Елизабет Гейдж
Дамски гамбит (59)

Глава петдесет и осма

11 юни 1960 г.

Беше два часът сутринта.

Антон Магнъс седеше на крайчеца на леглото на дъщеря си.

Джули изглеждаше замаяна. Сълзите й бяха размазали грима на очите, но на лицето й не се четеше мъка. То изразяваше неизмерима, мрачна безнадеждност.

На нощното шкафче лежеше писмо от Скот Монтийгъл, което бе пристигнало следобед. В него той разваляше годежа си с Джули и учтивият му и съчувствен тон не беше в състояние да прикрие факта, че решението му е окончателно. Тя знаеше, че никога повече няма да го види.

Антон Магнъс говореше нежно.

— След години ще разбереш, че просто нямах друг избор. Не можех да допусна този брак, Джулиет. Той щеше да бъде гибелен не само за нас, но и за теб и Скот. Един ден ще проумееш това.

Джули мълчеше.

— Винаги съм се старал да имаш право на избор — продължи Антон Магнъс. — Това е най-малкото, което може да стори един баща. И с риск да ти прозвучи високопарно, ще ти кажа, че платих за това с цената на твоето поведение. Защото в крайна сметка именно то те провали, Джулиет. Сама си си виновна.

Не го гледаше. Очите й сляпо шареха по стените.

— Все още не е късно да обърнеш нова страница — поде отново той. — Не забравяй, че семейството ти е измежду най-добрите в света. Много са младежите, които с радост биха…

Джули ненадейно рязко се приведе напред и се изплю в лицето на баща си, прекъсвайки го по средата на изречението.

На Антон Магнъс това му дойде като гръм от ясно небе, още повече че от влизането му в стаята Джули беше останала напълно безучастна.

Той извади носната си кърпичка и бавно и внимателно избърса лицето си.

И когато отново погледна Джули, в черните му очи играеха опасни пламъчета.

— Виж какво — заяви той, — полицията може и да не знае кой е убил Джони Маранте в апартамента му, но аз знам.

Разбра, че думите му й направиха впечатление, защото освен презрение сега в очите й прочете и страх.

— Нима си мислиш — продължи Антон Магнъс, — че не съм те следил през всичките тези години, особено като се има предвид възмутителното ти хлапашко поведение? Нает от мен човек беше в онзи апартамент само минути след твоето излизане. И не си въобразявай, че от полицията са те спасили трогателните ти опити да заличиш следите от пребиваването си там. Спаси те изключително прецизната работа на моя човек, който унищожи всички улики, имащи отношение към теб.

Усети, че докато говореше, съпротивата й постепенно отслабва.

— Имам доказателства за присъствието ти на местопрестъплението. А в добавка към тях разполагам и със солидна документация върху цялата ти отвратителна връзка с покойния господин Маранте. Въпреки че револверът е изчезнал, наличните материали са предостатъчно, за да увиснеш на въжето, скъпа. Тъй че ако решиш да извършиш нещо, съветвам те преди това да си помисли как ще ти се отразят двайсет години затвор. — Направи кратка пауза и добави: — Не би било зле да ми кажеш какво си направила с револвера.

Джули продължаваше да мълчи. В очите й се четеше вече не само ненавист, но и примирение.

— Хайде, кажи ми — подкани я баща й.

Тя въздъхна и промълви:

— Отървах се от него.

Антон Магнъс я погледна изпитателно и очите му отново бяха изпълнени с бащинска нежност.

— Кога най-сетне ще разбереш, че мисля единствено за твоята сигурност и щастие? И че всичко, което правя, го правя заради теб, скъпа?

Взе ръката й в своята. Джули не я отдръпна. И Антон Магнъс разбра, че волята му е удържала победа над нейната. Както винаги държеше в ръцете си всички козове.

— А сега искам да се опиташ да се вземеш в ръце — продължи той. — Искам да започнеш да излизаш с майка си и да се виждаш с хора. Но с хора, които ти подобават, разбира се. Има един младеж, с когото държа да те запозная. Произхожда от една от най-авторитетните фамилии на Източното крайбрежие и родителите му с радост биха приветствали евентуален брак между двама ви. Вече разговарях с него. Той няма нищо против да забрави миналото ти, защото чудесно си дава сметка какво ще спечели, ако се ожени за теб.

Бащата погледна внимателно дъщеря си. Изражението на лицето му се смекчи.

— Откажи се, Джулиет! — прошепна той. — Откажи се от опитите си да се пребориш с мен. Откажи се от опитите си да се пребориш с неизбежното.

Джули мълчеше. Антон Магнъс забеляза, че по бузата й се стича сълза.

— Порасни най-сетне! Време ти е да станеш жена.

Ръката му се плъзна по пижамата й и безпогрешно намери пътя към нежната плът, която познаваше толкова добре. Не срещна никаква съпротива. Волята на дъщеря му беше сломена така, както очакваше.

За Антон Магнъс това беше най-сладката увертюра.