Кандейси Скулър
Дивата котка (13)

Тринадесета глава

Бен я чакаше в хола. Бе свалил смокинга си, развързал папийонката и разкопчал горните копчета на ризата си. Протегна и чашата с шампанско.

— Ела да седнеш. Бернадин ни е приготвила една голяма чиния с всичко — посочи към масичката, където имаше чиния със сирена, шунка, плодове и филийки, дебело намазани с прясно жълто масло.

Стейси седна, направи си сандвич с шунка и гладно го захапа.

— Как я помоли да го направи? Тя говори много малко английски, а ти не знаеш френски, нали?

— Нямаше нужда да я моля — засмя се той и намаза камамбер върху резен сладка сочна круша. — Сигурно просто съм изглеждал гладен. Твоята Бернадин много прилича на Марта, винаги се опитва да нахрани някого.

— Как е Марта? — попита тихо Стейси.

— Добре е. Много й липсваш. Беше обидена, че не си й казала довиждане — добави Бен внимателно, като премълча, че Марта беше много сърдита и го обвини, че бе изгонил скъпоценното й „чедо“.

Тя посегна към чашата с шампанско, просто за да направи нещо.

— Аз й писах и обясних всичко.

— Ъхъ — измуча той с пълна уста. — И какво й обясни?

— Защо съм си заминала, разбира се. Какво друго да обясня? Писах й, че я обичам, но вече не мога да си представя да живея в ранчото — гласът й трепна. Защо я разпитваше така? Бе сигурна, че бе чел писмото й до Марта. — Писах й, че сега моят живот е тук и че…

— Писа ли й за Андре? Че се връщаш, за да бъдеш с него? — Бен вече знаеше, че Андре не бе неин любовник и никога не бе бил. Беше го лъгала. За какво ли друго го бе лъгала?

— Е, не точно с тези думи. Обаче съм й писала за него — замълча и го погледна предизвикателно: — За какво е всичко това? — попита почти умоляващо. — Сигурна съм, че Марта ти е показала писмото.

— Да — кимна той. — Ала ти ме излъга. И аз едва сега го осъзнавам.

— Излъгала ли съм те? — възмути се Стейси.

— Излъга ме — повтори Бен. Беше изключително доволен. Обикновено не обичаше да го лъжат, но сега това го радваше. — Андре ти е толкова любовник, колкото чичо Пийт. Той е твой началник и добър приятел, както сама каза, ала само толкова.

— Сега е така — излъга тя отново, забила поглед в шампанското. Не разбираше какво значение имаха за него отношенията й с Андре. Ранчото вече бе негово.

Не съвсем, отекна в главата й, като предупреждение за някаква неясна опасност. Защо не съвсем? Защо… Но когато вдигна поглед и срещна горящите му очи, си забрави мисълта.

Той все още я желаеше, осъзна Стейси потресена. Възможно ли бе да беше изминал целия този път, само защото я желаеше? И наистина ли мислеше, че само заради това тя щеше да се хвърли в ръцете му?

— Всичко свърши преди няколко месеца — нехайно сви рамене Стейси, опитвайки се отчаяно да не прави точно това. Защото, Господ да й е на помощ, и тя все още го желаеше. Желанието й още не се бе превърнало в студена пепел. То просто се беше спотаило някъде дълбоко в нея и сега, възпламенено от присъствието му, заплашваше да избухне и да я погуби. Ако Бен я докоснеше, ако му позволеше да стигне до нея по какъвто и да е начин, пламъците му щяха да я погълнат. — А ти ме познаваш. Свършвам с един, започвам с друг.

— Кой?

— Какво значение има? — Стейси се отдалечи, за да остави недокоснатото шампанско. — Освен това не е твоя работа — изправи се, уплашена, че може да посегне към нея. — Не ме интересува какво мислиш — каза напрегнато с гръб към него. Чу го да става, усети ръката му върху рамото си, рязко се дръпна и се обърна. — Не ме докосвай! Защо не си отидеш в ранчото, където ти е мястото, и да ме оставиш на мира? Върви си у дома.

Той я хвана с две ръце за раменете.

— У дома? Не е ли това и твоят дом?

Не, искаше й се да извика. Това не е моят дом! Ала само каза спокойно:

— Причиняваш ми болка.

Бен пребледня. Устните му се изкривиха в гримаса към самия себе си.

— Извинявай. Изглежда непрекъснато ти причинявам болка, по един или друг начин.

— Пардон, мадмоазел — обади се нерешително Бернадин от вратата. — Готова съм. Има ли още нещо, което вие или господинът бихте желали да направя, преди да си тръгна?

— Не, нищо, Бернадин, благодаря — отговори Стейси на френски. — Много добре се справи с масата. Цветята бяха прекрасни.

— Мерси, мадмоазел. Ако това е всичко, лека нощ — обърна се да излезе, но изведнъж спря, забелязала смокинга на Бен на пода. Отиде да го вдигне и от джоба му изпадна нещо лъскаво. Вдигна го.

— Мадмоазел, това е табакерата, която мислехте, че сте загубили! — прекоси стаята и я подаде на Стейси. — Колко мило, че красивият господин ви я е донесъл чак от Америка, нали?

— Да, много мило — съгласи се тихо тя.

След излизането на Бернадин настъпи напрегната тишина. Стейси въртеше табакерата в ръцете си.

— Къде я намери? — попита тя накрая, все още без да откъсва погледа си от нея.

— На масата, където я остави първия ден.

— През цялото време е била у теб? — вдигна Стейси очи към него.

Той кимна бавно.

— В „Сипанго“ беше във вътрешния ми джоб. Можех да ти я дам тогава, когато искаше цигара… — сви рамене, ала съвсем не приличаше на французин, а само на истински американец, много мъжествен и много, много мил на сърцето й.

— Защо? — прошепна тя едва чуто.

— Напомняше ми за теб — вдигна ръка и внимателно я погали по бузата. — Красива, елегантна, студена — ръката му се отпусна. — Исках да имам нещо от теб.

— Не разбирам — но й се струваше, че вече започва да разбира. Може би. В сърцето й започна да се заражда надежда. — Защо си искал да имаш нещо от мен?

Бен дълго обмисля отговора си, без да откъсва очи от нея. Една лъжа би успокоила гордостта му, вече наранена от това, че я бе преследвал чак до Париж. Истината би направила най-после всичко явно. Би могла обаче и да го направи още по-нещастен. Ала, по дяволите, гордостта вече го бе направила достатъчно нещастен. Реши да избере истината.

— Защото те обичам.

Трябваше да й го каже, поне веднъж.

— Ти ме обичаш? — повтори Стейси. Не смееше да повярва, че бе чула правилно. Ударите на сърцето й заплашваха да я задушат.

Бен прие въпроса й като израз на недоверие, а може би и на отвращение. Обърна се с гръб към нея и прекара ръка през черната си коса.

— Обичам те, откакто бях дете — бе решил, след като веднъж бе започнал, да стигне докрай. — Отначало като сестра. Сладката малка сестричка, която не бях имал и която ме обичаше без никакви уговорки. Както никой дотогава. А после, онова лято, когато се върнах от колежа, ти вече се беше променила. Малката ми сестричка бе изчезнала… Бе се превърнала в жена и вече не можех да се накарам да те възприемам като сестра. Колко те желаех тогава! И колко се ненавиждах, че те желая! Едно малко петнайсетгодишно момиче, а аз едва се сдържах да не ти посегна.

— Аз също те желаех — обади се тя зад гърба му.

— Ти само си мислеше, че ме желаеш и от това ставаше по-лошо, защото ми бе още по-трудно да се въздържам. Ти не беше достатъчно голяма, за да знаеш какво искаш. Ти беше само едно дете, което нямаше търпение да разбере нещата от живота… Всеки мъж би го направил… — сви юмруци. — А аз не можех да понеса тази мисъл. Затова накарах дядо ти да те изпрати да учиш по-далеч от мен. Не можех… Не исках да си позволя да го направя, а не можех и да гледам как ще го направи някой друг.

— Не — въздъхна тя. — Никога не е имало друг, Бен, тогава беше само ти.

— А сега? — попита той много тихо. Имаше чувството, че целият му живот зависи от нейния отговор.

Стейси почти не се замисли какво да каже. И на нея й беше омръзнала фалшивата гордост. Беше твърде лош заместител на любовта, от която се нуждаеше.

— Винаги си бил ти. През целия ми живот си бил само ти. Дори през тези единадесет години, когато аз… Когато мислех, че не ме искаш и се опитвах да те намразя заради това. Пак беше ти.

Бен я привлече към себе си нежно, внимателно. Въздъхна дълбоко и обви ръце около нея. Дълго стояха така, тя опряла длани на гърдите му, той притиснал лице към косата й. Достатъчно им беше просто да се прегръщат.

След малко обаче това вече не им стигаше. Стейси усети устните му върху главата си. Ръцете му бавно започнаха да се движат по гърба й. Тя се отдръпна леко, за да погледне в лицето му.

Видя в очите му гладна страст и, което бе по-важно, блестящата в тях любов. Бен мълчаливо се наведе и я вдигна на ръце.

— Накъде?

Тя му посочи към спалнята.

Той я остави на голямото легло и внимателно разкопча златната шнола в косата й. След това една по една извади фибите, които държаха тежкия й кок.

— Дива котка — прошепна, заровил пръсти в косите й. — Моята дива котка.

— Да — Стейси притисна устни към дланта му и прелъстително я погъделичка с език. Бен простена и спусна ръце към раменете й.

— Как се съблича това нещо? — в гласа му имаше нотка на нетърпение.

— През главата.

Вдигна послушно ръце, докато той внимателно изхлузи кадифената рокля. Очите му се разшириха от безпомощна страст при вида на невероятно сексапилното й бельо, което не скриваше почти нищо от тялото й. Огледа се къде да постави роклята, но тя я взе от ръцете му и нехайно я пусна на пода.

И тогава Стейси стана завоевателят. Тънките й пръсти бавно разкопчаха ризата му, като след всяко копче целуваше гърдите му. После, гледайки го смело в очите, посегна към колана му.

— Стейси — простена Бен, докаран до ръба от откровеното й желание. — Стейси, любов моя, не толкова бързо — хвана ръцете й и ги откъсна от умиращото си от глад тяло. Този път искаше да го направи бавно, да я люби дълго и нежно и изключително грижливо, както тя заслужаваше.

Ала Стейси не му разреши. Притисна се към него, повдигна се на пръсти и впи жадно устни в неговите. Ръцете й отново се спуснаха към колана му.

— Моля те — прошепна в устните му. — Моля те, Бен. Толкова те искам…

Той изохка и я придърпа на леглото. Нахвърлиха се един върху друг. Ръцете им докосваха всички сладки, скришни места. Устните им се опиваха и все не им стигаше. Накрая Бен се отскубна и я погали по бузата.

— Сега сме само двамата — погледна я в очите. — Няма спомен за някоя друга нощ. Няма смахнато завещание, което да ни блъска един към друг. Само аз и ти. Тук и сега.

— Само ние — прошепна тя. — Само ние.

Той разкопча сутиена й, хвърли го на пода и нежно покри с ръце голите й гърди.

— Кажи ми, ако ти причинявам болка, мила моя. Не искам никога вече да ти причиня болка.

— Ти не можеш да ми причиниш болка, Бен. Не сега — говореше за емоционална, а не за физическа болка. Докосна бузата му и изви гръб, за да насочи устните му към гърдите си. — Не и когато знам, че ме обичаш.

Но той все едно бе решил да е нежен с нея. Подчинявайки се на безмълвната й заповед, плъзна ръка по бялата й кожа между чорапите и бикините. Стейси се напрегна, впи ръце в косата му и го притегли към себе си, подканяйки го да покрие тялото й с тежестта и силата си.

— По-бавно, любов моя — прошепна Бен, опитвайки се да сдържи и себе си, и нея. — По-спокойно.

— Не! — разсърди се тя. — Не искам спокойно… — протегна ръка и разкопча ципа на панталона му.

Той изпъшка и падна по гръб на леглото, безпомощен като дете под галещите й пръсти.

— Стейси, миличка, моля ти се… — не знаеше дали я моли да спре, или да продължи.

Ала тя знаеше. Надигна се, изхлузи бикините си и остана само по жартиери и чорапи. После се изправи на колене и започна да го съблича.

Бе красива, помисли Бен, поглъщайки я през замъглените си от страст очи. Бе самата женственост — дива, яростна, гладна, искаща и даваща. Лицето й пламтеше от нетърпение, очите й горяха, разтворените й устни блестяха на бледата светлина, процеждаща се през отворената врата на спалнята. Косата й бе разрошена, млечнобелите й гърди бяха натежали, с втвърдени от страст зърна. Тънкият й кръст преминаваше в съблазнителната извивка на ханша. Мекото триъгълниче руси косми между бедрата й бе сладостно обрамчено от черната дантела на колана. Дългите й бедра бяха пристегнати във възбуждащи фантазията тънки черни чорапи.

— Стейси, любов моя — простена той отново. Лежеше по гръб на красивото женско легло. Някога безупречно изгладената му риза бе полусъблечена и смачкана под него, панталоните смъкнати на бедрата. — Убиваш ме!

Тя вдигна глава. Ръцете й застинаха.

— Искаш ли да спра?

— Не! Не! Аз може да умирам от удоволствие, но не съм луд — простена, защото дланите й отново започнаха трескавите си ласки. — Не още…

— Ще станеш — обеща Стейси. — И двамата ще станем.

— Тогава да полудяваме заедно — прошепна Бен, хвана я за бедрата и я повдигна върху себе си.

Тя се подчини нетърпеливо. Преметна крак през тялото му, а той я привлече към себе си. Стейси извика и Бен замръзна под нея.

— Стейси? — отново ли й беше причинил болка? Пак ли…

Ала тя се движеше в екстаз върху него.

— Бен, Бен… Люби ме, люби ме…

Не я бе наранил, но все още не бе сигурен. Първият път всичко беше толкова трескаво, толкова набързо и примитивно, че сега му се искаше да е по-различно. Искаше да не бърза, за да й покаже колко я обича. Искаше да й покаже колко нежен можеше да бъде. Ала Стейси очевидно не искаше така. Честно казано, той също. По-късно щяха да имат време за нежност. Пред тях бе целият живот.

Тя достигна първа до върха. Тялото й се напрегна, гърбът й се изви, главата й падна назад. Бен извика победоносно, притискайки треперещото й тяло към себе си, впи устни в нейните и избухна в своя екстаз.

Отпуснаха се на леглото в облак от любов, обвили ръце един около друг. Целуваха бузите, брадичките, челата си. Два чифта очи се гледаха, блестящи от радостни сълзи и удовлетворени от дълго отхвърляната страст. Две души се сляха, екзалтирани от радост и любов. Две изтощени тела се сгушиха и заспаха.

 

 

Стейси се събуди няколко минути или часове по-късно. Не бе сигурна колко, но инстинктивно почувства, че бе сама. Седна в голямото легло и протегна ръка към мястото, където трябваше да е Бен.

Няма го, помисли с внезапна паника. Отново ме е изоставил.

Но не, дрехите му бяха на топка на пода. Не можеше да е отишъл по-далеч от входната врата. Облегна се на възглавниците, въздъхна доволно и го зачака да се върне. След малко чу приглушена ругатня и видя силуета му в светлината на коридора.

— Бен? — повика го тихо и протегна ръка да запали нощната лампичка. Тя хвърли мека розова светлина върху голото й тяло. — Добре ли си?

— Ударих си пръста — измърмори той и вдигна отворена бутилка от шампанско. — Ожаднях — обясни усмихнат. — Ето — подаде й две чаши и се наведе над леглото да пусне хартиите, които стискаше под мишница. — Дръж ги, докато легна — отметна завивките, покатери се на леглото до нея, облегна се на възглавниците и й се усмихна щастливо: — Няма ли да ги прочетеш? — посочи към сгънатите листа в скута й.

— Какво е това? — попита Стейси колебливо.

Почти я беше страх да ги докосне. Бен бе споменал за някакви документи. Значи това бяха те.

— Виж — настоя той и взе от ръцете й чашите.

Тя сви рамене и зачете. След няколко минути го погледна с широко отворени очи.

— Но, Бен — подзе Стейси, като че ли той не знаеше, — това е нотариален акт за ранчото! — поправи се: — За половината ранчо. На мое име! Не разбирам. То сега е твое. Завещанието на дядо…

Той взе документа от пръстите й и на негово място сложи пълна чаша с шампанско.

— След като дълго мислих, стигнах до твърдото убеждение, че Хенри е написал това условие с единственото намерение да те накара да останеш в ранчото, когато най-после се върнеш. Той никога не е говорил за това, ала мисля, че знаеше за чувствата ми към теб. Или може би Марта му е казала. И мисля, че се е надявал, че ако те накара да се върнеш и да останеш за малко, аз ще направя останалото и ще те задържа завинаги.

— Затова ли си изминал целия този път? За да ми дадеш това? — той кимна.

— Мислех, че ако дойда лично, вместо да ти го изпратя по пощата, може би ще ми дадеш още един шанс.

— Но…

Бен постави нежно пръст на устните й.

— То е твое — заяви твърдо. — Независимо от всичко — вдигна чаша: — За нас — наведе се и леко я целуна.

— За нас — съгласи се тя. Не можеше да повярва — ранчото и Бен в нейното легло!

Изтегнат в белите чаршафи, с чаша шампанско в ръка, той приличаше на арабски шейх, отдал се на лениви удоволствия с любимата си наложница. Розовата светлина около него правеше загорялата му кожа още по-тъмна, а косата му още по-черна. Дантелите на леглото подчертаваха широките му рамене. Всъщност всичко в него изглеждаше по-мъжествено в тази толкова женствена спалня.

— Ох, Бен, наистина те обичам! — възкликна Стейси, опиянена от щастие и любов.

— Достатъчно ли, за да се омъжиш за мен? Не, почакай — прекъсна я той, когато видя, че се гласи да му отговори. — Помисли си добре, Стейси. Достатъчно ли ме обичаш, за да се откажеш от всичко това? — махна с ръка и е този жест обхвана стаята, апартамента с цялата му елегантност и всички изискани хора, които подхождаха на него. — Достатъчно ли, за да се върнеш с мен в Тексас? В прашното малко ранчо, с мръсния добитък и прости каубои? И по-точно, при един-единствен каубой?

— О, Бен, не исках да кажа това! — извика тя. — Знаеш, че не го мислех! Казах го само защото бях обидена и сърдита и толкова… — поколеба се и продължи: — Дотолкова обзета от наранена гордост, че не виждах нищо. Казах най-лошото, което можах да измисля, само за да те обидя и аз.

— Е, успя — отговори Бен сериозно. — Едва не ми разби сърцето.

— О, Бен, извинявай! Аз…

Той притисна пръст на устните й.

— Не, не го казвай. И двамата сме казали и направили куп неща, за които съжаляваме. Нека простоти забравим и започнем отначало. Съгласна ли си?

— Но аз… — имаше толкова много неща, които искаше да каже. Толкова неща, за които да се извини и да обясни.

— Съгласна ли си? — повтори Бен.

Стейси кимна.

— Съгласна съм — притисна устни към пръста му. — Толкова те обичам — прошепна и обърна лице към него.

— И аз те обичам — той я целуна нежно. — Повече, отколкото мога да ти кажа.

Тя се усмихна сънливо и се сгуши във врата му. Усети как Бен потрепери от докосването на устните й и желанието отново се събуди в нея.

— Опитай се да ми го кажеш… — целуна врата му, раменете му и всичко друго, до което можеше да достигне, докато и двамата държаха чашите с шампанско. — Покажи ми колко ме обичаш.

Без да каже дума, той се обърна да остави чашата си на нощното шкафче. Стейси импулсивно наведе своята и изсипа съдържанието й върху голите си гърди. Ала Бен не забеляза. Тя прихна и му я подаде.

— Добре — каза той и протегна ръце да я прегърне. — Този път ще го направим по моя начин. Красиво и бавно… Бррр! Какво е това?

— Шампанското ми. Разлях го върху себе си — обясни Стейси. — То е лепкаво… — оплака се тя и го изгледа изпод полупритворените си ресници. — И студено — потрепери леко, колкото да подчертае думите си.

Бен се усмихна лукаво.

— На горкото бебе му е студено — провлече той и се наведе да оближе мокрите й гърди. — Сега ще те стопля — вдигна за миг глава. В очите му горяха любов и страст и простодушна решителност. — Ще отнеме много време — предупреди я Бен. — И преди да съм свършил, ти цялата ще гориш.

Стейси се засмя и отново го привлече към себе си.

— Не бързай — прошепна тя. — Обичам огъня.