Дан Браун
Метеоритът (27)

26

Пътуването с лимузината до офиса на Секстън се струваше на Гейбриъл Аш мъчително дълго. Сенаторът седеше срещу нея и зяпаше през прозореца, очевидно доволен от дебата.

— Да пратят Тенч на следобедно предаване! — със самодоволна усмивка се обърна той към помощничката си. — В Белия дом започват да се отчайват.

Гейбриъл неангажиращо кимна. Бе мернала доволната усмивка на Марджъри Тенч и това я караше да изпитва странна нервност.

Личният мобилен телефон на Секстън иззвъня и той бръкна в джоба си, за да го извади. Подобно на повечето политици, сенаторът разполагаше с различни телефони, на които познатите му можеха да го открият в зависимост от това колко са важни. Онзи, който го търсеше сега, беше в челото на списъка. Дори Гейбриъл рядко звънеше на този номер:

— Сенатор Седжуик Секстън — напевно произнесе той, като подчерта „с“-тата.

Гейбриъл не чуваше какво му говорят, но Секстън напрегнато се заслуша и въодушевено отговори:

— Фантастично! Много се радвам, че се обаждате. В шест часа става ли? Страхотно. Имам апартамент във Вашингтон. Частен, Удобен. Имате адреса, нали? Добре. С нетърпение очаквам да се срещнем. Тогава до довечера.

Затвори. Имаше самодоволен вид.

— Нов поклонник на Секстън ли? — попита Гейбриъл.

— Умножават се — отвърна сенаторът. — Тоя тип е важна риба.

— Определено, щом ще се срещнете в апартамента ви! — Секстън обикновено бранеше свещеното уединение на дома си като лъв, пазещ единственото си останало скривалище.

Той сви рамене.

— Да. Реших да придам на срещата ни личностен елемент. Той има известно влияние. Трябва да установявам такива лични контакти, нали разбираш. Всичко е свързано с доверието.

Гейбриъл кимна и извади разписанието на сенатора за деня.

— Искате ли да го включа в календара ви?

— Няма нужда. И без това бях планирал довечера да си остана вкъщи.

Тя намери страницата за вечерта и забеляза, че Секстън вече е написал с главни букви „ЛВ“ — „лично време“ или „любовна вечер“, не се знаеше какво точно означава. От време на време сенаторът си оставяше „ЛВ“, вечер, в която се затваряше в апартамента си, изключваше телефоните си и правеше онова, което най-много обичаше — пиеше бренди със стари приятели и се преструваше, че е забравил за политиката.

Гейбриъл го погледна изненадано.

— Значи наистина ще допуснете работата да попречи на предварително определеното ви ЛВ? Впечатлена съм.

— Този човек случайно ме хваща в момент, когато имам малко свободно време. Ще поговоря с него и ще видя какво има да ми каже.

На Гейбриъл й се искаше да попита кой е този загадъчен човек, но Секстън явно нарочно не конкретизираше. Тя пък се бе научила да не се бърка в работите му.

Докато отбиваха от околовръстното и се насочваха към офис сградата на сенатора, Гейбриъл отново погледна разписанието и изпита странното усещане, че Секстън е очаквал това обаждане.