Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Deception Point, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 201 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
nqgolova (2007)
Корекция
Mandor (2008)

Издание:

ИК „Бард“, 2003

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация
  3. — Допълнителна редакция от Mandor

Статия

По-долу е показана статията за Метеоритът от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Метеоритът
Deception Point
АвторДан Браун
Първо издание
САЩ
Оригинален езиканглийски
Жанртрилър
Видроман

Издателство в БългарияИК „Бард“ (2003)
ПреводачКрум Бъчваров
ISBNISBN 954-585-492-8

Метеоритът (на английски: Deception Point) е технотрилъров роман на американския писател Дан Браун.

Книгата първо е издадена в САЩ през 2001 г., а на български е издадена от ИК „Бард“ през 2003 г., в превод на Крум Бъчваров.[1]

Персонажи

  • Рейчъл Секстън – аналитик от Националната разузнавателно служба на САЩ (НРС), дъщеря на сенатор Седжуик Секстън.
  • Майкъл Толандокеанограф, автор на научнопопулярни документални филми
  • Уилям Пикъринг – директор на НРС, непосредствен началник на Рейчъл
  • Зак ХарниПрезидент на САЩ, борещ се за втори мандат със сенатор Седжуик Секстън
  • Марджъри Тенч – съветник на президента
  • Седжуик Секстънсенатор, политически опонент на Зак Харни, баща на Рейчъл
  • Гейбриъл Аш – помощничка на сенатор Секстън
  • Лоурънс Екстрьом – администратор от НАСА
  • Корки Мърлинсън – учен-астрофизик, с непосредствено участие в изследванията на метеорита.
  • Нора Мангър – учен-глациолог, убита от отряд „Делта“
  • Уейли Мин – учен-палеонтолог, убит от отряд „Делта“
  • Делта 1, Делта 2, Делта 3 – бойци от отряда със специално предназначение „Делта“, преследващ разкрилите тайната учени с цел отстраняването им.

Източници

  1. „Метеоритът“. ИК „Бард“. 477 с. ISBN 954-585-492-8

93

— Този метеорит е бил открит от канадски геолог, така ли? — Гейбриъл Аш изумено зяпаше младия програмист Крис Харпър. — И сега тоя канадец е мъртъв?!

Харпър мрачно кимна.

— Откога го знаете? — попита тя.

— От две седмици. След като ме принудиха да излъжа на пресконференцията, директорът и Марджъри Тенч знаеха, че не мога да си взема думите назад. И ми разказаха как всъщност е бил открит.

„ПОСП не е открил метеорита!“ Гейбриъл нямаше представа докъде ще доведе всичко това, но очевидно беше скандално. Лоша новина за Тенч. И страхотна за сенатора.

— Както споменах, за метеорита всъщност са научили от прихванато радиопредаване — продължи Харпър. — Запозната ли сте с една програма, наречена Интерактивен йоносферен радиоексперимент по космическа физика?

Гейбриъл съвсем смътно бе чувала за програмата.

— По същество това е система от изключително нискочестотни радиоприемници близо до Северния полюс, които засичат земните звуци — плазмени вълнови емисии от северното сияние, импулси от гръмотевични бури, такива неща — поясни Харпър.

— Ясно.

— Преди няколко седмици един от тези радиоприемници засякъл случайно предаване от остров Елзмир. Канадски геолог искал помощ на изключително ниска честота. — Ученият замълча за миг. — Всъщност честотата е била толкова ниска, че никой друг освен приемниците на НАСА не е можел да я чуе. Решихме, че канадецът използва възможно най-ниската честота, за да прати призива си на максимално голямо разстояние. Намирал се е насред пустошта, не забравяйте — предаване на обикновена честота сигурно е нямало да стигне достатъчно далеч, за да го чуят.

— Какво се е казвало в съобщението?

— Било е кратко. Канадецът сондирал шелфа, натъкнал се на свръхплътна аномалия в леда, заподозрял, че е гигантски метеорит, и докато проверявал, се вдигнала буря. Той съобщил координатите си, помолил да го спасят и прекъснал предаването. Хората на НАСА пратили самолет от Туле, търсили часове и накрая го намерили на километри от мястото, мъртъв на дъното на цепнатина, заедно с шейната и кучетата си. Явно се опитал да избяга от бурята, тя го заслепила, отклонил се от пътя и паднал в цепнатината.

Гейбриъл се замисли.

— И така НАСА е научила за метеорит, за който не е знаел никой друг.

— Точно така. И по ирония на съдбата, ако моят софтуер работеше нормално, ПОСП щеше да открие същия метеорит — седмица преди канадеца.

Съвпадението сепна Гейбриъл.

— Метеорит, погребан от триста години, за малко да бъде открит два пъти за една седмица, така ли?

— Знам, странно е, обаче в науката се случва. Въпросът е, че според директора трябвало да е наше откритие — ако аз съм си свършил работата както трябва. Той ми каза, че след като канадецът е мъртъв, никой нямало да пострада, ако просто преместя ПОСП на посочените координати и се престоря, че сателитът е открил метеорита. Така сме щели да си спестим поредния позорен провал.

— И вие го послушахте.

— Както казах, нямах друг избор. Всичко се беше провалило заради мен. — Той отново направи пауза. — Тази вечер обаче, когато гледах конференцията на президента научих, че метеоритът който се престорих, че откривам, съдържа фосили…

— Били сте поразен.

— Направо се шашнах!

— Според вас директорът знаел ли е, че съдържа фосили, преди да ви принуди да се престорите, че го е открил ПОСП?

— Не би трябвало. Когато на мястото е пристигнала първата група от НАСА, метеоритът е бил непокътнат в леда. Предполагам, че Екстром не е имал представа какво всъщност е намерил, докато групата не е сондирала ледника и не е направила рентгенови анализи. Накарали са ме да излъжа за ПОСП, като са си мислили, че ще постигнат сравнително голяма победа с грамаден метеорит. Чак после са осъзнали величината на находката.

Гейбриъл се задъхваше от вълнение.

— Доктор Харпър, ще свидетелствате ли под клетва, че НАСА и Белият дом са ви принудили да излъжете за софтуера на ПОСП?

— Не знам. — Програмистът изглеждаше уплашен. — Не знам какви щети ще нанесе това на Управлението… на новото откритие.

— Доктор Харпър, и двамата с вас знаем, че този метеорит си остава чудесно откритие, независимо как е намерен. Въпросът е, че вие сте излъгали американския народ. Хората имат право да знаят, че ПОСП не е точно такъв, какъвто твърди НАСА.

— Не знам. Мразя директора, обаче моите колеги… те са добри хора.

— И заслужават да знаят, че са били измамени.

— А ония доказателства, че съм присвоявал средства?

— Не мислете за тях — почти забавила за собствената си измислица, отвърна Гейбриъл. — Ще кажа на сенатора, че не знаете нищо за присвоените средства. Това е елементарна инсценировка — директорът се е подсигурил, за да ви накара да мълчите за ПОСП.

— Сенаторът може ли да ме защити?

— Напълно. Вие не сте извършили нищо лошо. Просто сте изпълнявали заповеди. Освен това, след като току-що ми разказахте за този канадски геолог, изобщо няма да се наложи сенаторът да повдига въпроса за присвояването на средства. Можем да се съсредоточим изцяло върху дезинформацията на НАСА за ПОСП и метеорита. Щом сенаторът съобщи за канадеца, директорът няма да е в състояние да ви дискредитира с лъжи.

Харпър продължаваше да се измъчва. Умълча се и се замисли за възможностите си. Гейбриъл го остави на мира. Беше осъзнала, че в тази история има още едно смущаващо съвпадение. Нямаше да го спомене, но виждаше, че програмистът има нужда от последен тласък.

— Имате ли кучета, доктор Харпър?

Той вдигна поглед.

— Моля?

— Просто ми се стори странно. Вие ми казахте, че малко след като този канадски геолог съобщил по радиостанцията координатите на метеорита, шейната и кучетата му паднали в цепнатина.

— Имало е буря. Отклонили са се от пътя.

Гейбриъл сви рамене и с престорено съмнение измърмори:

— Хм… ясно.

Харпър очевидно усети колебанието й.

— Какво мислите?

— Не знам. Просто това откритие е заобиколено с прекалено много съвпадения. Канадски геолог съобщава координатите на метеорита на честота, която може да чуе само НАСА? И после кучетата му падат в пропаст? — Тя замълча за миг. — Явно разбирате, че смъртта на този геолог е отворила пътя за целия този триумф на НАСА.

Харпър пребледня.

— Смятате, че директорът може да е убил човек заради този метеорит, така ли?

„Голяма политика. Големи пари“ — помисли си Гейбриъл.

— Нека поговоря със сенатора и ще ви се обадим. Има ли друг изход оттук?

Гейбриъл Аш остави пребледнелия Крис Харпър, спусна се по противопожарната стълба на пустата уличка зад сградата на НАСА и спря едно такси, което току-що бе оставило неколцина празнуващи служители.

— Уестбрук Плейс — каза на шофьора младата жена. Скоро щеше да направи сенатор Секстън наистина щастлив човек.