Майкъл Муркок
Руническият жезъл (6)

ШЕСТА ГЛАВА
ДЖЕХАМЯ КОНАХЛИАС

Краката им сякаш потъваха в пода. Сияещите сенки ги обгърнаха плътно. Двамата мъже закрачиха в сумрака на цилиндричната кула.

Откъм коридорите долетя мелодичен звън и приятно погали слуха им — като звънчета, подрънкващи приспивна детска песничка. Музиката подсили усещането за приятна отмора, завладяло телата им.

Изведнъж се озоваха в неголяма зала, изпълнена със същото златисто сияние, което бяха зърнали от борда на малката лодка.

От сиянието се появи дете.

Беше момче, с ориенталски черти, с нежна, тъмна като кафе кожа, облечено в широка, обсипана с брилянти роба.

Момчето се усмихна и заобикалящото ги сияние се засили. Невъзможно бе да не го обичаш.

— Дук Дориан Хоукмун фон Кьолн — произнесе със звънлив глас то и кимна. — И Хюлам д’Аверк. Възхищавам се както на рисунките, така и на сградите, които сте построили, сър.

— Нима познавате моите работи? — изненада се д’Аверк.

— Те са великолепни. Защо спряхте да творите?

Д’Аверк се покашля засрамено.

— Аз… ами май съм забравил как се прави. Пък и тази проклета война…

— Ах, да, разбира се. Тъмната империя. Нали затова сте тук.

— Мисля, че да…

— Казвам се Джехамя Конахлиас. — Момчето се усмихна отново. — Това е единствената информация за мен, която възнамерявам да ви предоставя, за да спестя излишните въпроси още отсега. Този град се нарича Днарк, а обитателите му са познати във външния свят като Великите Добри. Предполагам, че сте срещнали някои от тях.

— Сияещите сенки? — попита Хоукмун.

— Така ли ги възприемате? Да, сияещите сенки.

— Те разумни ли са? — попита Хоукмун.

— Естествено. Повече от разумни, може би.

— А този град, Днарк — продължи Хоукмун. — Това не ли легендарният град на Руническия жезъл?

— Тъкмо той.

— Чудно, че центърът на всички легенди се оказа не Амарек, а Азиакомуниста — промърмори д’Аверк.

— Може би това не е случайно съвпадение — усмихна се момчето. — А е със строго определена цел.

— Разбирам.

Джехамя Конахлиас се усмихна.

— Дошли сте да видите Руническия жезъл, предполагам?

— Очевидно — кимна Хоукмун и изведнъж осъзна, че е неспособен да се разгневи в присъствието на момчето. — Първо Рицарят в Черен кехлибар и Злато ни каза, че трябва да поемем насам, сетне бяхме подмамени да го сторим и от неговия брат — Орланд Фанк…

— Ах, да — засмя се Джехамя Конахлиас. — Орланд Фанк. Трябва да призная, че изпитвам особени симпатии към този служител на Жезъла. Както и да е, сега заповядайте в Залата на Руническия жезъл. — Момчето се намръщи. — Ах, щях да забравя. Преди това сигурно ще пожелаете да се освежите и да се срещнете с един пътешественик като вас. Изпревари ви тук само с няколко часа.

— Познаваме ли го?

— Мисля, че сте се срещали и преди.

Момчето се издигна лекичко над креслото, в което се беше настанило.

— Оттук.

— Кой пък ще е това? — попита шепнешком д’Аверк. — Кой от познатите ни би могъл да пристигне в Днарк?