Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Deception Point, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 201 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
nqgolova (2007)
Корекция
Mandor (2008)

Издание:

ИК „Бард“, 2003

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация
  3. — Допълнителна редакция от Mandor

Статия

По-долу е показана статията за Метеоритът от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Метеоритът
Deception Point
АвторДан Браун
Първо издание
САЩ
Оригинален езиканглийски
Жанртрилър
Видроман

Издателство в БългарияИК „Бард“ (2003)
ПреводачКрум Бъчваров
ISBNISBN 954-585-492-8

Метеоритът (на английски: Deception Point) е технотрилъров роман на американския писател Дан Браун.

Книгата първо е издадена в САЩ през 2001 г., а на български е издадена от ИК „Бард“ през 2003 г., в превод на Крум Бъчваров.[1]

Персонажи

  • Рейчъл Секстън – аналитик от Националната разузнавателно служба на САЩ (НРС), дъщеря на сенатор Седжуик Секстън.
  • Майкъл Толандокеанограф, автор на научнопопулярни документални филми
  • Уилям Пикъринг – директор на НРС, непосредствен началник на Рейчъл
  • Зак ХарниПрезидент на САЩ, борещ се за втори мандат със сенатор Седжуик Секстън
  • Марджъри Тенч – съветник на президента
  • Седжуик Секстънсенатор, политически опонент на Зак Харни, баща на Рейчъл
  • Гейбриъл Аш – помощничка на сенатор Секстън
  • Лоурънс Екстрьом – администратор от НАСА
  • Корки Мърлинсън – учен-астрофизик, с непосредствено участие в изследванията на метеорита.
  • Нора Мангър – учен-глациолог, убита от отряд „Делта“
  • Уейли Мин – учен-палеонтолог, убит от отряд „Делта“
  • Делта 1, Делта 2, Делта 3 – бойци от отряда със специално предназначение „Делта“, преследващ разкрилите тайната учени с цел отстраняването им.

Източници

  1. „Метеоритът“. ИК „Бард“. 477 с. ISBN 954-585-492-8

75

Когато бурята най-после се разрази и стовари цялата си сила върху купола на НАСА, той започна да се разтърсва, сякаш готов да се издигне от леда и да полети в морето. Стабилизиращите стоманени въжета се опъваха, вибрираха като дебели струни на китара и издаваха горестни звуци. Генераторите навън прекъсваха и светлините премигваха, заплашвайки да хвърлят огромното помещение в пълен мрак.

Директорът Лорънс Екстром крачеше из купола. Искаше му се да се махне оттук още същата вечер, но нямаше да може. Трябваше да остане още един ден, който щеше да прекара в нови пресконференции от мястото на събитието и в надзираване на приготовленията за пренасяне на метеорита във Вашингтон. В момента най-голямото му желание бе да поспи — неочакваните проблеми го бяха изтощили.

Мислите му отново се насочиха към Уейли Мин, Рейчъл Секстън, Нора Мангър, Майкъл Толанд и Корки Марлинсън. Неколцина от НАСА вече бяха забелязали отсъствието на цивилните.

„Спокойно — каза си Екстром. — Всичко е под контрол“.

Дълбоко си пое дъх и си напомни, че точно сега всички на Земята мислят само за НАСА и космоса. Извънземният живот не бе ставал толкова вълнуваща тема от прословутия „розуелски инцидент“ през 1947 г. — предполагаемата катастрофа на извънземен космически кораб в Розуел, Ню Мексико, място, което и до днес си оставаше светилище за милиони любители на НЛО. През дългогодишната си служба в Пентагона той беше научил, че розуелският инцидент не е нищо друго освен военна злополука по време на секретна операция, наречена проект „Могул“ — изпитателен полет на шпионски балон, проектиран да засича руски атомни опити. По време на работата един прототип се отклонил от курса и се разбил в пустинята на Ню Мексико. За нещастие, някакъв гражданин открил останките преди военните.

Нищо неподозиращият собственик на ранчо Уилям Брейзъл се натъкнал на поле, осеяно с късове неопрен и леки метали, каквито никога не бил виждал, и веднага повикал шерифа. Вестниците разпространили съобщението за странните останки и общественият интерес бързо нараснал. Възбудени от твърдението на военните, че нямат нищо общо със случая, репортерите започнали да се ровят и секретността на проект „Могул“ била изложена на сериозна опасност. И тъкмо когато изглеждало, че ще бъде повдигнат деликатният въпрос за шпионски балон, се случило нещо чудотворно.

Медиите стигнали до неочаквано заключение: решили, че късовете футуристични материали може да идват единствено от извънземен източник — същества, достигнали по-високо научно равнище от човека. Отричането на военните очевидно можело да означава само едно — таен контакт с извънземни! Макар и озадачени от тази хипотеза, военновъздушните сили нямали намерение да гледат зъбите на подарения кон. Те не я опровергали — подозрението, че извънземни посещават Ню Мексико, представлявало далеч по-малка заплаха за националната сигурност, отколкото, ако руснаците надушели за проект „Могул“.

За да хвърли съчки в огъня на извънземната хипотеза, разузнаването обгърнало розуелския инцидент в секретност и започнало да имитира „изтичане на информация“ — приказки за срещи с извънземни, открити космически кораби и дори някакъв тайнствен „Хангар 18“ в дейтънската военновъздушна база „Райт-Патърсън“, където властите пазели извънземни трупове в лед. Светът се вързал на тази история и розуелската треска обхванала планетата. От този момент винаги, когато някой гражданин забележел модерен американски военен самолет, разузнаването просто раздухвало старата конспирация.

„Това не е самолет, това е извънземен космически кораб!“

Екстром с удивление си помисли, че тази елементарна измама все още продължава да действа. Всеки път щом медиите съобщаваха за забелязани НЛО, той се скъсваше да се смее. Най-вероятно някой гражданин беше зърнал една от петдесет и седемте свръхскоростни безпилотни разузнавателни машини, известни като „Глобъл Хоук“ — продълговати дистанционно управляеми въздушни съдове, които не приличаха на никой познат летателен апарат.

На директора му се струваше смешно, че все още безброй туристи продължават да ходят на „поклонение“ в пустинята на Ню Мексико, за да заснемат нощното небе с видеокамерите си. От време на време някой вадеше късмет и записваше „доказателство“ за НЛО — ярки светлини, движещи се по небето с маневреност и скорост, каквито не притежаваше нито един построен от човек самолет. Естествено тези хора не подозираха, че между онова, което създава правителството, и онова, което знае обществеността, има дванадесетгодишен луфт. Любителите на НЛО просто зърваха самолет от следващо поколение, разработен в Зона 51. Разбира се, разузнаването никога не поправяше грешките — очевидно бе за предпочитане светът да прочете за поредното доказателство за НЛО, отколкото хората да научат истинските военни възможности на Съединените щати.

„Но сега всичко се промени“ — помисли си Екстром. След няколко часа извънземният мит завинаги щеше да се превърне в доказана реалност.

— Господин директор? — Към него забързано се приближи един техник. — Търсят ви по секретната линия в ПСП.

Екстром изсумтя и се обърна. Какво пък можеше да е сега? Той се запъти към свързочния контейнер.

Техникът го последва.

— Момчетата на радара се чудят, господин директор…

— Да? — Мислите на Екстром бяха много надалеч.

— За голямата подводница край брега. Защо не сте ни споменали за нея?

Екстром рязко го погледна.

— Моля?

— За подводницата, господине. Можехте да кажете поне на момчетата на радара. Извънредните мерки за сигурност са нещо нормално, но това свари радарния ни екип неподготвен.

Екстром се закова на място.

— Каква подводница?

Техникът също спря. Очевидно не очакваше изненадата на директора.

— Тя не участва ли в нашата операция?

— Не! Къде е?

Техникът мъчително преглътна.

— На около пет километра в морето. Случайно я засякохме на радара. Изплува на повърхността само за две минути. Доста е голяма. Решихме, че сте поискали да ни охранява, без да ни кажете.

Екстром го зяпна.

— Няма такова нещо!

Гласът на техника прозвуча колебливо.

— Ами тогава, господин директор, трябва да ви съобщя, че преди малко подводницата се срещна с летателна машина близо до брега. Изглежда, някакво прехвърляне на пътници. Всъщност доста се изненадахме, че някой е посмял да извърши такава маневра при този вятър.

Мускулите на Екстром се напрегнаха. „Какво прави подводница край брега на остров Елзмир без мое знание, по дяволите?“

— Видяхте ли в каква посока отлетя обектът след срещата?

— Обратно към военновъздушната база „Туле“. И оттам за континента, предполагам.

През останалата част от пътя до ПСП Екстром не каза нищо. Когато влезе в тясното помещение, чу познат дрезгав глас.

— Имаме проблем — каза Тенч и се закашля. — С Рейчъл Секстън.