Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Deception Point, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 201 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
nqgolova (2007)
Корекция
Mandor (2008)

Издание:

ИК „Бард“, 2003

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация
  3. — Допълнителна редакция от Mandor

Статия

По-долу е показана статията за Метеоритът от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Метеоритът
Deception Point
АвторДан Браун
Първо издание
САЩ
Оригинален езиканглийски
Жанртрилър
Видроман

Издателство в БългарияИК „Бард“ (2003)
ПреводачКрум Бъчваров
ISBNISBN 954-585-492-8

Метеоритът (на английски: Deception Point) е технотрилъров роман на американския писател Дан Браун.

Книгата първо е издадена в САЩ през 2001 г., а на български е издадена от ИК „Бард“ през 2003 г., в превод на Крум Бъчваров.[1]

Персонажи

  • Рейчъл Секстън – аналитик от Националната разузнавателно служба на САЩ (НРС), дъщеря на сенатор Седжуик Секстън.
  • Майкъл Толандокеанограф, автор на научнопопулярни документални филми
  • Уилям Пикъринг – директор на НРС, непосредствен началник на Рейчъл
  • Зак ХарниПрезидент на САЩ, борещ се за втори мандат със сенатор Седжуик Секстън
  • Марджъри Тенч – съветник на президента
  • Седжуик Секстънсенатор, политически опонент на Зак Харни, баща на Рейчъл
  • Гейбриъл Аш – помощничка на сенатор Секстън
  • Лоурънс Екстрьом – администратор от НАСА
  • Корки Мърлинсън – учен-астрофизик, с непосредствено участие в изследванията на метеорита.
  • Нора Мангър – учен-глациолог, убита от отряд „Делта“
  • Уейли Мин – учен-палеонтолог, убит от отряд „Делта“
  • Делта 1, Делта 2, Делта 3 – бойци от отряда със специално предназначение „Делта“, преследващ разкрилите тайната учени с цел отстраняването им.

Източници

  1. „Метеоритът“. ИК „Бард“. 477 с. ISBN 954-585-492-8

8

Въпреки че беше достигнал най-високия политически пост в света, президентът Закари Херни бе среден на ръст, със слабо телосложение и тесни плещи. Имаше луничаво лице, бифокални очила и оредяваща черна коса. Слабоватата му физика обаче рязко контрастираше с безграничната любов на хората, които го познаваха. Говореше се, че ако се запознае със Зак Херни, човек е готов да отиде до края на света за него.

— Много се радвам, че успяхте да дойдете — каза той и протегна ръка. Ръкостискането му бе топло и искрено.

Рейчъл си наложи да преглътне буцата, заседнала в гърлото й.

— Ест… естествено, господин президент. За мен е чест да се запозная с вас.

Херни й се усмихна окуражително и тя лично усети легендарната му непринуденост. Президентът имаше добродушно лице, което политическите карикатуристи обожаваха, тъй като колкото и шантаво да го рисуваха, топлата му приветлива усмивка веднага се познаваше. Очите му винаги излъчваха искреност и достойнство.

— Заповядайте — бодро каза той. — Имам чаша за кафе с вашето име.

— Благодаря, господин президент.

Херни натисна интеркома и поръча кафе в кабинета си.

Докато вървеше след него, Рейчъл не можеше да не забележи, че той изглежда изключително щастлив и отпочинал за човек, който губи първичните избори. Освен това носеше много небрежно облекло — дънки, поло и туристически обувки. Тя се опита да завърже разговор.

— Малко… почивка, господин президент?

— Нищо подобно. Съветниците от предизборния ми щаб решиха, че това трябва да е новият ми вид. Вие как смятате?

Рейчъл се надяваше да не говори сериозно.

— Много е… много е… хм… мъжествен.

— Чудесно — невъзмутимо отговори Херни. — Преценихме, че така ще си върна от баща ви част от гласовете на жените. — Президентът широко се усмихна. — Това беше шега, госпожице Секстън. И двамата знаем, че ми трябва много повече от поло и дънки, за да спечеля тези избори.

Откритостта и доброто настроение на президента бързо изпариха напрежението на Рейчъл. Той напълно компенсираше липсата на мускули с дипломатичността си.

Младата жена го последва до задния край на боинга. Колкото по-навътре отиваха, толкова по-малко обстановката приличаше на самолет — коридори, стени с тапети, дори физкултурен салон с гладиатори. Странно, навсякъде изглеждаше почти съвсем пусто.

— Сам ли пътувате, господин президент?

Той поклати глава.

— Всъщност току-що кацнах.

Рейчъл се изненада. „Откъде?“ В разузнавателните й сведения не се споменаваше нищо за пътуване на президента. Очевидно използваше Уолъпс Айланд, за да пътува тайно.

— Хората ми слязоха точно преди да пристигнете — продължи Херни. — Скоро ще се върна в Белия дом, за да се срещна с тях, но исках да се видим с вас тук, а не в кабинета ми.

— Да ме сплашите ли се опитвате?

— Напротив. Опитвам се да проявя уважение към вас, госпожице Секстън. Белият дом е всичко друго, но не и място за частни срещи и новината за нашия разговор щеше да ви постави в неловко положение пред баща ви.

— Оценявам жеста ви.

— Изглежда, доста елегантно се справяте с балансирането и не виждам защо да ви преча.

Рейчъл си спомни за закуската с баща си и си помисли, че поведението й едва ли може да се нарече „елегантно“. Въпреки това Зак Херни полагаше изключителни усилия, за да постъпи тактично, а определено не се налагаше.

— Може ли да ви наричам Рейчъл? — попита той.

— Разбира се. — „Може ли да ви наричам Зак?“

— Кабинетът ми — каза президентът и я въведе през покритата с резба кленова врата.

Кабинетът на борда на Еър форс едно беше много по-уютен от своя аналог в Белия дом, но мебелите въпреки това бяха строги. Бюрото бе затрупано с документи и зад него висеше внушително маслено платно на класическа тримачтова шхуна, опитваща се да избяга от бушуваща буря. Идеална метафора за президентството на Зак Херни в момента.

Той й предложи един от трите стола срещу бюрото. Рейчъл седна. Очакваше, че президентът ще се настани зад бюрото си, но той придърпа друг стол и седна срещу нея.

„Равнопоставеност — разбра младата жена. — Майстор на социалните контакти“.

— Е, Рейчъл — започна Херни и с уморена въздишка се отпусна на стола. — Сигурно сте доста смутена, че в момента седите тук, прав ли съм?

Прямотата му окончателно срути предпазливостта й.

— Всъщност съм напълно озадачена, господин президент.

Херни се засмя.

— Страхотно. Рядко ми се случва да озадача някого от НРС.

— Рядко някой от НРС получава покана на борда на Еър форс едно от президент с туристически обувки.

Херни пак се засмя.

Тихо почукване на вратата оповести пристигането на кафето. Влезе стюардеса с поднос с вдигаща пара калаена кана и две калаени чаши. По знак на президента тя сложи подноса на бюрото и ги остави сами.

— Сметана и захар? — Херни се изправи да налее кафето.

— Сметана, моля. — Рейчъл с наслада вдиша силния аромат. „Президентът на Съединените щати лично ми поднася кафе?“

Зак Херни и подаде тежката калаена чаша.

— Автентичен Пол Ревир[1]. Един от малките луксове, които си позволявам.

Рейчъл отпи глътка. Никога не бе опитвала толкова вкусно кафе.

— Е — каза президентът, докато сядаше срещу нея, — времето ми тук е ограничено, така че да пристъпим към работа. — Той пусна бучка захар в кафето си и погледна Рейчъл. — Предполагам, Бил Пикъринг ви е предупредил, че единствената причина да искам да ви видя е, за да ви използвам за своя изгода.

— Всъщност, господин президент, това бяха точните му думи.

Херни се подсмихва.

— Вечният циник.

— Сбъркал ли е?

— Шегувате ли се? — засмя се президентът. — Бил Пикъринг никога не греши. Абсолютно прав е, както обикновено.

Бележки

[1] Пол Ревир (1735–1818) — американски бижутер, участник във Войната за независимост. — Б. пр.