Томас Харис
Червения дракон (42)

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРА ГЛАВА

Крофорд седна с пакетче фъстъци на задния ред в заграденото място за съдебни заседатели, а Греъм отиде да спусне щорите.

— До довечера трябва да ми дадеш готовия психологически портрет — рече Крофорд.

— Каза вторник, днес е вторник.

— Ще го довърша. Но първо искам да видя това. Греъм отвори получения от Меткаф по експресната поща плик и изсипа съдържанието му на масата. Две прашни ролки за любителска кинокамера, опаковани поотделно в найлонови пликчета.

— Меткаф повдигна ли обвинения срещу Найлс Джейкъби?

— Безсмислено е да го вини в кражба — отвърна Греъм. — Тъй и тъй наследява всичко, заедно с брата на Джейкъби. За хашиша не знам. Областният прокурор на Бърмингам е склонен да си затвори очите.

— Добре — рече Крофорд. Подвижният екран се спусна от тавана на съдебната зала. Беше монтиран така, че съдебните заседатели да виждат заснети на лента доказателства. Греъм включи прожекционния апарат.

— Проверката на вестникарските щандове, от които Зъбльото би могъл да се снабди със „Сплетника“, е в пълен ход — каза Крофорд. — Вече разполагам с резултати от Синсинати, Детройт и Чикаго. Ще се наложи да издирим няколко откачени типа.

Греъм нагласи лентата и я пусна. Филмчето беше с риболовна тематика. Децата на Джейкъби бяха наклякали по брега на езеро с въдици в ръце.

Греъм се опита да не мисли за тях като за безжизнени тела, закопани в земята в малки сандъци, направи всичко възможно да ги вижда такива, каквито бяха на лентата — просто деца, които ловят риба.

Тапата на момиченцето подскочи и потъна. Беше уловило нещо. Пликчето с фъстъци на Крофорд прошумоля.

— В Индианаполис си скъсват задника да разпитват продавачи на вестници и да проверяват бензиностанциите на „Сървко“ — каза той.

— Искаш ли да гледаш този филм, или не? — попита Греъм.

Крофорд остана безмълвен до края на двуминутното филмче, после промърмори:

— Страхотно! Хвана костур. Ще се отнася до портрета…

— Джак! Ти си бил в Бърмингам веднага след убийството, докато аз отидох там чак след един месец. Видял си къщата, докато все още е била техен дом, а аз не! Когато влязох в нея, беше ремонтирана и обзаведена наново. А сега ме остави да хвърля едно око на тези хора, за бога. После ще довърша портрета! Нагласи втората лента.

На екрана на съдебната зала се появиха кадри от празнуване на рожден ден. Семейство Джейкъби се бяха настанили около празничната трапеза и пееха. „Честит рожден ден“, прочете по устните им Греъм.

Единайсетгодишният Доналд Джейкъби беше с лице към камерата. Бяха го сложили да седне на централното място, пред него имаше голяма торта. Светлинките на свещите се отразяваха в очилата му.

Настанени до него, но на дългата страна на масата, брат му и сестра му гледаха как духа свещите. Греъм се размърда.

Госпожа Джейкъби се наведе напред, хвана котката от масата и я пусна на пода. Тъмната и коса се люшна като завеса.

Сега госпожа Джейкъби подаваше на сина си голям плик. От него се точеше дълга панделка. Доналд Джейкъби го отвори и извади отвътре огромна поздравителна картичка. Погледна към камерата и завъртя картичката към нея. На нея пишеше: „Честит рожден ден, следвай панделката!“

Камерата с подскачане проследи шествието, отправило се към кухнята. Вратата, затворена с райбер. Стъпалата към мазето. Доналд се спуска по тях, следвайки панделката, след него пристъпват останалите. Краят на панделката е привързан за кормилото на велосипед с десет скорости.

Защо ли не са му подарили колелото навън, в двора, запита се Греъм.

На екрана с подскачане се появи следващият кадър и той даде отговор на въпроса му. Вън валеше дъжд, по двора проблясваха локви. Къщата изглеждаше съвсем различна. Собственикът на недвижими имоти Гихън беше пребоядисал фасадата след убийствата. Външната врата на мазето се разтвори и от нея излезе господин Джейкъби с велосипеда в ръце. Това бе първата му поява във филмчето. Ветрецът разроши кичура коса, внимателно преметнат върху плешивината му. Той тържествено пусна колелото на земята. Филмчето свършваше с кадър, в който Доналд предпазливо направи първото си кръгче.

— Адски тъжно — въздъхна Крофорд. — Но всичко това вече го знаем.

Греъм пренави лентата и пусна отново сцената с рождения ден и Крофорд поклати глава, извади някакви книжа от куфарчето си и се зае да ги чете на светлината на джобно фенерче.

На екрана господин Джейкъби изнасяше колелото от мазето. Вратата зад него се захлопна, от нея висеше катинар. Греъм стопира кадъра.

— Ето. Сега разбирам за какво му е била необходима резачката, Джак. Да пререже катинара и да проникне в къщата през мазето. Но защо не го е сторил?

Крофорд угаси фенерчето и вдигна глава. Намести очилата на носа си и насочи поглед към екрана.

— Какво?

— Знаем със сигурност, че е носел клещи за рязане на метал — поясни Греъм. — Използвал ги е да среже един клон, който му е пречел да наблюдава къщата откъм горичката. Но защо не ги е употребил, за да проникне през мазето?

— Не е могъл — пусна крокодилска усмивчица Крофорд. Много обичаше да кара хората да гадаят.

— Но дали е опитал? Оставил ли е следи? Тази врата така и не успях да видя. — Гихън вече я беше сменил с желязна с тежки резета.

— Предполагаш, че Гихън е сторил това, нали? — каза Крофорд. — Но истината е друга — желязната врата вече е била монтирана, когато са ги убили. Вероятно от самия Джейкъби. Пристигнал е от Детройт, знаеш това. А тамошните жители си падат по солидните ключалки.

— Но кога го е сторил?

— Не знам. Очевидно след рождения ден на детето. На коя дата беше? Сигурно ще я открием в протокола от аутопсията, ако е у теб.

— Четиринайсети април, понеделник — промърмори Греъм, без да отмества очи от екрана, и подпря брадичка с длан. — Искам да знам кога Джейкъби е сменил тази врата.

Челото на Крофорд се сбърчи в знак на усилен размисъл. Бръчките изчезнаха, когато разбра смисъла на въпроса.

— Мислиш, че Зъбльото е направил оглед на къщата още докато там е била старата врата с катинара.

— Носел е клещи за рязане на метал. Как се прониква в чужда къща с такива клещи? Режат се катинари, решетки или вериги. В къщата на Джейкъби не е имало решетки, нито вериги.

— Така е.

— Значи е очаквал да има работа с катинар. Клещите за метал са големи и тежки. Придвижвал се е денем, а от мястото, където е оставил колата си, до къщата на Джейкъби разстоянието е доста голямо. Давал си е сметка, че ще трябва да се връща бързо, ако нещо в плановете му се обърка. Едва ли би мъкнал тежките клещи, ако не е бил сигурен, че ще му трябват. Знаел е за катинара.

— Значи мислиш, че е извършил огледа си, преди Джейкъби да смени вратата. После е отишъл да ги убие и се е скрил да чака подходящия момент в гората.

— Тази част на къщата не се вижда от гората.

Крофорд кимна и продължи:

— Чака в гората. Те си лягат, той влиза в двора с клещите си и открива, че вратата за мазето е метална, залостена с болтове.

— По-точно се натъква на нея за пръв път. И това обърква предварителните му планове. — Греъм се изправи. — Той е наистина изненадан и ядосан, гори от нетърпение да проникне в къщата. Прави го грубо и прибързано, като разбива стъклената врата на терасата. Джейкъби се събужда от шума и трябва да бъде ликвидиран още на стълбите. Това не е в стила на Дракона, той не обича този тип цапотии. Винаги е внимателен и не оставя следи. Действията му в къщата на Лийдс го доказват.

— Добре, добре. Ще разбера кога Джейкъби е сменил вратата. Така може би ще установим интервала между предварителния оглед и убийството. Поне минималния интервал. Няма да е зле да го знаем. Може би ще съвпадне с някой друг отрязък от време, който местните власти биха могли да ни посочат. Например конгрес, състоял се по същото време в града. Гостите е трябвало да се регистрират. Можем още веднъж да проверим колите под наем, като този път включим микробусите. Ще се свържа с нашите хора в Бърмингам.

Крофорд трябва да е бил особено настоятелен, тъй като точно четирийсет минути по-късно агент на ФБР в Бърмингам, придружен от предприемача Гихън, се провикваше към един дърводелец, покатерен на скелето около новостроящ се дом. Получените от дърводелеца сведения бяха предадени по радиото в Чикаго.

— Последната седмица на април — рече Крофорд и остави слушалката. — Тогава са монтирали новата врата. Господи, това е цели два месеца преди нападението! Защо му е трябвало да оглежда обекта два месеца предварително?

— Не знам, но съм сигурен, че е видял госпожа Джейкъби или цялото семейство, преди да огледа къщата. Ако изключим тезата, че ги е проследил още в Детройт, той се е спрял на госпожа Джейкъби в периода между десети април (когато семейството се е преместило в Бърмингам) и края на април (когато е била монтирана металната врата). В този отрязък от време е посетил Бърмингам. Бюрото там нали изяснява това посещение?

— Ченгетата също — кимна Крофорд. — Но я ми кажи откъде е разбрал, че между мазето и къщата има вътрешна врата? На подобно нещо човек не може да се осланя, особено в Южните щати.

— Без съмнение е бил запознат с вътрешното разположение.

— А твоят приятел Меткаф дали разполага с извлечение от банковите сметки на Джейкъби?

— Сигурно.

— Тогава нека проверим за какви услуги са платили на майстори между десети април и края на месеца. Знам, че такава проверка е правена за периода до две седмици преди убийството, но може би не сме се върнали достатъчно назад. Същото се отнася и за Лийдс.

— Винаги сме изхождали от предположението, че той се е ориентирал в дома на Лийдс след като вече е влязъл — каза Греъм. — Не е било възможно да види стъклото на кухненската врата отвън, там има веранда с дървена решетка отпред. Въпреки това си е приготвил елмаз. А семейството не е викало никакви майстори три месеца преди убийството.

— След като се оказва, че е извършвал огледите дълго преди да нападне, може би не сме проверили достатъчно назад във времето. Сега ще го сторим. Макар че в случая с Лийдс би могъл да надзърне и по-навътре в къщата… да кажем, когато някой от семейството се е прибирал, а той се е правел, че отчита показанията на електромера.

— Изключено. Забравил си, че вратите не са на една линия. Гледай!

Ръцете му сръчно заредиха прожекционния апарат с филмчето на Лийдс. Сивото куче наостря уши и изтичва към кухненската врата. Влизат Валъри Лийдс и децата, натоварени с покупки. През отворената кухненска врата не се вижда нищо друго освен декоративните решетки на верандата.

— Добре, значи искаш Байрън Меткаф да провери всички банкови плащания за април. Всички евентуални услуги по домовете и покупки от пътуващи търговци. Не, не — аз ще го направя, ти си довърши портрета. Имаш ли телефона на Меткаф?

Филмчето от къщата на Лийдс разстрои Греъм. Той разсеяно продиктува на Крофорд трите номера, на които можеше да бъде открит Байрън Меткаф.

Крофорд вдигна слушалката, а Греъм отново зареди любителските филмчета. Първо Лийдс.

Ето го кучето. Нямаше нашийник, кварталът беше пълен с такива кучета, но въпреки това Дракона е знаел, че точно това е кучето на Лийдс. Ето я Валъри Лийдс. Греъм потръпна. Ето я и вратата зад нея, беззащитна с широкото си стъкло. Върху екрана в съдебната зала се виждаше как играят децата и.

Греъм така и не се почувства толкова близко до Джейкъби, колкото до семейство Лийдс. Но сега нещо в тяхното филмче го тревожеше. Разстроен бе от факта, че представата му за семейство Джейкъби се изчерпваше с няколко тебеширени очертания на пода, опръскан с кръв. Ето ги децата на Джейкъби, скупчени около празничните свещи. Отблясъците на пламъчетата играят по лицата им.

За част от секундата в съзнанието на Греъм проблесна споменът за капка восък върху нощното шкафче на Джейкъби, после за кървавите петна в ъгъла на спалнята на Лийдс. Нещо… В този момент Крофорд се върна.

— Меткаф каза да те попитам…

— Не ми говори!

Крофорд млъкна, без да показва признаци на обида. Замръзна на мястото си и зачака. Малките му очички се присвиха и заблестяха. Филмът продължи да се върти, светлини и сенки играеха по лицето на Греъм.

А това е котката на Джейкъби. Дракона е знаел, че това е тяхната котка. Вътрешната врата към мазето. Външната врата на мазето, заключена с катинар. Дракона си е носел клещи за рязане на метал.

Филмчето свърши, лентата се изхлузи от касетата и зашляпа във въздуха. Всичко, което е интересувало Дракона, беше запечатано на двете ленти. Не са били показвани публично, няма сведения за някакъв клуб на кинолюбители, нито за любителски фестивали.

Греъм се извърна и погледна познатата зелена кутия, в която бяха пристигнали филмчетата на Лийдс. Върху нея бяха изписани името и адреса им, както и адреса на изпращача: „Кинолаборатория «Гейтуей», Сейнт Луис, Мисури 63102“. В съзнанието му се беше врязало името „Сейнт Луис“ — така, както там се запечатваше всеки веднъж зърнат телефонен номер. Но какво му говореше Сейнт Луис? Къде се бе натъквал вече на него? Да, едно от местата, където може да се купи „Сплетникът“ още в понеделник вечер, в деня на отпечатването. Един ден преди отвличането на Лаундс.

— Божичко! — простена Греъм. — Господи, боже мой! Притисна глава с ръце, сякаш се страхуваше откритието да не изчезне. — Меткаф още ли е на телефона? Крофорд мълчаливо му подаде слушалката.

— Байрън, на телефона е Греъм. Филмите, които ми изпратихте… бяха ли в някакви кутии?… Разбира се, разбира се… Знам, че бихте изпратили и тях… Имам страхотна нужда от помощ. Разполагате с банковите извлечения на Джейкъби, нали? Добре, искам да науча къде са изпращали за проявяване своите филми. Може би са прибягвали до услугите на някой магазин посредник. Ако има чекове от аптеки или фотолаборатории, там ще фигурират и адресите им. Страшно спешно е, Байрън! При пръв удобен случай ще ви обясня всичко. Бърмингамският клон на ФБР ще започне незабавна проверка по магазините. Ако откриете нещо, предайте го направо на тях, а след това и на нас. Ще го направите ли? Чудесно! Какво? Не, няма да ви запозная със „Сладострастието“.

Агентите на ФБР в Бърмингам провериха четири фотоателиета, преди да открият онова, в което Джейкъби си беше проявявал филмите. Директорът обясни, че те препращат всички филмчета за проявяване в една лаборатория.

Крофорд гледаше филмчетата за дванайсети път, когато отново се обадиха от Бърмингам. Записа си съобщението, после стана и тържествено протегна ръка на Греъм.

— „Гейтуей“ — каза.