Роалд Дал
Моят чичо Осуалд (12)

XII.

На другата сутрин взех гуменото нещо и подписаното послание и отидох да потърся Уърсли. В сградата с лабораториите ми казаха, че тази сутрин не се е появявал. Качих се в колата си и отидох до дома му. Отвори ми страховитата му сестра.

— Артър нещо не е добре — съобщи ми тя.

— Какво се е случило?

— Паднал от колелото.

— О, боже.

— Карал снощи в тъмното към къщи и се блъснал в някаква пощенска кутия.

— Много съжалявам. Сериозно ли е пострадал?

— Целият е надран.

— Но няма нищо счупено, надявам се?

— Е — каза тя и в гласа й долових нотка на горчивина, — поне не кокали.

„О, божичко! — помислих си аз. — О, Ясмин! Какво си направила с него?“

— Моля ви, предайте му искреното ми съчувствие — казах аз, качих се в колата си и потеглих.

На следващата сутрин един много крехък Уърсли се яви на пост.

Изчаках, докато остане сам в лабораторията и поставих на масата пред него листа хартия с печата на Химическия факултет и текста, който бях напечатал над собствения му подпис. До тях стоварих един милиард от неговите собствени сперматозоиди (вече мъртви) и казах:

— Аз спечелих баса.

Той се вторачи в мръсната гумена торбичка. После прочете написаното и се вторачи в подписа си.

— Мошеник! — извика той. — Вие ме измамихте!

— А вие изнасилихте една млада дама.

— Кой напечата това?

— Аз.

Той стоеше и се опитваше да проумее ситуацията.

— Добре — каза накрая, — какво всъщност се случи с мен? Аз направо полудях. Какво направихте с мен?

— Дадохме ви двойна доза cantharis vesicatoria sudanii — отвърнах аз. — Добрата стара суданска муха. Страшно ефикасно нещо!

Той ме гледаше съсредоточено и по лицето му разбрах, че е започнал да включва.

— Ааа, ето каква била работата — каза той. — И предполагам сте го напъхали в гадния бонбон?

— Точно така. А щом вие го глътнахте, защо да не го глътнат и кралят на Белгия, и принцът на Уелс, и мистър Джоузеф Конрад, и всички останали?

Той закрачи из лабораторията. Забелязах, че ходи много внимателно.

— Вече съм ви казвал, Корнелиус, че вие сте един абсолютно безскрупулен човек.

— Така е! — ухилих се аз.

— Вие знаете ли въобще какво направи с мен тази жена?

— Мога да се досетя.

— Тя е вещица! Тя е… вампир! Тя е просто отвратителна!

— Странно е, че го казвате, защото по всичко личи, че доста ви е харесала — казах аз и посочих гуменото нещо на масата.

— Аз бях упоен! — извика той.

— Вие сте я изнасилили! Вие сте я изнасилили като животно! Вие сте бил отвратителният, не тя!

— Това не съм бил аз! Това е била испанската ви муха!

— Разбира се! Но когато Марсел Пруст или кралят на Испания я изнасилят, откъде ще знаят, че това е било заради испанската муха?

Той не ми отговори.

— Няма откъде да знаят — продължих аз. — Ще има да се чудят какво ги е прихванало, също както сте се чудили и вие. Но за разлика от вас, те никога няма да узнаят отговора и в крайна сметка ще го отдадат на изключителната привлекателност на момичето. Това е най-многото, което могат да си помислят, нали?

— Ами… да.

— И ще са страшно притеснени от това, че са я изнасилили, също както сте притеснен и вие. Ще се чувстват виновни, също както се чувствате виновен и вие. Ще се опитат да потулят цялата работа, също както ще се опитате да направите и вие. С други думи, няма да ни притесняват повече. Ние офейкваме с подписа и спермата им и това е.

— Вие сте безподобен мошеник, Корнелиус! Вие сте абсолютен негодник!

— Знам — казах аз и се ухилих пак.

Аргументите ми бяха железни. Планът беше изпипан отвсякъде и виждах как Уърсли, който иначе беше кръгъл глупак, започна да го оценява. Усещах го как постепенно омеква.

— Ами момичето? — попита той. — Коя е тя?

— Тя е третият член на организацията ни, нашият специален прелъстител.

— Наистина я бива за тая работа.

— Затова съм я избрал.

— Ще бъда страшно притеснен, Корнелиус, ако трябва да я видя пак.

— А не би трябвало. Тя е великолепно момиче. Много ще ви хареса. Пък и доколкото разбрах, тя също си е паднала по вас.

— Глупости! Какво ви кара да мислите така?

— Тя ми каза. Каза, че сте най-върховния мъж, с когото си е имала работа и че от сега нататък иска всичките й мъже да бъдат като вас.

— Сериозно?! Тя наистина ли каза това, Корнелиус?

— Дума по дума.

А. Р. Уърсли грейна.

— Каза, че карате всички други мъже да изглеждат като евнуси.

Това беше право в целта. Цялото лице на Уърсли засия от щастие.

— Не ми се подигравате, нали, Корнелиус? — попита той.

— Можете да я питате сам, когато я видите.

— Виж ти, виж ти — каза той и започна да приглажда края на гадните си мустаци, — виж ти! Мога ли да попитам какво е името на тази забележителна млада дама?

— Ясмин Хаукъмли. Полуиранка е.

— Я гледай ти. Колко интересно.

— Сигурно сте бил страхотен.

— Аз имам своите златни моменти, Корнелиус — каза той. — Да, имам своите златни моменти…

Изглежда беше забравил за суданската муха. Искаше да припише всичко на мъжествеността си. Оставих го да се ласкае.

— Тя изгаря от нетърпение да се срещне отново с вас.

— Страхотно! — потри ръце той. — И тя ще бъде част от нашата малка компания, казвате?

— Да. Ще я виждате доста често от сега нататък.

— Добреее — каза той. — Много добре!

Ето как А. Р. Уърсли стана член на нашата организация. Толкова беше лесно. На всичкото отгоре, той беше човек, който държи на думата си:

Съгласи се да изчака с публикуването на откритието.

Съгласи се да помага на Ясмин и мен по всички възможни начини.

Съгласи се да изработи портативен контейнер за течен азот, който да можем да разнасяме насам-натам по време на пътуванията.

Съгласи се да ме научи как става разреждането на спермата със специалния разтвор, насипването й в сламки и замразяването й.

Ясмин и аз щяхме да пътуваме и да събираме спермата.

Уърсли щеше да стои на поста си в Кеймбридж, където да построи на някое тайно, но достъпно място огромния централен фризер — Домът на спермата.

От време на време пътниците, т.е. аз и Ясмин, щяхме да се връщаме в базата и да прехвърляме плячката от портативния контейнер в централния дом.

Аз щях да финансирам цялото предприятие. Щях да покривам всички разходи по пътуванията и да отпусна на Ясмин огромна сума, за да си накупи дрехи. Тя трябваше да има първокласен гардероб.

Всичко беше точно и ясно.

Прекъснах обучението си в университета. Същото направи и Ясмин.

Купих къща недалеч от мястото, където живееше Уърсли. Не беше нищо особено — обикновена тухлена постройка с четири спални и две сравнително големи гостни. Преди години някой отдавна изгнил стожер на Британската империя й беше дал абсурдното име Дънроамин. Дънроамин щеше да бъде щабквартирата. Там аз и Ясмин щяхме да отседнем по време на подготвителния период. Също там Уърсли щеше да установи тайната си лаборатория. Доста пари пръснах по оборудването на тази лаборатория, по всичките му там апарати за втечняване на азот, миксери, микроскопи и т.н. Обзаведох къщата. Ясмин и аз се нанесохме. Държа да уточня, че от сега нататък поддържахме само делови отношения.

За по-малко от месец Уърсли беше готов с портативния контейнер за течен азот, който представляваше нещо като вакуумна кутия с двойни алуминиеви стени, отвътре с разни малки метални рейки за поставяне на сламките със сперма и други подобни измишльотини.

Размерите му бяха колкото тези на средно голям пътнически куфар и, което е най-важното, отвън наистина приличаше на обикновен кожен куфар.

Имаше и друг, по-малък, с отделения за лед, ръчен миксер и бутилки за сместа от обезмаслено мляко, жълтък и глицерин, а също и малък микроскоп за проверка на потентността на новопостъпилата сперма. Всичко беше приготвено с педантична точност.

Последно, Уърсли се захвана да построи Домът на спермата в мазето на Дънроамин.