Майкъл Муркок
Руническият жезъл (2)

ВТОРА ГЛАВА
МИСЛИТЕ НА ЕДНА ГРАФИНЯ

Положила своята позлатена жеравова маска върху лакираната масичка, графинята бе зареяла поглед през прозореца, към стърчащите в небето налудничави кули на Лондра. По красивото й бледо лице се четеше дълбока печал.

Тя се надигна и червеникавите лъчи на слънцето заблестяха с безброй отражения по обсипаната й със скъпоценни камъни роба. Графинята спря пред гардероба и го отвори. Тук бе прибрала странните одежди, останали й за спомен от двамата посетители, напуснали тайно апартамента й преди много дни, дегизировката, използвана от Хоукмун и д’Аверк, когато се представяха за пратеници на Азиакомуниста. Сега тя се питаше къде ли се намират двамата герои — и най-вече д’Аверк, за когото не се съмняваше, че я обича.

Флана, графинята на Канбъри, бе имала поне дузина съпрузи и още толкова любовници и се беше отървала от всичките със същата лекота, с която се захвърля захабен чифт чорапи. Никога досега не беше познавала любовта, нито се бе доближавала до подобно чувство.

Ала по някакъв непонятен начин именно д’Аверк, низвергнатият ренегат, който непрестанно се преструваше на болнав, беше пробудил това чувство в нея. Може би защото Флана бе прекарала почти целия си живот във вътрешно усамотение и бе запазила здравия си разсъдък — за разлика от обкръжаващите я придворни. Може би д’Аверк — сантименталният, нежен и чувствен любовник — я бе пробудил от така нетипичната за веселата й натура апатия, наложена й от продължителното пребиваване в умопобъркания, перверзен свят на крал Хуон.

И ето че вече напълно пробудена, графиня Флана не можеше повече да понася ужасите, които бяха неделима част от ежедневието й, измъчваше я отчаяно желание по любовника, дарил й една-едничка нощ и изчезнал, може би завинаги, или за да срещне някъде гибелта си.

Тя се беше затворила в апартамента си, избягвайки каквито и да било срещи със своето обкръжение, ала усамотението не лекуваше, а по-скоро засилваше мъката й.

По красивите бузи на Флана се стичаха сълзи и тя ги попи с фина копринена кърпичка.

Една прислужница понечи да влезе в стаята, но се спря разколебана на прага. Флана посегна по навик към позлатената маска.

— Какво има?

— Дошъл е барон Мелиадус фон Кройден, миледи. Настоява да разговаря с вас. Въпросът не търпял отлагане.

Флана вдигна тежката маска и я намести върху раменете си. Помисли още малко върху съобщението, сетне поклати глава. Защо да не се срещне с Мелиадус? Може би баронът носи някакви вести за д’Аверк, когото ненавиждаше. Ако е малко по-хитра, ще научи всичко, каквото й е нужно.

Ами ако Мелиадус поиска да се любят, както предишния път?

Какво пък толкоз, ще го отпрати и отново ще се усамоти.

Тя лекичко наклони маската с изображение на жерав и каза:

— Поканете барона.