Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Deception Point, 2001 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Крум Бъчваров, 2003 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 202 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
ИК „Бард“, 2003
История
- — Добавяне
- — Добавяне на анотация
- — Допълнителна редакция от Mandor
Статия
По-долу е показана статията за Метеоритът от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
| Метеоритът | |
| Deception Point | |
| Автор | Дан Браун |
|---|---|
| Първо издание |  САЩ |
| Оригинален език | английски |
| Жанр | трилър |
| Вид | роман |
| Издателство в България | ИК „Бард“ (2003) |
| Преводач | Крум Бъчваров |
| ISBN | ISBN 954-585-492-8 |
Метеоритът (на английски: Deception Point) е технотрилъров роман на американския писател Дан Браун.
Книгата първо е издадена в САЩ през 2001 г., а на български е издадена от ИК „Бард“ през 2003 г., в превод на Крум Бъчваров.[1]
Персонажи
- Рейчъл Секстън – аналитик от Националната разузнавателно служба на САЩ (НРС), дъщеря на сенатор Седжуик Секстън.
- Майкъл Толанд – океанограф, автор на научнопопулярни документални филми
- Уилям Пикъринг – директор на НРС, непосредствен началник на Рейчъл
- Зак Харни – Президент на САЩ, борещ се за втори мандат със сенатор Седжуик Секстън
- Марджъри Тенч – съветник на президента
- Седжуик Секстън – сенатор, политически опонент на Зак Харни, баща на Рейчъл
- Гейбриъл Аш – помощничка на сенатор Секстън
- Лоурънс Екстрьом – администратор от НАСА
- Корки Мърлинсън – учен-астрофизик, с непосредствено участие в изследванията на метеорита.
- Нора Мангър – учен-глациолог, убита от отряд „Делта“
- Уейли Мин – учен-палеонтолог, убит от отряд „Делта“
- Делта 1, Делта 2, Делта 3 – бойци от отряда със специално предназначение „Делта“, преследващ разкрилите тайната учени с цел отстраняването им.
Източници
- ↑ „Метеоритът“. ИК „Бард“. 477 с. ISBN 954-585-492-8
112
Гейбриъл Аш седеше на бюрото на сенатор Секстън и унило се мръщеше на компютъра му.
НЕВАЛИДНА ПАРОЛА — ДОСТЪП ЗАБРАНЕН
Бе опитала още няколко пароли, които й се бяха сторили вероятни, но нито една от тях не се беше оказала вярна. След като прерови кабинета за отключени чекмеджета и случайно забравени улики, тя се предаде. И тъкмо се канеше да си тръгне, когато забеляза в настолния календар на Секстън нещо странно. Някой беше оградил датата на изборите с червен, бял и син фосфоресцентен флумастер. Определено не бе сенаторът. Гейбриъл придърпа календара. Върху датата със замах беше написано възклицанието ПНСАЩ!
Жизнерадостната секретарка на сенатора очевидно го зареждаше с позитивна енергия за деня на изборите. Секретната служба използваше съкращението ПНСАЩ за „президент на Съединените американски щати“. Ако всичко минеше добре, в деня на изборите Секстън щеше да стане новият ПНСАЩ. Гейбриъл върна календара на мястото му и се изправи. После се вцепени и отново погледна компютърния екран.
ВЪВЕДЕТЕ ПАРОЛА:
Тя пак се обърна към календара.
ПНСАЩ.
Внезапно я обзе надежда. Нещо в съкращението я караше да си мисли, че е идеално за парола на сенатора. „Елементарна, позитивна, лесно запомняща се“. Бързо написа буквите.
ПНСАЩ
После затаи дъх и натисна ентър. Компютърът изпиука.
НЕВАЛИДНА ПАРОЛА — ДОСТЪП ЗАБРАНЕН
Гейбриъл провеси нос и пак се предаде. Тръгна към вратата на тоалетната, за да се върне по същия път, по който бе влязла. Беше по средата на стаята, когато мобилният й телефон иззвъня. И без това бе на ръба и звукът я стресна. Все пак тя извади телефона и вдигна поглед към скъпия стенен часовник на Секстън. Почти четири сутринта. В този час можеше да я търси единствено сенаторът. Явно се чудеше къде е. „Да вдигна ли, или да го оставя да звъни?“ Ако отговореше, трябваше да излъже. Но иначе Секстън щеше да заподозре нещо.
Тя отговори.
— Ало? — Гейбриъл? — нетърпеливо попита Секстън. — Защо се бавиш?
— Заради паметника на Рузвелт. Таксито попадна в задръстване и сега сме…
— Май не си в такси.
— Да — призна тя. Кръвта рязко нахлу в главата й. — Не съм. Реших да се отбия през службата и да взема някои документи за НАСА, които може да имат отношение към ПОСП. Нещо не мога да ги намеря.
— Побързай. Искам да насроча пресконференция за сутринта, а трябва да обсъдим подробностите.
— Скоро ще пристигна.
Секстън не отговори веднага.
— В твоя офис ли си? — Гласът му звучеше смутено.
— Да. След десет минути тръгвам.
Нова пауза.
— Добре. До скоро.
Гейбриъл затвори, прекалено потънала в мисли, за да обърне внимание на високото, отчетливо тиктакане на стенния часовник само на няколко метра от нея.