Майкъл Муркок
Руническият жезъл (10)

ДЕСЕТА ГЛАВА
ДУХЪТ НА РУНИЧЕСКИЯ ЖЕЗЪЛ

Шенегар Трот отново се разкикоти и поклати глава.

— Гледам, че станахте четирима, но и това не променя съществено положението. Зад гърба ми има хиляди войници. Освен това държа и момчето. Така че, господа, бъдете така добри да отстъпите, за да взема Руническия жезъл, който по право ми принадлежи.

На кокалестото лице на Орланд Фанк засия широка усмивка. Рицарят в Черен кехлибар и Злато само пристъпи от крак на крак. Хоукмун и д’Аверк ги погледнаха въпросително.

— Чини ми се, приятелю, че нещо понакуцва в аргументацията ти.

— О, не, драги ми господине, ни най-малко — отвърна Шенегар Трот и пое решително напред.

— Ако питаш мен, не е съвсем така.

Трот спря.

— И какво толкова има?

— Амче ти предполагаш, че можеш да задържиш момчето, нали?

— Мога да го убия преди да направите какъвто и да било опит да го освободите.

— Така де — сиреч, сигурен си, че момчето не може само да се освободи от теб, нали?

— Не може да помръдне дори! — Шенегар Трот вдигна дърпащото се телце и се разсмя гръмогласно. — Я гледай!

Изведнъж гранбретанецът нададе изумен вик. Момчето се изплъзна от хватката му, превърна се в стълб ослепителна светлина, в който все още можеха да се различат чертите на лицето му, макар и странно издължени, и в миг пресече залата. Музиката в помещението закънтя оглушително, тръпчивият мирис се усили.

Шенегар Трот направи няколко безуспешни опита да задържи топящата се в ръцете му фигура, ала това бе толкова невъзможно, колкото и да се докоснат сияещите сенки, които пулсираха навсякъде из въздуха.

— Кълна се в глобуса на Хуон, това момче не принадлежи към човешкия род! — изкрещя в непосилен гняв Трот. — То не е човек!

— Никога не е твърдяло противното — подхвърли подигравателно Орланд Фанк и намигна на Хоукмун. — Готови ли сте да ги побъхтим малко, приятелчета?

— Готови сме — засмя се Хоукмун. — И още как!

Междувременно момчето — или съществото, което се криеше зад този образ — се пресегна над главите им, за да докосне Руническия жезъл. Залата тутакси се изпълни с множество негови отражения и накъдето и да обърнеха погледи, виждаха все едно и също лице, премигващо като в призма от най-различни светлини.

Орланд Фанк наблюдаваше всичко това със сериозно и дори малко тъжно изражение, като че ли сливането на момчето и Жезъла му навяваше дълбока печал.

След малко в залата не остана и следа от момчето, а Руническият жезъл засия в ослепителночерно, сякаш се беше сдобил с живително съдържание.

— Кой беше той, Орланд Фанк? — попита учудено Хоукмун.

— Кой? — премигна Фанк. — Амче как, духът на Руническия жезъл. Той рядко се материализира в човешка форма. Оказана ти беше голяма чест.

Шенегар Трот продължаваше да крещи яростно, но внезапно в залата отекна кънтящият глас на Рицаря в Черен кехлибар и Злато:

— А сега се приготви да умреш, графе на Съсекс.

Трот отвърна с безумен смях.

— Пак грешиш! Вие сте само четирима — а ние хиляди. Вие ще умрете, а аз ще получа жезъла!

Рицарят се обърна към Хоукмун.

— Дориан от Кьолн, ще бъдеш ли така добър да повикаш помощ?

— С удоволствие — усмихна се Хоукмун и вдигна тежкия меч. — Призовавам Легиона на зората!

И внезапно залата се изпълни с червеникава светлина, която заля разноцветните фигури, плуващи из въздуха. А след това се появиха стотина свирепи войни, всеки Заобиколен от алено сияние.

Войните имаха варварски вид, сякаш идеха от някаква далечна примитивна епоха. Бяха въоръжени с тежки, покрити със заострени шипове боздугани с гравирани дръжки и с копия, по които се поклащаха човешки скалпове. Мургавите им тела и лица бяха украсени с разноцветни шарки, а единственото им облекло бяха набедрените препаски. Ръцете и краката им бяха защитени от яки дървени пластини. В големите им черни очи се четеше някаква спотаена тъга, а виковете, които надаваха, бяха като скръбен погребален химн.

Това бяха Воините на зората.

Дори врелите и кипели членове на Легиона на соколите не сдържаха ужасените си викове, когато зърнаха тези страховити противници. Шенегар Трот отстъпи крачка назад.

— Съветвам ви да положите оръжие и да се предадете в плен — заяви заплашително Хоукмун.

Трот поклати глава.

— Никога. Ние пак сме много повече от вас.

— Тогава не остава друго, освен да си премерим силите — заяви Хоукмун и се втурна надолу по стълбите.

В отговор Шенегар Трот извади дългата си сабя и зае позиция за бой. Хоукмун замахна към него с Меча на зората, но Трот отскочи встрани и отвърна с нисък удар. Острието премина на косъм от корема на Дориан. Едва сега дукът на Кьолн си Даде сметка, че противникът му разполага с огромно предимство, защитен от тежката си броня, докато той бе облечен само в копринена риза.

Напевният химн на Войните на зората внезапно премина в зловещ вой, те се нахвърлиха срещу своите противници и започнаха да ги удрят и помитат със своите боздугани и дълги копия. Неустрашимите соколи ги посрещнаха, без да трепнат, и отвръщаха на ударите с удари, но бойният им дух започна бързо да се изпарява, когато забелязаха, че на мястото на всеки убит Войн на зората се материализира друг.

Д’Аверк, Орланд Фанк и Рицарят в Черен кехлибар и Злато крачеха бавно надолу по стълбите, размахвайки едновременно огромните си оръжия, които помитаха наемниците като някакви колосални стоманени махала.

Шенегар Трот отново замахна към Хоукмун и разпори ръкава на ризата му. Хоукмун завъртя десница и Мечът на зората се стовари върху сребърната маска, изкривявайки я така, че изобразеното върху нея лице придоби още по-уродлив вид.

Ала тъкмо когато отскачаше назад, за да избегне ответната атака на Трот, Хоукмун почувства внезапен удар в тила, извърна се и откри, че един от наемниците го е блъснал с дръжката на секирата си. Дориан направи отчаян опит да запази равновесие, но се подхлъзна и полетя надолу. В мига, когато съзнанието му се замъгли, той забеляза, че Войните на зората изчезват в небитието. Помъчи се да прогони спускащата се пелена, осъзнал, че свирепите Войни на зората могат да съществуват само докато контролира съзнанието си.

Но беше твърде късно. Последното, което чу, когато се строполи на стъпалата, бе зловещият смях на Шенегар Трот.