Елизабет Гейдж
Дамски гамбит (57)

Глава петдесет и шеста

20 май 1960 г.

Скот Монтийгъл летеше за Англия.

Предстоеше му да довърши последните подробности по обзавеждането на апартамента, който беше наел в Лондон за себе си и за Джули — тя беше отхвърлила предложението на баща си да им подари за сватбата луксозен апартамент в Уилтън Плейс — и да уреди медения им месец в един малък курорт на английското крайбрежие.

Сватбеното тържество щеше да бъде внушително, тъй като го организираше Антон Магнъс. Предвиждаше се да се състои в църквата „Свети Вартоломей“ в Манхатън и на него без съмнение щяха да присъстват всички величия от света на американското и чуждото висше общество и бизнеса. Така Антон Магнъс щеше да натрие носа на онези, които разпространяваха слуховете, че Джули е неуправляема и никога няма да се ожени. Антон, изглежда, искрено се гордееше със сериозността на Скот и като че ли по случайност не му бе неприятен фактът, че Монтийгълови бяха стара и уважавана фамилия.

Скот и Джули, разбира се, щяха да изтърпят предстоящото галапредставление заради нейните родители, защото именно те имаха правото и задължението да организират сватбата. Но след това Джули щеше да принадлежи завинаги и единствено на Скот. Щяха да живеят в Лондон, да се виждат с Магнъсови само от време на време и да се наслаждават на свободата, подобно на всяка щастлива млада двойка, която не държи особено на прекалената близост с роднините.

Това, че Антон Магнъс настоя изрично да прехвърли на дъщеря си парите, които й се полагаха като наследство, не обезсърчи Скот. С Джули вече бяха обсъдили този въпрос. И двамата разбираха, че това е опит от страна на Антон Магнъс да повлияе по някакъв начин на бъдещето им. Щяха да приемат парите, но не и влиянието. Нямаше нищо по-просто от това да ги вложат в попечителски фонд на името на бъдещите си деца и внуци, и да забравят за тях.

По смисъла си този брак беше ясен и напълно традиционен: Джули напускаше Магнъсови, за да стане част от семейството на Скот, а не обратното.

Самолетът беше излетял преди двайсет минути. Под себе си Скот виждаше само набраздената ледена повърхност на океана, над която се носеха единствено ята чайки. Почти чувстваше близостта на Англия, защото от дома му го разделяше само сивкавата водна шир, която миеше бреговете и на британските ветрови.

И тъкмо свали седалката, готвейки се да се отпусне назад със затворени очи, когато се приближи една от стюардесите и му подаде огромен плик.

— Предадоха ни го в Айдълуайлд — уведоми го тя. — По куриер. В суматохата се беше загубил. Съжалявам, че ви го предавам толкова късно.

Скот учудено изви вежди и благодари.

На плика нямаше марка, като на лицевата страна с черно мастило бе изписано само името на Скот.

Отвори го.

И още преди да е разгледал подробно съдържанието му, ръцете му се разтрепериха.

Бяха снимки на Джули.

На всичките бе съвършено гола. Мъжът с нея беше хванат под различни ъгли, но бе ясно, че е все същият човек.

Едър, силен, чудесно сложен, с въздълга черна коса и както Скот веднага забеляза, изключително надарен в сексуално отношение.

На снимките се виждаше как двамата с Джули се любят в най-различни пози. Членът му като че ли я пронизваше навсякъде, където пожелаеше, а в изписаното на либето на Джули изражение се долавяше нещо много повече от удоволствие — някаква неистова наслада от унижението. Сякаш беше негова робиня.

На най-образните от снимките тя лежеше по корем, докато той я обладаваше изотзад. Тялото й, миниатюрно в сравнение с неговото, бе буквално втъпкано в чаршафите. Малките й ръце бяха свити в юмручета, а чертите на прелестното й личице бяха обезформени от плътското удоволствие, което й доставяше яхналият я мъж.

Скот бе наясно с бурния живот на Джули, но никога не беше предполагал, че може да има такива грозни, такива кошмарни страни. И то не толкова заради чисто физическия аспект на взаимоотношенията й с този жребец, с този мъж — който, ако се съдеше по татуировката на ръката му, заемаше далеч по-ниско обществено положение от нейното — колкото заради неподправеното й удоволствие, заради похотливата й всеотдайност, заради унижението й пред нагона на мъжа, в чиято власт се намираше.

За миг му се стори, че вече е виждал мъжа, но след това реши, че се е припознал. Самият той стоеше твърде далече от подобни типове, тъй че бе изключено пътищата им да са се пресичали.

Но отсега нататък никога нямаше да забрави това лице. Особено след като видя снимките.

Скот ги прибра обратно в плика и затвори очи. Онази Джули, която бе обсебвала съзнанието му години наред, онази Джули, която беше обичал, беше чакал и за която бе мечтал, започна постепенно да изчезва, измествана от чудовищното видение на бялата женска плът, предлагана толкова перверзно и така охотно на възможно най-похотливия мъж, на един разгонен самец, изливащ в нея спермата си, подобно на герой от порнографски филм. А на екзалтирано притворилата очи Джули това й харесваше, тя му се наслаждаваше…

Скот погледна отново в плика, за да види дали няма някаква бележка. И не се изненада, когато не откри такава.

Снимките бяха достатъчно красноречиви.

С усилие на волята си наложи да ги разгледа повторно. За миг изпита съжаление към малкото момиченце, с което навремето се беше запознал на моравата пред дома на леля си в Лонг Айлънд; момичето, чийто живот бе опорочен от сили, на които обеднелият междувременно Скот за щастие бе успял да убегне. Усети, че, макар и едва осезаемо, го изпълва съчувствие към това момиче, което дълбоко в душата си беше тъй жестоко дамгосано и плащаше за това по такъв ужасен начин.

Но съжалението му отстъпи място на погнуса, когато видя в очите й удоволствието на робинята. Не, това не беше Джули, която той бе намерил отново, въпреки че ги разделяха океанът и двайсет години време; Джули, на която той бе заложил всичките си надежди. Това беше една най-долна курва. И със спомена за тези снимки в съзнанието си Скот вече никога нямаше да може да се люби с нея.

Самолетът набра височина и скорост, отнасяйки го все по-далеч от Съединените щати. Стори му се, че зад гърба му се захлопва врата — врата, водеща към щастие, което никога повече нямаше да се сбъдне. И през ум не му беше минавало, че мечтите му могат да бъдат разбити така жестоко и безвъзвратно за един-едничък миг. Но ето че това беше станало. Нищо не бе в състояние да заличи от паметта му видяното на снимките. С такава отрова в сърцето той никога не би могъл да стане съпруг на Джули.

Никога.

И докато черният Атлантик се люшкаше под него, отдалечавайки го все повече и повече от Джули, Скот Монтийгъл заплака.