Джеймс Патерсън
Целуни момичетата (63)

62

Проследихме доктор Уил Рудолф до луксозния му апартамент на покрива на един небостъргач в Бевърли Комсток. ФБР не бе споделило дори тази информация с полицейския отдел на Лос Анджелис. В колата цареше тежка атмосфера на напрежение и разочарование. ФБР играеше опасна игра, която целеше отстраняване на конкуренцията в лицето на местната полиция.

Напуснах акцията към единайсет часа. Рудолф се беше прибрал преди повече от четири часа. Силното неидентифицирано бръмчене в главата не ми минаваше. Все още се движех по източно време. За мен беше два часът през нощта и имах нужда от сън.

Агентите на ФБР обещаха да ми се обадят веднага, ако има някакъв пробив или доктор Рудолф излезе отново на лов през нощта. Сцената на Мелроуз Авеню трябва да е била ужасна за него и според мен не беше изключено скоро да си потърси друга жертва.

Ако той действително беше Джентълмена.

Откараха ме в „Холидей Ин“ на ъгъла на Сънсет Булевард и Сепулведа. Кейт Мактиърнън беше в същия хотел. ФБР бяха настояли и тя да дойде в Калифорния, защото знаеше за Казанова повече от всички други. Тя бе отвлечена от мръсника и бе оцеляла. Кейт можеше да идентифицира убиеца, ако той и Казанова бяха едно и също лице. Беше прекарала по-голямата част от деня в офисите на ФБР в центъра на Лос Анджелис, където я бяха разпитвали.

Стаята й беше през няколко врати от моята. Почуках само веднъж и тя веднага отвори бялата врата с черно номерче 26 на чукчето.

— Не можах да заспя. Чаках те — каза. — Какво стана? Разкажи ми всичко.

Честно казано, не бях в настроение след провала на акцията.

— За жалост нищо не стана.

Предадох й последните думи, които го бяхме чули да изрича.

Кейт поклати глава в очакване на още. Беше облечена в светлосиня тениска без ръкави, шорти и жълти джапанки. Видя ми се бодра и превъзбудена. Беше ми приятно да я видя, макар и в два и половина през тази шибана нощ.

Влязох в стаята и си поговорихме за акцията на ФБР на Мелроуз. Казах на Кейт, че сме били много близо до залавянето на доктор Уил Рудолф. Спомних си всяка, негова реплика, всеки негов жест.

— Звучеше като джентълмен. Действаше като джентълмен… до момента, в който русокосата го вбеси.

— Как изглежда? — попита Кейт. Имаше голямо желание да помогне. Нищо чудно. ФБР я беше докарало в Лос Анджелис и след това я бе затворило в хотелска стая през голямата част от деня и нощта.

— Знам как се чувстваш, Кейт. Говорих с ФБР и утре ще те взема с мен. Ще го видиш сама, може би още сутринта. Не искам да създавам каквито и да било предварителни нагласи у теб. Окей?

Кейт кимна, но бях сигурен, че е леко обидена. Тя не беше доволна от степента на участието си в това разследване.

— Съжалявам. Нека не се караме за това — казах накрая.

— Няма, но все пак ти запази някаква дистанция. Както и да е, извинен си. Най-добре ще е да поспим. Нов ден, нов късмет. Голям късмет, може би?

— Да, утре може да ни излезе късметът. Наистина съжалявам, Кейт.

— Знам — усмихна се тя най-сетне. — Наистина си извинен. Приятни сънища. Утре ще го забодем.

Най-сетне се добрах до стаята си. Строполих се на леглото и се замислих за Кайл Крейг. Той бе успял да пробута нестандартния ми стил пред своите събратя поради една-единствена причина: бях доказал, че така могат да се постигат резултати. Скалпът на едно чудовище вече висеше на колана ми. За да го сваля, бях играл не по правилата. Кайл разбираше това и уважаваше резултатите. Общо взето, това се отнасяше и за Бюрото. Тук в Лос Анджелис ФБР играеше по собствените си правила.

Последната ми полусъзнателна мисъл беше за Кейт и нейните шорти. Дъхът да ти секне. Мина ми през ум, че тя може да мине по коридора и да почука на моята врата. В края на краищата бяхме в Холивуд. Нали така стават работите по филмите.

Но Кейт не дойде да почука на вратата ми. Стига толкова фантазии а ла Клинт Ийстууд.