Джеймс Патерсън
Целуни момичетата (73)

72

Скачай напред. Давай. Превърти се, свий главата към краката!

Бях жестоко разтърсен и насинен от катастрофата и падането, но като че ли нямах натрошени кости. Екип на Бърза помощ ме прегледа на мястото на катастрофата. Искаха да ме изследват по-основно в близката болница, да ме подложат на тестове и да ме сложат под наблюдение, но аз имах други планове за през нощта.

Джентълмена се разхождаше на свобода. Той бе приватизирал някаква кола и се бе отправил на север. Колата вече бе намерена, но не и доктор Рудолф. Поне до този момент.

Когато пристигна на ужасната сцена на магистралата, Кейт избухна като реактивен снаряд. Тя също настоя да отида в местната болница. Агент Косгроув вече беше приет там като пациент. Проведохме разгорещен спор, но в крайна сметка двамата хванахме последния полет от Монтерей. Върнахме се в Лос Анджелис.

Вече бях провел два разговора с Кайл Крейг. Екипи на ФБР бяха разположени около апартамента на Рудолф в Лос Анджелис, но никой не очакваше Джентълмена да се върне там. В момента претърсваха къщата му. Исках да присъствам. Трябваше да видя как точно е живял.

По време на полета Кейт продължи да демонстрира загриженост за физическото ми състояние.

— Алекс, трябва да отидеш в болница веднага щом пристигнем в Лос Анджелис. Говоря сериозно. Отправяш се към болницата веднага след приземяването. Хей! Чуваш ли какво ти говоря?

— Слушам те, Кейт. Освен това по една случайност съм съгласен с думите ти. В основни линии.

— Алекс, това не е отговор, а шикалкавене.

Знаех, че е права, но нямахме време за болнични процедури тази нощ. Следата на доктор Уил Рудолф бе още гореща и може би не беше късно да надушим миризмата й, за да го настигнем през следващите няколко часа. Шансът беше минимален, но до утре следата на Джентълмена щеше да е вече лед студена.

— Може да имаш вътрешен кръвоизлив, без изобщо да подозираш за това — продължи да преследва целта си Кейт. — Може да умреш, както си седиш в самолета.

— Имам няколко прегадни синини и контузии и ме боли навсякъде. Имам данни за първокласни ожулвания по цялата дясна страна, на която се приземих при първите няколко рикошета. Имам неотложна нужда да видя апартамента му, преди да са го разпарчетосали. Трябва да видя как живее този мръсник.

— С половин милион, че и повече годишно? Повярвай ми. Живее си екстра — отговори Кейт. — За сметка на това ти самият може да си в лоша форма. Човешките същества не рикошират.

— Ами как да ти кажа, черните човешки същества рикошират. Наложило ни се е да усвоим това уникално умение, за да оцелеем. Щом се ударим в земята, веднага рикошираме.

Кейт не се засмя на шегата ми. Тя скръсти ръце пред гърдите си и се вторачи в малкото прозорче на самолета. Беше ми ядосана за втори път в рамките на един час. Това би трябвало да означава, че е загрижена за мен.

Продължихме в този дух през останалата част от полета до Лос Анджелис. Към края аз кротко задрямах на рамото на Кейт. Никакви усложнения. Никакъв излишен багаж. Много, много приятно.