Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Portrait, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,2 (× 24 гласа)

Информация

Сканиране
Bobych (2009 г.)
Разпознаване и начална корекция
zaples (2013 г.)
Допълнителна корекция и форматиране
in82qh (2103 г.)

Издание:

Меган Чанс. Портретът

ИК „Бард“, София, 1997

Американска. Първо издание.

Редактор: Мая Бъчварова

История

  1. — Добавяне

Бележка на автора

В средата и края на деветнайсети век, град Ню Йорк е бил Меката на американските художници. Районите около Бродуей и Гринуич вилидж са били пълни с ателиета и търговци на картини, а богатите спонсорирали и покровителствали хората на изкуството както като доказателство за своя вкус и успех, така и за да инвестират.

Националната художествена академия е била най-доброто художествено учебно заведение и галерия в Ню Йорк по това време и всяка година в нея се провеждала изключително популярната изложба на творби на местните художници. В действителност тя се е провеждала в края на пролетта, но в моята история аз умишлено я направих през есента — както поради спецификата на заболяването на Джонас, така и поради редица други причини, така че да послужи най-добре на целите ми.

Страданието на Джонас, наричано маниакално-депресивна психоза (или циклофрения), не е чак толкова рядка болест. Засегнатите от нея се мятат между резки промени в настроението, от лека форма на еуфория и депресия, до крайни, опасни за живота епизоди. Макар понякога лекарствата да имат положителен ефект при контролирането на тези циклични промени в настроението, на някои от страдащите не може да се помогне. Или пък е възможно самите те да откажат да бъдат лекувани.

През деветнайсети век болните не са имали избор. Единствените „лекарства“ били алкохолът или злоупотребата с наркотици, затваряне в заведения за душевноболни или самоубийството. Въпреки това, много от засегнатите от болестта оцеляват, за да дарят човечеството с вечни, красиви произведения на изкуството — сред тях са лорд Байрон, Самюъл Тейлър Колридж, Роберт Шуман, Робърт Лоуел и Винсент ван Гог.

Проучванията показват, че процентът на боледуващите от маниакално-депресивна психоза е по-висок сред хората на изкуството, отколкото сред населението като цяло. Редица съвременни изследвания са насочени именно към изучаването на тази връзка. На онези, които искат да научат нещо повече по този въпрос, препоръчвам прекрасната книга за творческия талант и циклофренията на Кей Редфийлд Джеймисън „Засегнати от огъня“.

Край
Читателите на „Портретът“ са прочели и: