Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Deception Point, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 201 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
nqgolova (2007)
Корекция
Mandor (2008)

Издание:

ИК „Бард“, 2003

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация
  3. — Допълнителна редакция от Mandor

Статия

По-долу е показана статията за Метеоритът от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Метеоритът
Deception Point
АвторДан Браун
Първо издание
САЩ
Оригинален езиканглийски
Жанртрилър
Видроман

Издателство в БългарияИК „Бард“ (2003)
ПреводачКрум Бъчваров
ISBNISBN 954-585-492-8

Метеоритът (на английски: Deception Point) е технотрилъров роман на американския писател Дан Браун.

Книгата първо е издадена в САЩ през 2001 г., а на български е издадена от ИК „Бард“ през 2003 г., в превод на Крум Бъчваров.[1]

Персонажи

  • Рейчъл Секстън – аналитик от Националната разузнавателно служба на САЩ (НРС), дъщеря на сенатор Седжуик Секстън.
  • Майкъл Толандокеанограф, автор на научнопопулярни документални филми
  • Уилям Пикъринг – директор на НРС, непосредствен началник на Рейчъл
  • Зак ХарниПрезидент на САЩ, борещ се за втори мандат със сенатор Седжуик Секстън
  • Марджъри Тенч – съветник на президента
  • Седжуик Секстънсенатор, политически опонент на Зак Харни, баща на Рейчъл
  • Гейбриъл Аш – помощничка на сенатор Секстън
  • Лоурънс Екстрьом – администратор от НАСА
  • Корки Мърлинсън – учен-астрофизик, с непосредствено участие в изследванията на метеорита.
  • Нора Мангър – учен-глациолог, убита от отряд „Делта“
  • Уейли Мин – учен-палеонтолог, убит от отряд „Делта“
  • Делта 1, Делта 2, Делта 3 – бойци от отряда със специално предназначение „Делта“, преследващ разкрилите тайната учени с цел отстраняването им.

Източници

  1. „Метеоритът“. ИК „Бард“. 477 с. ISBN 954-585-492-8

32

Въпреки че се намираше в голяма метална кутия на пет хиляди километра от Вашингтон, Рейчъл Секстън изпитваше същата нервност, все едно я бяха повикали в Белия дом. Мониторът на видеофона пред нея показваше кристално ясен образ на президента Зак Херни, седнал в свързочната зала пред президентския герб. Дигиталната аудио връзка беше безупречна и освен почти недоловимото забавяне той все едно бе в съседната стая.

Разговорът им беше оживен и откровен. Президентът изглеждаше доволен, макар изобщо да не бе изненадан от благоприятното мнение на Рейчъл за откритието на НАСА и за решението му да използва обаятелния Майкъл Толанд като говорител. Херни беше в отлично настроение.

— Сигурен съм, ще се съгласите, че в един идеален свят значението на това откритие щеше да е чисто научно — вече по-сериозно продължи президентът. Замълча, наведе се напред и лицето му изпълни екрана. — За съжаление, ние не живеем в идеален свят и този триумф на Управлението ще се превърне в политически мач още щом го оповестя.

— Като се има предвид категоричното доказателство и хората, които сте поканили да го потвърдят, не мога да си представя, че публиката или някой ваш опонент може да направи нещо друго, освен да приеме това откритие за доказан факт.

Херни се подсмихва почти тъжно.

— Моите политически опоненти ще повярват в онова, което видят, Рейчъл. Опасявам се обаче, че това, което ще видят, няма да им хареса.

Тя забеляза, че президентът грижливо не споменава името на баща й. Говореше за „опозиция“ и „политически опоненти“.

— И смятате, че опозицията ще ви обвини в заговор просто от политически съображения, така ли? — попита младата жена.

— Такава е природата на играта. За да хвърли съмнение, някой само трябва да каже, че това откритие е политическа измама, замислена от НАСА и Белия дом, и ето ти на, ще ме изправят пред следствие. Вестниците ще забравят, че НАСА е открила доказателство за извънземен живот, и медиите ще се юрнат да търсят улики за заговор. За съжаление, всякакви инсинуации за заговор, свързани с това откритие, ще имат отрицателни последици за науката, Белия дом, НАСА и честно казано, за страната.

— И тъкмо затова сте отложили оповестяването, докато не получите пълно потвърждение и от авторитетни цивилни учени.

— Целта ми е да представя данните по такъв неопровержим начин, че всякакъв цинизъм да бъде задушен още в зародиш. Искам това откритие да получи овациите, които заслужава.

Рейчъл интуитивно предусети какво предстои. „Какво иска от мен?“

— Очевидно вие сте в състояние да ми помогнете — продължи Херни. — Вашият опит като аналитик и връзките ви с моя опонент осигуряват изключителна правдоподобност на отношението ви към това откритие.

Обзе я растящо разочарование. „Иска да ме използва… точно както предвиди Пикъринг!“

— Затова ви моля лично да потвърдите откритието — официално, като разузнавателна свръзка на Белия дом… и като дъщеря на моя опонент.

Това беше. Всички карти бяха свалени.

„Херни иска да потвърдя откритието“.

Рейчъл наистина бе смятала, че Зак Херни е над такъв род долнокачествена политика. Публичното потвърждение от нейна страна незабавно щеше да превърне метеорита в личен въпрос за баща й и сенаторът нямаше да може да атакува достоверността на откритието, без да оспори думите на родната си дъщеря — смъртна присъда за семейните му заигравки.

— Честно казано, господин президент, вашата молба ме удивлява — вперила поглед в монитора, отвърна тя.

Херни изглеждаше изненадан.

— Мислех, че ще се радвате да помогнете.

— Да се радвам ли? Господин президент, като оставим настрани моите противоречия с баща ми, тази молба ме поставя в ужасно положение. Имам си достатъчно проблеми с баща си и без да се изправям срещу него в някакъв публичен двубой на живот и смърт. Макар да признавам, че не го обичам, той все пак ми е баща и честно казано, струва ми се под достойнството ви да ме изправяте срещу него пред публичен форум.

— Почакайте! — Херни вдигна ръце. — Кой говори за публичен форум?

Рейчъл го погледна.

— Предполагам, че искате да изляза заедно с директора на НАСА на пресконференцията в осем.

Силният смях на президента закънтя по тонколоните.

— За какъв ме смятате, Рейчъл? Наистина ли предполагате, че мога да помоля някой да забие нож в гърба на баща си по националната телевизия?

— Но вие казахте…

— Мислите ли, че мога да принудя директора на НАСА да сподели светлината на славата с дъщерята на своя най-голям враг? Не искам да ви разочаровам, Рейчъл, но тази пресконференция ще е чисто научна. Не съм сигурен, че познанията ви за метеоритите, фосилите и ледените структури ще придадат по-голяма правдоподобност на откритието.

Рейчъл се изчерви.

— Но тогава… какво потвърждение имате предвид?

— По-подходящо за вас.

— А именно?

— Вие сте моя разузнавателна свръзка. Осведомявате екипа ми по въпросите на националната сигурност.

— Искате да потвърдя откритието пред вашия екип, така ли?

Херни все още изглеждаше развеселен от недоразумението.

— Да. Скептицизмът, който ще срещна извън Белия дом, е нищо в сравнение с това, пред което съм изправен в момента от страна на собствените ми хора. Тук избухна истински бунт. Авторитетът ми е разбит на пух и прах. Екипът ми ме помоли да съкратя финансирането на НАСА. Не им обърнах внимание, а това е политическо самоубийство.

— Досега.

— Именно. Както стана дума сутринта, политическите циници ще се отнесат с подозрение към момента на това откритие, а никой не е толкова циничен, колкото собствените ми хора в момента. Ето защо, когато чуят информацията, искам да…

— Не сте ли съобщили на собствените си хора за метеорита?

— Само на неколцина висши съветници. Най-важно беше да запазя откритието в тайна.

Рейчъл се смая. „Нищо чудно, че са се разбунтували“.

— Но това не е моята обичайна област. Едва ли може да се смята за разузнавателно обобщение.

— Не и в традиционния смисъл, но определено притежава всички елементи на обичайната ви работа — сложни данни, които трябва да се анализират, важни политически последици…

— Аз не съм специалист по метеоритите, господин президент. Не трябва ли хората ви да бъдат осведомени от директора на НАСА?

— Шегувате ли се? Тук всички го мразят. Що се отнася до моя екип, Екстром е шарлатан, който ме въвлича в лоши сделки.

Рейчъл започваше да го разбира.

— Ами Корки Марлинсън? Най-големият специалист по астрофизика? Той е много по-компетентен от мен.

— Екипът ми се състои от политици, Рейчъл, не от учени. Вие сте се запознали с доктор Марлинсън. Смятам го за страхотен, но ако изправя астрофизик пред моя екип от рационални, тесногръди интелектуалци, ще ги превърна в стадо сърни, вцепенени пред автомобилни фарове. Трябва ми някой достъпен за тях. Вие сте точно такава, Рейчъл. Хората ми познават работата ви и като се има предвид фамилното ви име, вие сте точно толкова непредубедена, колкото биха желали.

Рейчъл усети, че непринуденият стил на президента я привлича.

— Поне признавате, че роднинската ми връзка с вашия опонент има нещо общо с молбата ви.

Президентът се подсмихва срамежливо.

— Естествено, че има. Но както се досещате, хората ми ще бъдат осведомени по един или друг начин, независимо от вашето решение. Вие не сте тортата, Рейчъл, вие сте просто глазурата. Вие сте най-подходящата личност за тази задача и случайно сте близка роднина с човека, който иска следващия мандат да изрита екипа ми от Белия дом.

— Трябвало е да се занимавате с търговия.

— Точно с това се занимавам. Баща ви също. И честно казано, иска ми се поне веднъж да приключа сделката. — Президентът си свали очилата и погледна Рейчъл в очите. Тя долови в него частица от силата на баща си. — Моля ви за услуга, Рейчъл, а и смятам, че това е част от работата ви. Е, какво ще кажете? Да или не? Ще осведомите ли хората ми по този въпрос?

Тя се почувства като в капан в малкия контейнер. „Нищо не може да се сравнява с убедителния търговец“. Макар и от пет хиляди километра, Рейчъл усещаше силата на волята му да струи от екрана. И знаеше, че молбата му е напълно основателна, независимо дали и харесва.

— Имам едно условие — отвърна тя.

Херни повдигна вежди.

— А именно?

— Да се срещна с хората ви насаме. Без репортери. Това е частно, а не публично потвърждение.

— Имате думата ми. Срещата ви вече е насрочена на едно изключително уединено място.

Рейчъл въздъхна.

— Добре тогава.

Лицето на президента засия.

— Чудесно.

Тя си погледна часовника и с изненада установи, че минава четири.

— Почакайте — озадачена каза Рейчъл. — Ако ще давате пресконференция в осем, нямаме време. Даже с онзи ужасен самолет, с който ме пратихте тук, ще мога да се върна в Белия дом най-малко за два часа. Трябва да си приготвя бележките и…

Херни поклати глава.

— Боя се, че не бях съвсем ясен. Ще водите инструктажа от мястото, където сте сега.

— О — поколеба се тя. — Кога точно имате предвид?

— Ами… — Президентът се ухили. — Може ли веднага? Всички вече са се събрали пред един голям телевизионен екран. Очакват ви.

Рейчъл се напрегна.

— Хващате ме абсолютно неподготвена. Не мога да…

— Просто им кажете истината. Толкова ли е трудно?

— Но…

— Рейчъл. — Президентът пак се наведе напред. — Спомнете си, вие си изкарвате прехраната със съставяне и предаване на информация. Просто говорете за това, което става там. — Той протегна ръка към един ключ на видеопулта си, но спря. — И струва ми се, ще ви е приятно да установите, че ви предоставям място с изключителна власт.

Тя не разбра какво иска да каже Херни, ала не успя да попита, защото той натисна ключа. Екранът за миг помътня. Когато отново се освети, Рейчъл се озова пред една от най-смущаващите картини в живота си. Точно пред нея беше Овалният кабинет. Претъпкан. Имаше място само за правостоящи. Като че ли се бяха събрали всички служители в Белия дом. И всички се взираха в нея. Рейчъл разбра, че камерата е поставена върху бюрото на президента.

„Място с изключителна власт“. Младата жена вече се потеше. Ако се съдеше по лицата им, хората бяха също толкова изненадани да я видят, колкото и тя — тях.

— Госпожице Секстън? — извика дрезгав глас.

Рейчъл потърси в морето от лица и видя човека, който се беше обадил. Длъгнеста жена, която си проправяше път към първия ред. Марджъри Тенч. Нямаше начин да не познае скелетоподобната й фигура дори в тълпа.

— Благодаря ви за включването, госпожице Секстън — доволно продължи главната съветничка. — Президентът ни каза, че имате да ни съобщите някаква новина.