Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Deception Point, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 201 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
nqgolova (2007)
Корекция
Mandor (2008)

Издание:

ИК „Бард“, 2003

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация
  3. — Допълнителна редакция от Mandor

Статия

По-долу е показана статията за Метеоритът от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Метеоритът
Deception Point
АвторДан Браун
Първо издание
САЩ
Оригинален езиканглийски
Жанртрилър
Видроман

Издателство в БългарияИК „Бард“ (2003)
ПреводачКрум Бъчваров
ISBNISBN 954-585-492-8

Метеоритът (на английски: Deception Point) е технотрилъров роман на американския писател Дан Браун.

Книгата първо е издадена в САЩ през 2001 г., а на български е издадена от ИК „Бард“ през 2003 г., в превод на Крум Бъчваров.[1]

Персонажи

  • Рейчъл Секстън – аналитик от Националната разузнавателно служба на САЩ (НРС), дъщеря на сенатор Седжуик Секстън.
  • Майкъл Толандокеанограф, автор на научнопопулярни документални филми
  • Уилям Пикъринг – директор на НРС, непосредствен началник на Рейчъл
  • Зак ХарниПрезидент на САЩ, борещ се за втори мандат със сенатор Седжуик Секстън
  • Марджъри Тенч – съветник на президента
  • Седжуик Секстънсенатор, политически опонент на Зак Харни, баща на Рейчъл
  • Гейбриъл Аш – помощничка на сенатор Секстън
  • Лоурънс Екстрьом – администратор от НАСА
  • Корки Мърлинсън – учен-астрофизик, с непосредствено участие в изследванията на метеорита.
  • Нора Мангър – учен-глациолог, убита от отряд „Делта“
  • Уейли Мин – учен-палеонтолог, убит от отряд „Делта“
  • Делта 1, Делта 2, Делта 3 – бойци от отряда със специално предназначение „Делта“, преследващ разкрилите тайната учени с цел отстраняването им.

Източници

  1. „Метеоритът“. ИК „Бард“. 477 с. ISBN 954-585-492-8

69

Кипяща от гняв, Марджъри Тенч се измъкна от радостния хаос пред залата за пресконференции и се запъти към личния си кабинет в Западното крило. Не беше в настроение за празнуване. Телефонният разговор с Рейчъл Секстън бе неочакван. Огромно разочарование. Тя затръшна вратата, втурна се към бюрото си и набра номера на телефонната централа.

— Уилям Пикъринг. НРС.

После запали цигара и закрачи нервно, докато чакаше телефонистката да открие директора. Вечер той обикновено си беше вкъщи, но Тенч предполагаше, че поради голямата пресконференция в Белия дом е останал в кабинета си, прикован към телевизионния екран и зачуден какво може да става, та директорът на НРС да не го знае.

Главната съветничка се прокле, че не се бе доверила на инстинкта си, когато президентът й бе казал, че иска да прати Рейчъл Секстън при метеорита. Но Херни я беше убедил, че през последните седмици персоналът на Белия дом се е обезкуражил и ще се усъмни в откритието на НАСА, ако новината дойде от вътрешен източник. И точно както бе казал, потвърждението на Рейчъл Секстън беше предотвратило подозренията и скептичните дебати и бе принудило служителите в Белия дом да продължат напред в обединен фронт. Безценно, трябваше да признае Тенч. Ала сега Рейчъл Секстън беше променила поведението си. „Тая кучка ми се обади по открита линия!“ Рейчъл Секстън очевидно имаше намерение да оспори автентичността на откритието и единствената утеха на Тенч бе, че президентът е записал обясненията й на видео. „Слава Богу!“ Поне се беше сетил да си направи тази малка осигуровка. Тя започваше да се опасява, че може да им дотрябва.

В момента обаче главната съветничка се опитваше да спре кръвоизлива по други начини. Рейчъл Секстън бе умна и ако наистина възнамеряваше да се изправи срещу Белия дом и НАСА, трябваше да си осигури влиятелни съюзници. Първият логичен избор беше Уилям Пикъринг. Тенч вече знаеше какво е неговото отношение към НАСА. Налагаше се да се свърже с директора преди Рейчъл.

— Госпожице Тенч? — разнесе се ясен глас в слушалката. — Обажда се Уилям Пикъринг. На какво дължа тази чест?

Тя чу звук на телевизор — коментарът на НАСА. Усещаше по гласа на Пикъринг, че е смаян от пресконференцията.

— Имате ли една минутка, господин директор?

— Мислех, че празнувате. Голяма вечер, а? Изглежда, че НАСА и президентът пак са в борбата.

Тенч долови искреното му удивление, съчетано с мъничко язвителност — несъмнено, защото чуваше сензационната новина едновременно с останалия свят.

— Извинявам се, че Белият дом и НАСА бяха принудени да ви оставят в неведение — опита се да прехвърли мост към него тя.

— Известно ви е, че НРС още преди две седмици засече дейност на НАСА в района и проведе разследване — отвърна Пикъринг.

Тенч се намръщи. „Бесен е“.

— Да, известно ми е. И все пак…

— От НАСА ни отговориха, че нямало нищо, провеждали някакви учения в екстремна среда. Тествали техника, такива работи. — Директорът замълча за миг. — Ние повярвахме на лъжата им.

— Хайде да не я наричаме „лъжа“ — предложи съветничката. — По-скоро необходима заблуда. Като се има предвид величината на това откритие, убедена съм, че разбирате защо НАСА трябваше да го запази в тайна.

— От другите, да, може би.

Цупенето не бе в репертоара на хора като Уилям Пикъринг и Тенч усети, че е безсмислено повече да го омилостивява.

— Разполагам със съвсем малко време, но реших, че трябва да ви се обадя, за да ви предупредя — опита се да възвърне водещата си позиция тя.

— Да ме предупредите ли? — иронично попита директорът. — Да не би Зак Херни да е решил да назначи нов директор на НРС с положително отношение към НАСА?

— Не, естествено. Президентът разбира, че критиките ви към НАСА са само по въпроси на сигурността, и полага усилия да запуши тези дупки. Всъщност ви се обаждам за една от вашите служителки. — Тенч замълча за миг. — Рейчъл Секстън. Тази вечер разговаряли ли сте с нея?

— Не. Сутринта я пратих в Белия дом по искане на президента. Явно сте я задържали. Още не се е обадила.

Тенч изпита облекчение, че първа се е свързала с Пикъринг. Дръпна от цигарата си и заговори колкото можеше по-спокойно.

— Предполагам, че госпожица Секстън скоро ще ви се обади.

— Добре. Очаквах го. Трябва да ви кажа, че когато започна пресконференцията на президента, се опасявах, че Зак Херни е убедил госпожица Секстън да участва публично. Радвам се да видя, че е устоял на това изкушение.

— Зак Херни е свестен човек, което не бих могла да кажа за Рейчъл Секстън.

Отговори и продължително мълчание. После Пикъринг каза:

— Надявам се, че не съм ви разбрал вярно.

Тенч тежко въздъхна:

— Не, господин директор, боя се, че сте ме разбрали вярно. Предпочитам да не навлизам в подробности по телефона, но Рейчъл Секстън, изглежда, е решила да оспори автентичността на откритието на НАСА. Нямам представа защо, но след като следобед прегледа и потвърди данните, тя изведнъж се обърна на сто и осемдесет градуса и започна да бълва крайно невероятни обвинения за предателство и измама от страна на НАСА.

— Моля? — напрегнато попита Пикъринг.

— Това е много сериозно, да. Не ми се ще аз да ви го кажа, но госпожица Секстън се свърза с мен две минути преди пресконференцията и ме посъветва да отменя всичко.

— На какво основание?

— Честно казано, напълно абсурдно. Заяви, че е открила сериозни грешки в данните.

Дългото мълчание на Пикъринг бе по-предпазливо, отколкото се искаше на Тенч.

— Какви грешки? — попита той накрая.

— Всъщност е смешно след цели две седмици експерименти на НАСА и…

— Много ми е трудно да повярвам, че човек като Рейчъл Секстън ще ви каже да отложите пресконференция на президента, ако няма адски сериозна причина за това. — Пикъринг явно бе обезпокоен. — Може би е трябвало да я послушате.

— О, я стига! — Тенч се закашля. — Гледали сте пресконференцията. Данните за метеорита са потвърдени от безброй специалисти. Включително цивилни. Не ви ли се струва подозрително, че Рейчъл Секстън, дъщерята на единствения човек, на когото ще навреди това съобщение, изведнъж запява нова песен?

— Струва ми се подозрително, госпожице Тенч само защото случайно ми е известно, че госпожица Секстън и баща й почти не си говорят. Не мога да си представя защо след години служба на президента Рейчъл Секстън внезапно ще реши да премине в другия лагер и да започне да лъже в полза на баща си.

— Може би от амбициозност? Всъщност не знам. Може би възможността да стане първа дъщеря… — Тенч остави думите й да увиснат във въздуха.

Гласът на Пикъринг мигновено стана леден.

— Едва ли, госпожице Тенч. Едва ли.

Тя се намръщи. Какво бе очаквала, по дяволите? Обвиняваше високопоставена служителка на Пикъринг в измяна срещу президента. Той просто трябваше да я защитава.

— Дайте ми я — каза директорът. — Искам лично да разговарям с госпожица Секстън.

— Боя се, че не е възможно — отвърна главната съветничка. — Тя не е в Белия дом.

— Къде е?

— Сутринта президентът я прати на Милн, за да се запознае с данните лично. Още не се е върнала.

Пикъринг се разгневи.

— Изобщо не ми беше съобщено…

— Нямам време за накърнена гордост, господин директор. Обадих ви се просто от добри чувства. Исках да ви предупредя, че Рейчъл Секстън е решила да преследва собствени цели във връзка с тазвечерното съобщение. Тя ще потърси съюзници. Ако ви се обади, добре е да знаете, че Белият дом разполага с видеозапис, направен по-рано днес, на който госпожица Секстън категорично потвърждава данните за метеорита пред президента, неговия кабинет и целия му екип. Ако сега, поради каквито и да било съображения, Рейчъл Секстън се опита да опетни доброто име на Зак Херни или на НАСА, кълна ви се, че Белият дом ще се погрижи тя да падне тежко и надалеч. — Тенч изчака малко, за да е сигурна, че я е разбрал. — Очаквам да отвърнете на жеста ми и да ме осведомите веднага, ако Рейчъл Секстън се свърже с вас. Тя пряко атакува президента и Белият дом ще я задържи за разпит преди да е успяла да нанесе сериозни щети. Ще очаквам да ми се обадите, господин директор. Това е всичко. Лека нощ.

Марджъри Тенч затвори, убедена, че никой не е разговарял така с Уилям Пикъринг през целия му живот. Сега поне знаеше, че намеренията й са сериозни.

 

 

Уилям Пикъринг се изправи пред прозореца си и от последния етаж на НРС се загледа в нощта. Марджъри Тенч дълбоко го бе обезпокоила. Той прехапа устни и се опита да подреди парчетата в главата си.

— Господин директор? — обади се секретарката му. — Пак ви търсят.

— Не сега — разсеяно отвърна Пикъринг.

— Обажда се Рейчъл Секстън.

Той рязко се завъртя. Тенч очевидно беше ясновидка.

— Добре. Свържи ме веднага.

— Всъщност, господин директор, тя ви търси по шифрованата АВ линия. Искате ли да се обадите от заседателната зала?

„По аудиовизуалната линия ли?“

— Откъде се обажда?

Секретарката му каза.

Пикъринг зяпна, после забърза по коридора към заседателната зала. Положението наистина бе сериозно.