Марко Незе
Октопод (5)

Засадата

Късно вечерта, докато жена му беше в чуждото легло, Катани затвори папката върху бюрото си. Потърка зачервените си от умора очи. Все още напрегнат, погледна през прозореца. Две патрулни коли се прибираха със запалени сигнални светлини на покрива. Облече си палтото и тръгна към къщи. Вдигна ръка за поздрав на един полицай и излезе на улицата. Небето беше ясно и изпъстрено със звезди. Кой знае защо, точно сега си спомни за дядо си. Някога той му сочеше тези светли точици с имена, които вече не си спомняше. Катани тъжно се усмихна при този спомен.

Неговата кола беше останала сама в най-неосветената част на паркинга. При втория опит двигателят забръмча. Прекоси няколко пусти улички и зави към крайморския булевард. Беше тиха есенна нощ. На хоризонта кротко изплува Луната.

В огледалото Катани забеляза фаровете на два мотоциклета, които го застигаха. Намали скоростта. Двата мотора направиха същото. Следваха колата, без да я задминават. „Дявол да го вземе — изруга той, — тези се заяждат с мене.“ Протегна ръка и измъкна от жабката пистолета си. Сложи го на седалката до себе си. Следеше трескаво двете светлини в огледалото. Но колкото и да се взираше, не можа да различи физиономиите на мотоциклетистите, защото бяха с каски на главите. Колата се спусна към един подлез и сякаш бе засмукана от млечната светлина на неоновите лампи.

В този миг Катани завъртя рязко кормилото и когато колата застана напряко в средата на пътя, натисна рязко спирачката. Двата мотора връхлетяха върху колата, но преследвачите бързо се окопитиха. Стреляха няколко пъти, без да се прицелват. Катани изхвръкна навън с пистолет в ръка. Изстреля един след друг няколко куршума и улучи главата и гърдите на единия от нападателите, който се сгромоляса безжизнен на асфалта.

Прикрит зад колата, Катани стреляше по другия, сподавено ръмжене и видя мъжът да притиска със свита длан кървящата си ръка. Куршумът бе избил пистолета от ръката му. Той се опита да се добере до оръжието, но Катани го изпревари. С един ритник запрати пистолета му надалеч.

Спусна се към нападателя. Ритна го ниско в корема, с което на другия му секна дъхът. Нахвърли се върху него. Притисна го към колата. Противникът губеше кръв и вече не се съпротивляваше. Катани издърпа каската му и се намери пред муцуната на Санте Чирина. Тогава му се стори, че разпознава и убития. Беше оня младеж със свирепия вид, който го дебнеше в автосалона.

* * *

Държавните служители, пръснати из провинцията, приемат почти винаги с подозрение телефонните обаждания от Рим. Когато те търсят от столицата е или нещо неприятно, или пък ще ти искат някаква лична услуга. Затова Катани направи недоволна гримаса, когато телефонистът му съобщи:

— Обаждат се от Рим, говорете. Но малко се успокои, когато чу в апарата гласа на Канито, лицето, което той бе посетил в Рим.

— Ваше превъзходителство, радвам се да ви чуя.

— Как си, Катани? Дочух, че си участвал в престрелка. Разказвай, разказвай.

Инспекторът се опита да омаловажи случката. Определи я като трудова злополука.

Важното е, че следствието направи крачка напред.

Драсна някакви инициали на едно листче. Служителят, на чието бюро го остави, го взе, мушна го в една папка и излезе на пръсти.

— Онзи тип, дето падна убит на място, стреляше със същия пистолет, с който бе убит Лео Де Мария. Да, същия. Тези от лабораторията са напълно сигурни. Виждате ли, за Де Мария не са ми ясни още мотивите, но за случая Маринео съм напълно наясно.

— Охо, това се казва добра новина — каза мъжът, който се обаждаше от Рим. Намираше се в служебния си кабинет и беше измъкнал от чекмеджето на бюрото си тъмна кожена папка. — И при мен нещата се уреждат. Да, да. Става въпрос за онази важна служба, за която ти бях намекнал, спомняш ли си? Е, сега сме много близо, скъпи приятелю. Трябва да премахна само някоя и друга пречка. Дребни формалности.

Сложи ръката си върху десния горен ъгъл на папката. Със средния си пръст преброи връхчетата на първите листове и започна да повдига петия лист много внимателно, като неопитен електротехник, който се боеше да не го удари ток. Когато лист номер пет бе повдигнат наполовина, мъжът наведе глава, за да разгледа следващия. Изръмжа доволно, като забеляза, че на третия ред в средата на думата „председател“ се мъдреше сива извита запетая. Косъмче, което той бе откъснал от собствената си вежда. Такива косъмчета той бе пръснал из най-важните си и тайни документи. Така ако някой любопитен си навреше носа там, щеше несъзнателно да размести малките косъмчета.

Мъжът бе много доволен от проверката.

— Слушай — обърна се отново към Катани, — казваш, че другия са го арестували. Що за птица е?

— Едно възгордяло се животно. Мафиозче от среден калибър.

— Хм — изръмжа мъжът. — И… смяташ чрез него да стигнеш по-нависоко, така ли?

— Перспективите са доста насърчителни — каза Катани.

Неговият заместник Алтеро се появи на вратата. Инспекторът му направи знак да влезе.

— Връзките засега са едва доловими и трябва време и малко късмет, за да стигнем до доказателствата.

— Разбирам.

Мъжът замълча, сякаш преценяваше подобна възможност. После продължи:

— Е, карай напред, скъпи Катани. И ако откриеш нещо ново в тази насока, дръж ме в течение.

Инспекторът прекъсна връзката и погледна Алтеро, който бе седнал пред бюрото. Протегна ръка през масата и изчисти купчинката пепел, паднала от цигарата.

— Как върви работата? — попита той неопределено.

— Преместихме Чирина в Палермо, в затвора Учардоне — каза Алтеро. — Сега бих искал да съгласувам с вас по-важните ходове.

Катани кимна в знак на съгласие. Но тъй като не бързаше, смени темата на разговора:

— Искрено казано, нямах високо мнение за вас.

Алтеро се навъси, но не изглеждаше изненадан.

— Разбрах — призна той.

— Сега обаче виждам нещата по друг начин — рече Катани, като барабанеше с молива по масата. — Доста мислих върху това и стигнах до заключението, че вашето държане би могло да бъде и разбираемо.

Алтеро се размърда на стола.

— Какво държане?

В стаята отчаяно бръмчеше оса и се блъскаше в стъклата на прозорците. Катани стана, отвори прозореца и насекомото излетя навън със злобно жужене.

— Дойде време да открием картите си — започна инспекторът. — Да започнем с прословутия телефонен разговор в нощта на убийството на Маринео. Жената беше дукеса Печи Шалоя, нали? Няма защо да се правите на бито куче, скъпи Алтеро. А сега изслушайте ме. Вие сте знаели за любовната връзка между Маринео и дукеса Елеонора. Тити ви се е обадила и ви е помолила да отидете веднага у тях. Там сте заварили двата трупа. „Всичко това го направи майка ми — ви казва момичето. — Маринео трябваше да си замине и майка ми беше отчаяна. Не искаше да го загуби след толкова години. Стана ужасен скандал и накрая майка ми измъкна пистолета и уби любовника си. После се застреля в главата.“ Вие, скъпи Алтеро, приемате тази версия за достоверна. И тя наистина изглежда приемлива. И тогава, обзет от желанието да запазите неопетнена паметта на Маринео, решавате, че трупът трябва да изчезне от къщата. Вие сте уважавали своя шеф, този честен човек и добър баща, който никога не е бил одумван. Искали сте да избегнете скандала. Любовната му връзка с дукесата трябва да остане в тайна и след смъртта му. Слушате ли ме? И по тая причина вие под закрилата на мрака натоварвате тялото на Маринео в неговата кола, паркирана на двора, и го закарвате до оная поляна. Последният ви жест е рапортът до прокурора, където поддържате хипотезата за осведомител, който е устроил на Маринео засада. Нека свърша, моля ви. Така изглеждаше, че двата смъртни случая, на инспектора и на дукесата, нямат връзка помежду си и са зарегистрирани единият като убийство, а другият като самоубийство.

Алтеро седеше онемял с ръце, отпуснати на бюрото и зачервено лице. Накрая мрачно измънка:

— Готов съм да поема цялата отговорност.

— О, не ви обвинявам. Само че случайно намерих кутийката кибрит на Маринео в дома на Печи Шалоя. Там имаше петно от кръв, което ми помогна да разбера, че инспекторът е бил убит точно в тази къща. Но вие не можехте да си представите подобно нещо. Приели сте за достоверен и разказа на дукеса Тити, доверили сте й се.

Катани се наведе над бюрото и почука с пръст по масата:

— Момичето ви е излъгало, драги Алтеро, отклонила ви е от следата. Истината е, че онази вечер там е имало четвърти човек, този негодник Санте Чирина. Да, да, точно той. Маринео го е хванал за гушата заради Тити. Бил е привързан към майката и се отнасял с Тити като със собствена дъщеря. Заплашил Чирина, че ще го унищожи, ако не остави на мира момиче ако не престане да го трови с опиати. Чирина лесно се пали, кръвта се качила в главата му. Хванал пистолета и застрелял от упор Маринео.

Алтеро беше поразен. Не вярваше на ушите си.

— А дукесата? — попита той. — Защо се е самоубила?

— Не се е самоубила — поправи го Катани. — Потресена от смъртта на любимия си, тя изляла цялата си мъка и ярост върху Чирина. Заплашила го е. Казала му нещо от рода на: „Не мисли, че ще ти се размине, защото нямам никакво намерение да скривам престъпленията ти, негоднико!“ А Чирина, разярен до крайност, вдигнал оръжието, което още държал в ръцете си, и подредил и дукеса Елеонора. После заставил Тити да ти се обади по телефона. „Повикай Алтеро — наредил й. — Той знае за тая любовчица между майка ти и Маринео. Кажи му, че са се изпотрепали. Той ще намери начин да уреди нещата. А ти внимавай какво говориш, че остана и за тебе някой и друг куршум.“ После Чирина мушнал пистолета в ръката на дукесата — регистрационният номер на оръжието бил изпилен — и изчезнал.

— Да — потвърди Алтеро, — сега всичко съвпада. Но не мога да си обясня само защо вие по едно време намеквахте за подозренията си, че Маринео не е бил цвете за мирисане, както аз вярвах.

Без да каже нито дума, Катани отвори чекмеджето и извади една папка. Разтвори я на бюрото и започна да рови из документите. Накрая намери това, което търсеше.

— Виждате ли това кочанче? Това са талоните на чековата книжка, която Маринео е използвал под името Фиордализо. Последният чек е послужил за покупката на апартамент за триста милиона в Салерно. Маринео щял да се връща в родния си град и си подготвял спокоен живот, когато се пенсионира. Чирина го е убил не само заради Тити. Инспекторът бил стигнал далече със заплахите си. Искал да се откаже от играта и заплашвал, че ще провали всичко. А вие, драги Алтеро, добре знаете, че мафията не прощава кризи, свързани с угризения на съвестта.

Тези разкрития подействаха потискащо на Алтеро.

— Не съм очаквал такова нещо — каза заместник-началникът на Оперативната команда. — За мен това е ужасен плесник.

Разпери отчаяно ръце. Беше се смалил на стола, макар че беше грамаден. Помълча малко, после подхвана:

— Не разбирам обаче защо не ми разрешихте да арестувам Чирина веднага. Рискувахте този кучи син да ви убие.

— Нямах друг избор. За убийството на Маринео и дукесата имахме само един свидетел, и то прекалено нестабилен, за да издържи срещу една предвидливо нагласена и безскрупулна защита. Тя е наркоманка. Няма да им бъде особено трудно да я дискредитират. Всичко ще обяснят с някакви нейни видения. Трябваше да предизвикам Чирина, да го подтикна към тази лудост. И от начина, по който се държа, трябва да кажа, че вие сте го преценили добре. Чирина не е нищо друго, освен един хвалипръцко, безмозъчен женкар. Един истински мафиоз не си загубва ума като него. Заключение: хванахме дребната рибка, акулите плуват в по-дълбоки води.