Елизабет Гейдж
Дамски гамбит (3)

Глава втора

Не беше толкова лесно.

Три седмици след деня, в който Алтея Дрейк отпрати Франси, Реймънд Уилбър седете зад бюрото в кабинета си на началник-управление „Местни продукти“ в „Магнъс Индъстрис“ и клатеше отчаяно глава.

Като началник на цяло управление, Реймънд Уилбър беше не само всеотдаен и трудолюбив, но и най-компетентният сред колегите си в нюйоркското седалище на „Магнъс“. В компанията работеше вече шестнайсет години и си бе спечелил славата на съвестен и надежден служител. Имаше уютен дом в Уестчестър, любяща съпруга и двама синове, на които им предстоеше да влязат в колеж.

Реймънд Уилбър се оправяше добре със заплатата, която получаваше в „Магнъс“, но ето че го очакваше поемането на издръжката на синовете му в колежа и моментът бе крайно неподходящ за всякакви промени.

За нещастие обаче неприятностите не подминаха Рей Уилбър въпреки усилията, които полагаше. За седем поредни тримесечия управлението му не беше реализирало печалба и като че ли никой не бе в състояние да открие причината за това. Пазарът предоставяше чудесни възможности за пласмент, подчиненият му екип беше силен и компетентен, а и продукцията им отдавна се радваше на добър прием. Конкуренцията също не беше сериозна.

И въпреки това печалби нямаше, а производствената крива беше започнала заплашително да пада. Рей Уилбър си беше дал сметка за това още след първото тримесечие „на червено“ и в стремежа си да излезе от положението бе провел няколко спешни заседания с колегите си.

Но те не дадоха резултат. И понеже никой не успя да установи причината за спада в най-стабилното управление на „Магнъс Индъстрис“, никой не можа ида предложи някакъв що-годе разумен изход.

Именно на Рей Уилбър се падна тежкият жребий да съобщи нерадостните вести не само на преките си началници, но дори на Борда на директорите по време на едно кошмарно понеделнишко заседание миналата пролет. Той направи всичко възможно, за да оправдае незадоволителните резултати от работата на управлението си, позовавайки се на флуктуациите на пазара, на конкуренцията и на проблемите в икономиката. Но по скептичните погледи на завеждащите направления пролича, че пледоарията му не прави впечатление.

Междувременно всеки божи ден беше принуден да вижда самодоволното лице на Гордън Хилър, неговия първи заместник и човекът, който най-вероятно щеше да заеме мястото му в случай на реорганизация. Насладата, която Гордън изпитваше при вида на стреснатия Рей, бе повече от очевидна. Той просто изчакваше с надеждата, че ръководството много скоро ще се опита да реши проблема в „Местни продукти“, сменяйки сегашния му началник.

Рей Уилбър усещаше, че язвата започва да го измъчва все по-често. От месеци не беше спал като хората. Тревогата, която разтърсваше цялото му същество, бе толкова силна, че не се беше любил с жена си от миналата Коледа. През почивните дни кръстосваше безцелно околностите с форда си, модел 48-а година, сякаш търсеше в пейзажа някакво разрешение, което така и не намираше.

Даваше си сметка, че времето му изтича. Щеше здравата да загази, ако от „Магнъс“ го уволняха на четирийсет и седем години и го принудеха да си търси работа в друга компания. Нито веднъж в цялата си кариера не се бе оказвал в толкова опасно положение. Можеше да го спаси само чудо.

И колкото и невероятно да беше, чудото го споходи в самия му кабинет под формата на млада и красива посетителка.

Секретарката я представи като Франсис Болинджър.

— Няма уговорена среща, сър. Твърди, че се отнася до диаграмата на местните материали. Тя е… Много е настойчива, сър.

С отегчена въздишка Рей Уилбър се съгласи да приеме момичето.

Когато тя влезе в кабинета му и енергично се ръкува с него, той остана поразен от хубостта й. Висока, със спортна и едновременно по девически крехка фигура. Погледът й бе открит и честен. Ръката й излъчваше чисто женска топлина.

— На какво дължа удоволствието? — поинтересува се Рей, потискайки прокрадващата се в гласа му нетърпелива нотка. — Времето ми е ограничено, госпожице… Как беше името ви?

— Болинджър — усмихна се тя. — Приятелите ми ме наричат Франси.

— И с какво мога да ви бъда полезен? — попита той, посочвайки стола за посетители.

Младата жена остави чантичката си на пода и отвори куфарчето, което носеше.

— Опитвам се да приложа някои мои идеи за разрешаването на въпроси от областта, в която работите — подхвърли многозначително. — В момента изучавам проблематиката на борсовите операции. Ще ви отнема не повече от минута.

Озадачен, Рей Уилбър я подкани да продължи.

Посетителката извади от куфарчето лист специална чертожна хартия и няколко диаграми и му ги подаде.

— Кривата вляво отразява резултатите от дейността на вашето управление през последните осем тримесечия — поясни тя. — Втората крива представя идеята, която съм разработила на основата на някои теоретични постановки и формули от висшата математика. — Усмихна се и добави: — Завършила съм втора специалност математика в Пенсилванския университет. Моля да ме извините, ако не се изразявам много ясно.

— Какво означава всичко това? — полюбопитства Рей, взирайки се в сложните диаграми.

— Означава — отново се усмихна девойката, — че отрицателните резултати от дейността на управлението ви през последните две години се дължат на точно определен фактор, оказващ влияние върху конюнктурата на пазара, както личи и от графиката. На никого, естествено, и през ум не би му минало да го търси там, тъй като на пръв поглед пазарът изглежда активен, а икономиката бележи подем. Но въпреки това той съществува. Единственият начин да се предотврати по-нататъшният спад е да вземете под внимание този фактор и да го компенсирате.

— Как? — изви скептично вежди Рей Уилбър.

— Най-правилно би било да ограничите разходите на труд в сектор X, като насочите усилията си към сектор Y. В същото време асортиментът като функция на продажбата, отразен в горната част на графиката, за половин година ще дръпне с най-малко трийсет процента. По този начин още в края на първото тримесечие на следващата година ще бъде реализирана чиста печалба.

Буквално потресен, Рей Уилбър се взря в графиката. Досега не беше и чувал за подобно нещо в бизнеса.

— Знам, че звучи налудничаво — заключи тя, — но цифрите не лъжат. Вие сте пренатоварили сектор X, докато в сектор Y не разполагате и с половината от необходимия потенциал. Проблемът е отдавна познат на теория, но доколкото ми е известно, до този момент все още не е намерил практическо приложение в бизнеса, тъй като просто не се е налагало. Но в условията на следвоенната икономика нещата значително се промениха.

Рей Уилбър се отпусна в стола си и впери очи в лицето на Франсис Болинджър. Изражението й не се бе променило — беше все така делово и респектиращо. Но зад него той долавяше безспорната й интелигентност, както и увереността й в безпогрешността на цифровите данни и на начина, по който ги беше изложила. Знаеше много добре какво прави.

— Как можете да сте толкова сигурна? — попита той. — Тук имаме специалисти, които работят върху същите проблеми, но нито един от тях не е предложил нещо, доближаващо се до това, за което говорите. Ще ви призная, млада госпожице, че то противоречи на всички принципи в бизнеса, които са ми известни.

Младата жена сви рамене. Очевидно думите му ни най-малко не я разколебаха.

— Място за нови идеи има винаги и във всяка област — заяви тя. — Цялата история на „Магнъс Индъстрис“ е история на постоянно поемане на рискове в името на непрестанния растеж. Но аз всъщност не гледам на този подход като на риск. Приложението му се налага от действителността.

Рей отново погледна диаграмите. Логиката на цифрите й бе по-скоро странна, но затова пък прекалено съблазнителна, за да бъде отхвърлена, без да й се отдаде дължимото внимание.

— Я ми кажете, къде работите в момента?

Девойката се усмихна:

— Никъде. Всъщност търся си работа.

Рей Уилбър си спомни за положението, в което се намираше. Нищо чудно диаграмата пред него да е нишката на Ариадна, която можеше да изведе управлението му от безизходицата. Да спаси поста му и да постави Гордън Хилър обратно на мястото му.

Тя би могла да се окаже светлината в края на кошмарния тунел, в който той се бъхтеше вече две години.

Единственото, което трябваше да направи, бе да последва тази нишка.

Но не можеше сам. Франсис Болинджър, с нейното открито лице, с възторжения си оптимизъм и със задълбоченото познаване на естеството на проблемите на управлението му, щеше да му бъде от изключителна полза. Не трябваше да допусне да му се изплъзне.

И никой не биваше да знае за плана й. Тя трябваше да бъде само негова.

— А защо не дойдете да работите при нас? — попита той с преднамерено нехаен тон. — В моето управление, разбира се.

Тя се усмихна и се изправи, разтърсвайки сетивата му с изящните контури на момичешкото си тяло.

— Вече мислех, че никога няма да ми предложите.