сметка Ясмин винаги успяваше да вземе това, което ни трябваше. Тя успя да го измъкне дори от седемдесет и осем годишния крал Петър на Югославия, въпреки че старият човек припаднал накрая и се наложило да го свестява, като лиснала студената вода от нощното гърне върху лицето му. Когато пристигнахме в Кристияния (днешен Осло) в началото на април, в чантата вече имахме сламките от осем крале. Оставаше ни само Хоокон от Норвегия, който беше на четирийсет и осем години.

В Кристияния се настанихме в Гранд хотела на „Портата на Карл Йохан“ и от прозореца на стаята си виждах как тази великолепна улица се издига нагоре по хълма до портите на кралския дворец. Предадох писмото в десет часа сутринта един вторник. По обед Ясмин получи отговор, написан собственоръчно от краля. Канеше я да се представи в двореца в два и половина същия следобед.

— Това ще бъде последният ми крал — каза тя. — Ще ми липсва да бъда канена в дворци и да се боричкам с монарси.

— Какво е общото ти мнение за тях — попитах я аз, — сега, когато си обиколила повечето? Как ги намираш?

— Различни са. Тоя Борис от България беше ужасен, цялата ме омота в телена мрежа.

— Българите хич не са лесни.

— Фердинанд от Румъния също беше доста ненормален.

— Оня, дето имал криви огледала в спалнята си ли?

— Да. Да видим сега какви ли отблъскващи навици има тоя норвежец.

— Чувал съм, че бил доста благоприличен мъж.

— Никой не е благоприличен, когато го удари мухата, Осуалд.

— Бас държа, че ще е нервен.

— Защо?

— Казах ти вече защо. Съпругата му, кралица Мод, е сестра на Джордж V. Така че писмото ни все едно е било написано от зет му. Доста близо до кокала, не намираш ли?

— Пикантно е. Харесва ми.

И така, тя тръгна към двореца с кутията бонбони, иглата за шапка и други необходими неща в чантичката, а аз останах в хотела, за да приготвя лабораторията за победното й завръщане.

След по-малко от час Ясмин се втурна в стаята ми като ураган.

— Провалих се! — извика тя. — О, Осуалд, направих нещо ужасно, ужасно! Край, всичко отиде по дяволите!

— Какво стана? — попитах аз. Усетих, че се разтрепервам.

— Дай ми нещо за пиене — каза тя. — Бренди.

Налях й няколко пръста силно бренди.

— Хайде — подканих я аз, — казвай! Готов съм да чуя и най-лошото.

Ясмин отпи една дълга глътка, отпусна се назад със затворени очи и въздъхна:

— Ааа, така е по-добре.

— За бога, Ясмин! — извиках аз. — Кажи ми какво се случи!

Тя изпи остатъка от брендито и поиска още едно. Бързо напълних чашата й.

— Великолепна голяма стая — каза тя. — Великолепен висок крал. С черни мустаци, изискан, мил и красив. Лапна бонбончето като агънце. Започнах да броя минутите. Говореше почти перфектно английски.

„Никак не ми харесва тази работа, лейди Виктория — заяви той, като почукваше с пръст писмото от крал Джордж. — Това съвсем не е в стила на зет ми. Крал Джордж е най-почтения и най-честния мъж, когото познавам.“

„Той е просто човек, Ваше Величество.“

„Той е идеалния съпруг“ — каза кралят.

„Бедата е в това, че е женен“ — отвърнах аз.

„Разбира се, че е женен. Какво намеквате?“

„Женените мъже винаги са лоши съпрузи, Ваше Величество.“

„Говорите глупости, мадам!“ — тросна се той.

— Защо не си затвори устата в този момент, Ясмин? — извиках аз.

— О, не можех, Осуалд. Веднъж като започна така, просто не мога да се спра. И знаеш ли какво му казах след това?

— Изгарям от нетърпение да чуя — бях започнал да се изпотявам.

— Казах му: „Вижте, Ваше Величество, в края на краищата, след като на един мъж са му поднасяли оризов пудинг всяка вечер в продължение на години, съвсем естествено е да започне да си търси хайвер“.

— О, боже!

— Беше много глупаво от моя страна, съзнавам това.

— Той какво отговори?

— Лицето му позеленя. Помислих си, че ще ме удари, но той само стоеше, гледаше ме, пуфтеше и издаваше свистящи звуци като онези фойерверки, дето пуфтят и свистят, дълго преди да избухнат.

— И избухна ли?

— Не тогава. Държа се много достойно. Само каза: Ще ви бъда много благодарен, мадам, ако престанете да наричате кралицата на Англия „оризов пудинг“.

„Съжалявам, Ваше Величество, не го казах сериозно.“

Все още стоях по средата на стаята, защото той не ме беше поканил да седна. По дяволите етикета, казах си аз, избрах един огромен зелен диван и се проснах на него, готова за удара на суданската муха.

„Просто не мога да си обясня как може Джордж да е излязъл от релсите по този абсурден начин“ — каза кралят.

„Е, хайде сега, Ваше Величество. Много добре знаете, че той просто следва примера на баща си.“

„Бихте ли обяснили какво имате предвид, мадам?“

„Старият Едуард VII — казах аз, — този дърт мръсник, е топил кралското чушле из цялата страна.“

„Как смеете! — избухна той за първи път. — Това са долни лъжи!“

„А Лили Лангтри?“

„Крал Едуард е баща на съпругата ми — изрече той с леден глас — и няма да позволя да бъде обиждан в моя дом.“

— Какво, по дяволите, те накара да се държиш така, Ясмин? — извиках аз. — Веднъж ти се пада един наистина достоен крал и ти го обиждаш до смърт.

— Той е страхотен мъж.

— Тогава защо го направи?

— Защото дяволът беше влязъл в мен, Осуалд. Плюс това, предполагам, че съм се забавлявала.

— Ти просто не можеш да говориш такива работи на един крал.

— О, разбира се, че мога. Знаеш ли, Осуалд, открила съм, че няма никакво значение какво им говориш в началото или до каква степен ги караш да се разбеснеят, защото в крайна сметка суданската муха винаги те спасява. Накрая винаги те са тези, които изглеждат глупаво.

— Но ти каза, че всичко си оплескала.

— Нека да продължа и ще видиш какво стана. Високият крал продължаваше да крачи нагоре-надолу из стаята и да си мърмори нещо под носа, а аз продължавах да си гледам часовника. Не знам защо, но деветте минути се точеха изключително бавно. Тогава кралят каза:

„Как можахте да направите това на собствената си кралица? Как можахте да паднете до такава степен, че да съблазните милия й съпруг? Кралица Мери е най-чистата дама на земята ви.“

„Наистина ли мислите така?“ — попитах аз.

„Аз го знам — отвърна той. — Тя е чиста като пресен сняг.“

„О, чакайте малко, Ваше Величество. Не сте ли чували всичките гадни слухове?“

Като казах това, Осуалд, той подскочи и се обърна, все едно го беше ужилил скорпион.

— Господи, Ясмин, ти си се държала ужасно дръзко!

— Беше ми кеф. Исках само да се измайтапя с него.

— Страшен майтап, няма що.

„Слухове! — извика кралят. — Какви слухове?“

„Много гадни слухове“ — отвърнах аз.

„Как смеете! — изрева той. — Как смеете да идвате тук и да говорите такива неща за кралицата на Англия! Вие сте уличница и лъжкиня, мадам!“

„Може да съм уличница — отвърнах аз, — но не съм лъжкиня. Нали разбирате, Ваше Величество, в Бъкингамския дворец има един полковник, завеждащ конюшните, някакъв гренадир, много красив мъж, с огромни черни мустаци, който всяка сутрин се среща с кралицата в гимнастическия салон и й дава уроци за поддържане на фигурата.“

„И какво лошо има в това? — сопна се кралят. — Какво лошо има в упражненията за поддържане на фигурата? Аз също ги правя.“

Погледнах часовника си. Деветата минута вече наближаваше. Всеки момент този висок, горд крал щеше да се превърне в буйстващ развратник.

„Ваше Величество — продължих аз, — колко пъти сме надничали с Джордж през прозорците на салона и сме виждали…“

В този момент млъкнах. Просто гласът ми секна. Не можех дума да пророня.

— Какво беше станало, дявол да го вземе?

— Помислих си, че съм получила сърдечен удар. Започнах да се задъхвам. Не можех да дишам нормално и някакво гъделичкащо усещане пълзеше бавно по цялото ми тяло. Наистина си помислих, честно ти казвам, наистина си помислих, че ще взема да хвърля топа.

— Защо? Какво ти беше станало, за бога?

— И кралят това ме попита. Той наистина е почтен човек, Осуалд. Само преди една минута бях бълвала ужасни обиди по адрес на роднините му в Англия и ето че сега той се интересуваше за здравословното ми състояние.

„Желаете ли да повикам лекар?“ — каза той.

Дори не можех да му отговоря. Само седях и гъргорех. И изведнъж това ужасно гъделичкащо усещане ме удари с нова сила в петите и започна бързо да се разлива нагоре по краката ми. Парализирам се, помислих си аз. Не мога да говоря. Не мога да се движа. Едва смогвам и да мисля. Всеки момент ще умра. И тогава изведнъж праас! Удари ме!

— Какво те удари?

— Суданската муха, разбира се.

— Чакай, чакай малко…

— Бях лапнала не това, което трябва, Осуалд! Бях объркала бонбончетата! Бях му дала чистото, а аз бях лапнала това с праха!

— Боже господи, Ясмин!

— Знам. Но бързо се досетих какво е станало и си помислих, че ще е най-добре да се омитам от замъка, преди да съм се направила на още по-голяма маймуна, отколкото вече бях успяла да се направя.

— И омете ли се?

— Ами това беше по-лесно да се каже, отколкото да се направи. За първи път в живота си разбирах какво е да те удари суданската муха.

— Силно усещане е.

— Ужасно. Направо ти смразява мозъка. Не можеш да мислиш като нормален човек. Всичко, което усещаш, е това пулсиращо сексуално желание, което се разлива по цялото ти тяло. Можеш да мислиш само за секс, за нищо друго. Аз поне само за това можех да мисля, Осуалд, и се страхувам… страхувам се, че не бях в състояние да се въздържа… нали разбираш, просто не можех да се спра и затова… затова скочих от дивана и се впуснах към панталоните на краля…

— О, боже!

— Има и още — каза Ясмин, като отново отпи от брендито си.

— Не ми го казвай. Няма да го понеса.

— Добре, няма.

— Не, не. Кажи ми!

— Бях направо като побъркана. Хвърлих се върху него и го съборих на дивана. Но той е атлетичен тип, този крал. Беше бърз като изстрел. Успя да се изправи на секундата. После изтича и се барикадира зад бюрото си. Но аз се качих отгоре. И през цялото време той крещеше:

„Престанете веднага! Какво ви става! Махайте се оттук!“

После наистина започна да крещи, да крещи високо имам предвид:

„Помощ! Махнете тази жена оттук!“

И тогава, скъпи ми Осуалд, вратата се отвори и на прага се появи самата кралица на Норвегия, кралица Мод, в цялото си величие. Тя влезе плавно в стаята с ръкоделие в ръка.

— Нямало е начин. При тези крясъци.

— Знам.

— Ти къде беше, когато тя се появи?

— На бюрото „Чипъндейл“ на краля. Скачах отгоре и се опитвах да докопам някои части на тялото му. Разни столове хвърчаха наоколо, когато тази мъничка и доста красива жена се появи в стаята…

— Тя какво каза?

— Каза само: „Какво правиш, Хоокон?“.

„Изкарай я навън!“ — изпищя кралят.

„Искам го! — извиках аз. — Искам го и ще го имам!“

„Хоокон! — каза кралицата. — Престани веднага!“

„Не аз, а тя трябва да престане!“ — изкрещя той, тичайки като бесен из стаята, за да се спаси от мен. Но аз го бях сгащила в един ъгъл и точно се готвех да скоча отгоре му и да го задуша, когато двама стражари ме хванаха за ръцете изотзад. Бяха войници — две великолепни норвежки момчета.

„Изнесете я оттук“ — задъхваше се кралят.

„Къде да я сложим, сър?“

„Просто я махнете оттук! Изхвърлете я на улицата!“

И така, младите войничета ме хванаха за ръцете и краката и ме изнесоха от двореца. Всичко, което си спомням, е, че през цялото време им говорех ужасни мръсотии и се кълчех в какви ли не секс пози, а те си умираха от смях…

— И те изхвърлиха, така ли?

— На улицата. Пред портите на двореца.

— Имала си късмет, че не се е случило при краля на България или на някакво друго такова място. Направо щяха да те хвърлят в тъмница.

— Знам.

— Значи те изхвърлиха на улицата пред портите на двореца.

— Да. Бях зашеметена. Седнах на една пейка под някакви дървета и се опитах да си събера акъла. Имах едно голямо предимство, Осуалд, пред всичките си жертви. Аз знаех какво ми става. Аз знаех, че това е от суданската муха. Сигурно е наистина ужасно да се чувстваш така и да не знаеш какво ти е. Мисля, че това би ме изплашило до смърт. Но аз знаех, затова можех да се боря с него. Спомням си, че седях там и си казвах: „Това, от което имаш нужда, Ясмин, това, от което имаш нужда, моето момиче, за да се оправиш, е няколко хубави, силни убождания по задника с иглата за шапка“. Тази мисъл ме накара да се разхиля. Но след като го направих, ужасното, влудяващо сексуално усещане започна бавно, много бавно да се разсейва. Успях да стана, да тръгна надолу по улицата и ето ме тук. Съжалявам, че оплесках всичко, Осуалд, наистина съжалявам. За първи път ми се случва.

— Най-добре е да се омитаме оттук — казах аз. — Не мисля, че тези хора ще ни направят нещо лошо, но кралят без съмнение ще започне да задава някои въпроси.

— Убедена съм в това.

— Най-вероятно ще се досети, че писмото ми е фалшификат. Хващам се на бас, на каквото пожелаеш, че в същия този момент се консултира с крал Джордж V.

— И аз — каза Ясмин.

— Бързо тогава! Оправяй си багажа! Ще се измъкнем оттук по най-бързия начин! Връщаме се в Швеция! Просто ще изчезнем!