Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Deception Point, 2001 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Крум Бъчваров, 2003 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 202 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
ИК „Бард“, 2003
История
- — Добавяне
- — Добавяне на анотация
- — Допълнителна редакция от Mandor
Статия
По-долу е показана статията за Метеоритът от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
| Метеоритът | |
| Deception Point | |
| Автор | Дан Браун |
|---|---|
| Първо издание |  САЩ |
| Оригинален език | английски |
| Жанр | трилър |
| Вид | роман |
| Издателство в България | ИК „Бард“ (2003) |
| Преводач | Крум Бъчваров |
| ISBN | ISBN 954-585-492-8 |
Метеоритът (на английски: Deception Point) е технотрилъров роман на американския писател Дан Браун.
Книгата първо е издадена в САЩ през 2001 г., а на български е издадена от ИК „Бард“ през 2003 г., в превод на Крум Бъчваров.[1]
Персонажи
- Рейчъл Секстън – аналитик от Националната разузнавателно служба на САЩ (НРС), дъщеря на сенатор Седжуик Секстън.
- Майкъл Толанд – океанограф, автор на научнопопулярни документални филми
- Уилям Пикъринг – директор на НРС, непосредствен началник на Рейчъл
- Зак Харни – Президент на САЩ, борещ се за втори мандат със сенатор Седжуик Секстън
- Марджъри Тенч – съветник на президента
- Седжуик Секстън – сенатор, политически опонент на Зак Харни, баща на Рейчъл
- Гейбриъл Аш – помощничка на сенатор Секстън
- Лоурънс Екстрьом – администратор от НАСА
- Корки Мърлинсън – учен-астрофизик, с непосредствено участие в изследванията на метеорита.
- Нора Мангър – учен-глациолог, убита от отряд „Делта“
- Уейли Мин – учен-палеонтолог, убит от отряд „Делта“
- Делта 1, Делта 2, Делта 3 – бойци от отряда със специално предназначение „Делта“, преследващ разкрилите тайната учени с цел отстраняването им.
Източници
- ↑ „Метеоритът“. ИК „Бард“. 477 с. ISBN 954-585-492-8
33
Палеонтологът Уейли Мин седеше сам в тихия сумрак на работното си място.
Целият гореше от очакване на тазвечерното събитие. „Скоро ще съм най-известният палеонтолог на света“. Надяваше се, че Майкъл Толанд е проявил великодушие и е включил обясненията му в документалния филм.
Докато предвкусваше скорошната си слава, ледът под краката му се разтърси от слаба вибрация и той скочи. Инстинктът му за земетресения от живота в Лос Анджелис го беше направил свръхчувствителен дори към най-слаби трусове. В момента обаче се почувства глупаво. Вибрациите бяха напълно нормални. „Това е просто откъсване на айсберг“ — с въздишка си помисли той. Още не бе свикнал. Час по час в нощта отекваше далечен тътен, когато някъде по границите на ледника се отцепваше огромен леден блок и падаше в морето. Нора Мангър се изразяваше поетично: „Раждат се нови айсберги…“
Мин се протегна. Под блясъка на телевизионните прожектори в другия край видя празнуващи хора. Не си падаше много по веселбите и затова тръгна в противоположната посока.
Лабиринтът от пусти работни места приличаше на призрачен град. Целият купол приличаше на гробница. Сякаш навсякъде се беше спуснал хлад и палеонтологът закопча дългата си жилетка от камилска вълна.
Пред себе си видя шахтата на метеорита — мястото, от което бяха извадени най-невероятните вкаменелости в цялата човешка история. Исполинската метална тринога бе демонтирана и басейнът беше заобиколен от предупредителни конуси като яма на огромен леден паркинг. Мин се приближи до дупката и от безопасно разстояние погледна шестдесетметровия кладенец с ледена вода. Скоро тя отново щеше да замръзне и да изличи всички следи от присъствието на хората.
Бе прелестна гледка, помисли си палеонтологът. Дори на тъмно. „Особено на тъмно“. Тази мисъл го сепна. „Нещо не е наред“.
Внимателно се вторачи във водата и доскорошното му самодоволство отстъпи мястото си на внезапно шеметно объркване. Той запримигва, отново се втренчи и после бързо погледна към другия край на купола — към пресцентъра на петдесет метра от него, където се веселяха хората. Знаеше, че не могат да го видят. „Трябва да кажа на някого за това!“
Пак се обърна към водата и се зачуди какво да им каже. Дали не беше зрителна измама? Някакво странно отражение?
Колебливо прекрачи кръга на оранжевите конуси и приклекна до ръба на басейна. Водата бе на метър и двадесет под равнището на леда и той се наведе, за да погледне по-добре. Да, определено имаше нещо странно. Не можеше да не се забележи, и все пак го бе видял едва след като бяха угасили осветлението в купола.
Изправи се. Непременно трябваше да съобщи на някого. Припряно закрачи към пресцентъра, ала само след няколко крачки спря. „Божичко!“ Обърна се към дупката и се ококори. Току-що беше разбрал.
— Невъзможно! — изпелтечи той.
И все пак знаеше, че това е единственото обяснение. „Мисли — каза си Мин. — Трябва да има по-логична причина. — Но колкото повече мислеше, толкова повече се убеждаваше. — Няма друго обяснение!“ Не можеше да повярва, че НАСА и Корки Марлинсън са пропуснали нещо толкова невероятно. Но не се оплакваше.
„Защото това е голямото откритие на Уейли Мин!“
Разтреперан от възбуда, палеонтологът се втурна към най-близкото работно място и намери мензура. Трябваше му само малка водна проба. Никой нямаше да повярва!