Дан Браун
Метеоритът (26)

25

Докато вървеше в купола до Майкъл Толанд, Рейчъл Секстън имаше чувството, че сънува. Корки и Мин ги следваха.

— Добре ли сте? — впери поглед в нея океанологът.

Рейчъл го погледна и се усмихна измъчено.

— Благодаря. Просто… ми дойде много.

Мислите й се върнаха към злополучно известното откритие на НАСА от 1997 г. — АЛХ84001 — метеорит от Марс, който според Управлението съдържал фосилни следи от бактерии. За съжаление, само седмици след триумфалната пресконференция неколцина цивилни учени излязоха с доказателство, че тези „следи от живот“ всъщност не са нищо повече от кероген, резултат от земно замърсяване. Този гаф беше нанесъл тежък удар върху авторитета на Управлението.

„Ню Йорк Таймс“ бе публикувал статия на палеобиолога Стивън Джей Гулд, която обобщаваше проблемите с АЛХ84001 като посочваше, че доказателствата са химични и косвени, а не „солидни“, като например кост или черупка.

Сега обаче Рейчъл разбираше, че НАСА са открили неопровержимо доказателство. Никой скептичен учен не можеше да излезе и да оспори тези фосили. Управлението вече не предлагаше мъгляви увеличени снимки на предполагаеми микроскопични бактерии — а образци от истински метеорит, в които с просто око се виждаха биологични организми. Тридесетсантиметрови въшки!

Рейчъл насмалко да се засмее — спомни си една своя любима песен на Дейвид Бауи за „паяците от Марс“. Едва ли някой бе предполагал, че женственият британски поп-певец доста точно е предсказал звездния миг на астробиологията. Докато далечната мелодия на песента звънтеше в ума й, Корки ги настигна и я попита:

— Майк успя ли вече да ви се похвали с документалния си филм?

— Не, но с удоволствие ще чуя за него — отвърна тя.

Астрофизикът плесна Толанд по гърба.

— Хайде, бате. Разкажи й защо президентът смята, че най-важният миг в историята на науката трябва да се повери на телевизионна звезда с шнорхел като теб.

— Моля те, Корки! — изпъшка Толанд.

— Добре де, аз ще й обясня — каза той и се вмъкна между тях. — Както сигурно знаете, госпожице Секстън, довечера президентът дава пресконференция, за да съобщи на света за метеорита. Тъй като огромното мнозинство от населението на Земята са идиоти, президентът помоли Майк да им сдъвче информацията.

— Благодаря, Корки — засмя се Толанд. — Много мило. — Той погледна Рейчъл. — Корки иска да каже, че тъй като информацията е прекалено научна, президентът смята да я направи достъпна за обикновените американци, мнозина от които, колкото и да е странно, не са доктори по астрофизика. И за целта избра кратък документален филм.

— Знаете ли, оказва се, че нашият президент е таен почитател на „Удивителните морета“ — възкликна Корки и поклати глава с престорено възмущение. — Зак Херни, владетелят на свободния свят, кара секретарката си да записва предаването на Майк, за да отдъхва след тежък ден.

Толанд сви рамене.

— Човекът има вкус, какво друго да кажа?

Рейчъл започваше да проумява майсторския план на президента. Политиката беше медийна игра и тя вече си представяше ентусиазма и научната правдоподобност, които щеше да придаде на пресконференцията лицето на Майкъл Толанд. Зак Херни бе избрал най-подходящия човек, за да нанесе победния си удар. Скептиците трудно щяха да оспорят твърденията на президента, ако идваха от най-популярния учен, както и от неколцина уважавани цивилни специалисти.

— Майк вече засне интервюта с всички цивилни и повечето водещи учени от НАСА — прибави Корки. — И залагам националния си медал, че вие сте следващата в списъка му.

Рейчъл се обърна и го погледна.

— Аз ли? Какви ги говорите? Аз не разбирам нищо от това. Моята област е разузнаването.

— Тогава защо ви праща тук президентът?

— Още не ми е казал.

На лицето на астрофизика се изписа весела усмивка.

— Вие сте разузнавателна свръзка с Белия дом и се занимавате с изясняване и удостоверяване на сведения, нали така?

— Да, но не и научни.

— И сте дъщеря на човека, който изгради предизборната си кампания върху критиките към парите, които НАСА харчи в космоса?

Рейчъл започваше да предусеща накъде бие.

— Трябва да признаете, госпожице Секстън, че интервю с вас ще придаде на този филм много по-голяма правдоподобност — включи се Мин. — Щом ви праща тук, президентът иска да участвате по някакъв начин.

Тя отново си спомни тревогата на Уилям Пикъринг, че ще я използват.

Толанд си погледна часовника.

— Може би вече трябва да се насочим натам. — Той посочи центъра на купола. — Би трябвало скоро да са готови.

— С какво? — попита Рейчъл.

— НАСА вади метеорита на повърхността. Би трябвало да излезе всеки момент.

Тя се смая.

— Нима наистина вадите осемтонна скала изпод шейсет метра плътен лед?!

Лицето на Корки засия.

— Нали не си мислите, че НАСА ще остави такова откритие под леда?

— Не, но… — Рейчъл не бе забелязала никъде тежка изкопна техника. — Как ще извадят метеорита, по дяволите?

— Лесна работа — заяви той, — Вие сте сред цял куп ракетни специалисти!

— Празни приказки — навъси се Мин и погледна Рейчъл. — Доктор Марлинсън обича да се шегува. Истината е, че всички тук си блъскаха главата как да извадят метеорита. Всъщност доктор Мангър предложи решението.

— Не познавам доктор Мангър.

— Глациолог от Нюхемпширския университет — поясни Толанд. — Четвъртият и последен цивилен учен, поканен от президента. И Мин е прав, именно Мангър го измисли.

— Добре — каза Рейчъл. — И какво е предложил?

— Предложила — остро я поправи Мин. — Доктор Мангър е жена.

— Спорно — измърмори Корки и се обърна към Рейчъл. — И между другото, доктор Мангър ще ви намрази.

Толанд го стрелна с ядосан поглед.

— Непременно ще ви намрази! — настоя астрофизикът. — Тя мрази конкуренцията.

Рейчъл се смути.

— Моля? Каква конкуренция?

— Не му обръщайте внимание — отвърна Толанд. — За съжаление, Националната комисия за наука, кой знае как, не е забелязала, че Корки е пълен идиот. С доктор Мангър ще се разберете чудесно. Тя е истинска професионалистка. Смята се за един от водещите глациолози в света. От няколко години живее на Антарктида, за да наблюдава движението на ледовете.

— Странно — каза Корки. — Аз пък чух, че Нюхемпширският университет събрал дарения и я пратил там, за да върне мира и спокойствието в кампуса.

— Не може да не знаете, че доктор Мангър за малко да загине там! — сякаш приел забележката лично, изсумтя Мин. — Загубила се в бурята и пет седмици живяла с тюленова мас, докато я открият.

— Не съм чувал някой да я е търсил — прошепна астрофизикът на Рейчъл.