Майкъл Муркок
Руническият жезъл (32)

ЕДИНАДЕСЕТА ГЛАВА
НАЙ-РАЗЛИЧНИ НОВИНИ

Мелиадус стенеше проснат върху носилката. Калан се беше привел и преглеждаше ослепелите му очи.

— Какво ми е, Калан? — повтаряше с променен от болка и гняв глас Мелиадус. — Защо не виждам?

— Временна загуба на зрението от силния блясък при експлозията — успокои го Калан. — До ден-два зрението ти ще се възстанови.

— Един-два дни! Сега ми трябва! Сега — когато победата е в ръцете ми. Преди някой да е помислил, че може да я използва за своя сметка. Трябва да убедя останалите барони да се закълнат във вярност пред Флана, а после да открия Хоукмун. Моите планове! Всичко, на което разчитах, е изложено на риск!

— Повечето барони вече се съгласиха да те подкрепят — рече Калан. — А и друго не им оставаше. Само Джерек Нанкенсеен и Ордена на Мухата представляват известна опасност, както и Бренал Фарну — но Фарну на практика вече няма свой орден. Повечето Плъхове загинаха по време на сражението. В момента Адаз Промп преследва останалите към покрайнините на града.

— Значи Плъховете са избити — кимна замислено Мелиадус. — А какъв според теб е общият брой на загиналите?

— Около половината от цялата армия на Гранбретан.

— Половината? Унищожил съм половината от нашата армия? Половината от силата ни?

— Не си ли заслужаваше, като се има предвид какво спечели?

Мелиадус премигна с невиждащите си очи.

— Да… май си прав…

Той рязко се надигна и седна.

— Смъртта им беше оправдана, Калан. Направих го заради Гранбретан — за да отърва света от негодници като граф Медни и Хоукмун. Трябва да успея, Калан, инак всички кръвопролития ще се окажат напразни!

— Не се безпокой за броя на жертвите — успокои го Калан с уморена усмивка. — Вече работя над нова машина.

— Ново оръжие?

— Всъщност е старо, но отдавна не е използвано.

— Какво е то?

Калан се изкиска.

— Машината на Черната перла, барон Мелиадус. Съвсем скоро Хоукмун отново ще бъде във властта ни и Черната перла ще изяде мозъка му.

Лицето на барона се озари от щастлива усмивка.

— Ох, Калан! Най-сетне!

Калан положи внимателно барона на носилката и на-маза очите му със специален мехлем.

— Спи и сънувай така мечтаното отмъщение, стари приятелю. Двамата ще му се наслаждаваме заедно. — Калан вдигна глава. На прага беше застанал вестоносец. — Какво има? Какви са новините?

Вестоносецът дишаше тежко.

— Идвам от континента, ваши превъзходителства. Нося новини за Хоукмун и неговите хора.

— Казвай веднага! — Мелиадус скочи от носилката, без да обръща внимание на капещия по лицето му мехлем. Беше забравил, че е свалил маската си. — Какво знаеш за Хоукмун?

— Пресякъл е Сребърния мост, милорд.

— Значи смята да нахлуе в Гранбретан! — извика разгневен Мелиадус. — И колко е голяма армията му?

— Петстотин души, милорд.

Мелиадус започна да се смее.