Марко Незе
Октопод (20)

Телефонен разговор с тайните служби

Последна пристигна графиня Камастра. Извини се за закъснението си по уважителни причини. Каза, че понякога сключването на някаква сделка може да се проточи. Седна до голямата кръгла маса, където други шест души се бяха разположили около нея, и даде знак с ръка, че могат да започват. Събранието се провеждаше в специалната малка зала в сградата на Културния клуб. Беше ги свикал Теразини, който побърза да изложи причините.

— Господа, повиках ви, за да ви съобщя една голяма новина. Открива ни се безценна възможност — една сделка, която заслужава особено внимание. Обади ми се по телефона от Америка моят стар приятел Франк Каризи. Той и някои негови приятели са готови да инвестират повече от триста милиона долара в електронната индустрия за производството на материали със стратегическо предназначение.

Теразини направи пауза, за да позволи на присъстващите да асимилират по-добре съобщението, и продължи:

— Вие, естествено, си давате сметка за значимостта на това предложение. Парите ще се внасят от Съединените щати чрез една наша доверена банка.

Една особа с едра фигура и неприятна физиономия се опита да възрази.

— Трябва да се действа предпазливо. Толкова пари могат да събудят подозрения. В този момент сме под наблюдение.

Намеси се друг с луничаво лице.

— За тези операции би трябвало да ни даде някакви пояснения комендатор Равануса. Жалко, че не е дошъл.

Теразини придаде на лицето си израз на разбиране и каза, че трябва да извинят банкера, защото предния ден имал дълъг разговор със заместник-прокурора и е излязъл оттам напълно изтощен.

— Във всеки случай — добави Теразини — имаме достатъчно време да си помислим, Американските ни приятели ни дават един месец срок да преценим сделката и да вземем решение.

* * *

Решение трябваше да вземе и Бордонаро. Как да действа след разпита на Равануса? Кои бяха най-важните ходове засега?

Прокурорът се допита до Алтеро.

— Вие какво ще кажете?

— Не знам. Равануса ви даде полезна информация, така ли?

— Каза нещичко. Призна, че е извършвал финансови некоректности при ръководенето на банката, но, общо взето, това са дреболии.

— А за Теразини?

— Намекна нещо. Всъщност Равануса даде да се разбере, че ако не го замесваме в най-съмнителните дейности, е готов да ни даде информация.

Алтеро отвърна, че разбира това поведение.

— В края на краищата — добави той — мисля, че Равануса е вън от най-мръсните сделки. Оперира с пари, движи капитали, но не той ръководи играта. Истинският шеф е Теразини.

— Така е — съгласи се Бордонаро. — Самият Равануса ми се стори ясен. Даде ми да разбера, че финансирането на строителните предприятия, търговете и контрабандата на наркотици са под прекия контрол на Теразини.

— Назова ли някакви имена?

— Да, каза едно име. Това стана, когато го попитах дали има връзки с лица извън всякакво подозрение.

Спомена, че някаква личност, която заема много висок пост в Рим, знае всичко.

— Трябва да действаме предпазливо — посъветва го Алтеро.

— Без съмнение — каза Бордонаро. — Една погрешна стъпка може да компрометира всичко. Но не можем и да стоим със скръстени ръце. Аз като начало ще отида да разменя две думи с оня господин, за когото ми спомена Равануса. Казва се Канито.

* * *

Чрез Министерството прокурорът се сдоби с телефонния номер на тайните служби и поиска да говори с негово превъзходителство Канито. Телефонистът му каза да почака. От другата страна Канито държеше връзката блокирана, защото не можеше да си спомни дали беше чувал това име.

— Бордонаро… Бордонаро — ровеше се в гънките на паметта си.

И тъй като нищо не му дойде наум, помоли телефониста да попита откъде се обажда този Бордонаро. И щом чу Трапани, интересът му се изостри. Обади се веднага.

— Искам да ви помоля за един дискретен разговор — каза магистратът.

— По какъв въпрос?

— По случая Катани. Спомняте ли си?

Как да не си спомняше. Напротив, сега гореше от нетърпение да чуе какво ще му съобщи магистратът.

— Не можете ли да ми подскажете нещо по телефона?

— Въпросът е много деликатен. Предпочитам да разговарям с вас лично и насаме.

Канито прелисти бележника си.

— Добре, в четвъртък следобед, в моята служба тук, в Рим.

И Бордонаро прегледа бележника си.

— Четвъртък… Да, след три дни. Много добре.

Бордонаро знаеше за връзките между Канито и Катани и сметна, че е редно да информира инспектора за последния обрат на следствието. Не очакваше обаче такава тревожна реакция от него.

— В никакъв случай не отивайте на тази среща с Канито — предупреди го Катани по телефона. — В никакъв случай — повтори той още по-настойчиво.

— Но вече си назначих среща в четвъртък — възрази прокурорът.

— Отменете я. Намерете някакво извинение и я анулирайте.

— Мога ли да знам по каква причина?

— Трябва да се видим — каза Катани. — Нищо не мога да ви кажа сега. Нека направим така: да се срещнем по средата на пътя. Вие можете ли да отидете в Рим пак в четвъртък следобед? Много добре. Аз ще тръгна за там с колата. На аерогарата вземете такси и идете до северния вход на магистралата за Рим. Мисля, че ще бъда там в около пет часа.

— Ще дойда — каза Бордонаро.

— И още нещо: не произнасяйте пред никого това име. Никому не доверявайте тази работа, преди да сте ме изслушали. Разбрахте ли?

Като свърши разговорът, Бордонаро стана, взе ключовете, отвори металния шкаф, в който пазеше най-неудобните си материали. Измъкна папката с протоколите от разпита на Равануса, повъртя я замислен в ръцете си, разлисти я и намери мястото, където банкерът се бе изпуснал да назове името на Канито. После я мушна в куфарчето, което винаги носеше със себе си.

* * *

Терасата на Канито гледаше към старата част на града. Откриваше великолепна гледка от малки и големи куполи. И всички те, така фино изваяни, се извисяваха над покривите, сякаш плуваха над пелената от мъгла. Всеки път, когато имаше гост, особено чужденец, Канито му поднасяше майсторски една по една части от панорамата и накрая изстрелваше финалния ефект. Завеждаше вече омаяния си гост на терасата, описваше полукръг с ръка и го подканяше:

— Възхищавайте се, наслаждавайте се. Вие сте пред невралгичния център на света. Нашата западна цивилизация е тръгнала оттук и се е разпространила из цялата земя. И ще ви кажа още: този град не е загубил напълно ролята си на caput mundi^[1]. Все нещичко е останало. Може да е прикрито и неосезаемо, но е останало.

Понякога, за да бъде по-голям ефектът, се обръщаше към града и декламираше пасажи от Тит Ливий на латински: „Sed debebatur, ut opinor, fatis tantae origo urbis maximique secundum deorum opes imperii principium.“^[2]

Но сега Канито нямаше никакво намерение да омайва мъжа, с когото бяха седнали на терасата. Професор Лаудео беше, така да се каже, свой човек и му излагаше последните новини от една много важна сделка. Същата, за която Теразини беше съобщил на своите съдружници.

— Посланикът ви е много благодарен — каза Лаудео. — Вашата намеса се оказа решаваща. Сега всичко трябва да е наред. Вече са ни отпуснали първия кредит от един милион долара.

Приближи се един камериер с бяло сако и ръкавици. Държеше в ръка подвижен телефон и го подаде на Канито.

— Спешен разговор.

Докато слушаше съобщението, Канито сменяше изражението си.

— Да — отговаряше той на своя събеседник. — Да, разбирам.

Но на лицето му се изписа недоумение. Остана така замислен няколко минути след разговора. После попита Лаудео:

— Вие познавате ли заместник-прокурора Бордонаро?

— Чувал съм това име — отвърна професорът.

— На телефона беше моят секретар. Каза, че в службата ми се обадил същият този Бордонаро, който се извинил, че поради някакви непредвидени обстоятелства бил принуден да анулира срещата си с мен в четвъртък следобед.

— А, така ли?

— Да, много странно — каза Канито, като гледаше бучките лед в чашата с питието. — Самият Бордонаро помоли за тази среща и много настояваше. Каза, че е много спешно и важно да ме види. А сега неочаквано се отказва. Никак не ми харесва тази работа.

Канито отпи от чашата. Неговите антени, вечно нащрек, приемаха тревожни сигнали.

— Знаете ли, Бордонаро се занимава с онази стара история с Катани.

— Още ли? — попита раздразнен Лаудео. — Сега не можем да си губим времето с подобни глупости. Трябва окончателно да приключим с тази работа. Да я пресечем и край.

— Вярно — съгласи се Канито. — Не бих искал там долу да изровят още някой и друг насочваш елемент, който да ги доведе чак тук, в Рим.

* * *

Следобед Лаудео взе самолета и същата вечер бе гост на Теразини. Вечеряха в един специален ресторант със стени, покрити с фрески. Четири момичета с гъвкави фигури се въртяха около масите, перчейки се с предизвикателните си деколтета. Подаряваха щедри усмивки и се притичваха тутакси при всеки знак на клиентите.

— Тази случка ни разтревожи — каза Лаудео — и реших, че е най-добре да взема самолета и да я обсъдя с вас. Вие какво мислите?

Теразини помириса виното, което едно от момичетата му бе наляло на дъното на чашата. Отпи една глътка и кимна доволно и одобрително.

— Благодаря — прошепна тя весело и Теразини се съсредоточи отново в разговора с Лаудео.

— Нищо хубаво не мисля — каза той, — защото Бордонаро има намерение да отиде в Рим. Анулирал е срещата с Канито, но не и резервацията си за самолета.

— Така ли? — облещи очи Лаудео. — Значи работата е много по-сериозна, отколкото предполагах.

— Боя се, че е така — хладно се съгласи Теразини.

Докосна нарочно ръката на момичето, което им бе сервирало стриди. А то се усмихна предвзето, приемайки играта. Беше руса красавица и непрекъснато премигваше с дългите си ресници.

— Не съм те виждал преди — каза й тихо Теразини.

— От вчера съм тук — отвърна момичето с чуждестранен акцент. И се отдалечи, полюлявайки бедра.

— Бордонаро тръгва по лош път. Хванал се е за старите материали на Катани и навярно е намерил нещо съществено. — Теразини изяде бавно и последната стрида и добави: — Каквото и да е узнал, най-добре е да го задържи за себе си.

Блондинката се върна със сребърен поднос, на който бяха поставени три чаши и бутилка шампанско. Напълни чашите, подаде двете на клиентите си, а третата вдигна за наздравица.

— Да пием за вас — каза Теразини и докосна чашата на момичето със своята.

Девойката се засмя доволно, потопи устни във виното и махна с бялата си ръка за поздрав.

Теразини я проследи с поглед, докато се отдалечаваше, и прехласнат каза:

— Превъзходна е!

Лаудео се усмихна.

— Забележителна — каза той и отклони разговора към темата, която повече го привличаше. — Имате ли новини от вашия американски приятел?

— Мистър Каризи скоро ще дойде в Италия. А ние тук всички сме единодушни, че сделката е доста интересна.

— Добре, добре — въодушеви се Лаудео. — И в Рим нещата ще потръгнат гладко. Асоциацията е готова да се намеси и да одобри проекта. Канито се е заел основно с тази работа. Неговата поддръжка е съществена.

Теразини изпи до дъно чашата с шампанско.

— Трябва да бъдем единни и да избягваме всякакви усложнения. Ако се вдигне и най-малкият шум, сделката ще се провали.

Той направи знак на момичето и то притича веднага. Даде й два чека — единият за сметката, а другият за нея.

— Ооо! — възкликна тя с благодарност и кокетно затъкна в бутониерата на Теразини стръкче карамфил.