Марк Твен
Архиви на адамовото семейство (8)

Откъс от статия в „Радикал“ от януари 916 година

… Когато броят на населението достигна пет милиарда, на Земята й беше вече трудно да го изхранва. Но войните, епидемиите и гладът носеха от време на време облекчение и намаляваха донякъде това чудовищно бреме. Паметна ще остане благодатната 508 година, когато гладът, подпомогнат от чумата, помете за девет месеца сто и шестдесет милиона души. Не е много, но все пак е нещо. Същото може да се каже и за следващите подобни години. И все пак от век на век това бреме — населението, става все по-тежко и все по-нетърпимо и пропорционално на него расте и сериозността на положението.

След детската възраст малцина умираха. Средната продължителност на живота беше 600 години. Люлките се пълнеха, пълнеха, пълнеха — непрестанно. Гробищата бездействаха, гробарите почти нямаха работа и едва успяваха да изхранват своите семейства. Индексът на смъртността беше две хиляди двеста и петдесет на един милион. Разумните хора се плашеха от тези данни, а лекомислените се гордееха с тях. Те все сравняваха броя на населението от текущото десетилетие с броя от предишното и невероятният прираст ги караше да изпадат във възторг — сякаш това беше някакво преимущество за света, който едва успяваше да изтръгне нещичко от Земята, за да се изхрани.

Но най-лошото тепърва щеше да дойде. Естествено ние възлагахме надежди не на случайните епидемии и гладни години, които носеха само временно облекчение, а на спасителната помощ на войните и лекарите. Но да проследим сега какво стана. През последните петдесет години науката намали наполовина ползата от лекарите. Сега лекарят прибягва само до едно смъртоносно средство в случаи, при които преди използуваше десет. Подобрените хигиенни условия оздравиха цели области. Установено бе, че повечето от най-полезните и фатални болести се причиняват от различни микроби, и хората се научиха как да парират дейността на тези микроби. Така жълтата треска, черната чума, холерата, дифтеритът и почти всяко ценно заболяване се превърнаха в детска играчка и държавата няма вече полза от тях, както няма и от едно стомашно разстройство. Забележителните постижения на хирургията увеличиха още повече нашето нещастие. Сега просто изрязват болния ви стомах и се чувствате отлично, а и поминавате по-евтино. Загубите ли някое от сетивата си, пробиват ви черепа и възстановяват загубеното. Режат ви ръце и крака, подменят ги с други от склада за резервни части и ставате като нов. Ако се наложи, правят ви нов нос, нови черва, нови кости, нови зъби, стъклени очи, сребърен хранопровод… С една дума, разглобяват ви на съставните ви части и ви сглобяват отново, след което ставате два пъти по-здрав. И всичко това се върши с помощта на антисептични и анестезиращи средства, тъй че няма опасност нито от гангрена, нито от болки. По такъв начин войната стана почти безполезна, защото от сто души, които преди биха умрели, деветдесет и девет се връщат след месец в строя цели-целенички.

И тъй какъв е общият резултат от цялата тази борба с микробите, от хигиената и хирургията? Ужасяващ: смъртността е сведена до 1200 на милион. И глупаците се радват и се хвалят с това. А въпросът е много сериозен. Ако продължава така, населението на Земята ще се удвоява всяка година. След време на Земята няма да има място къде да се изправиш, камо ли да седнеш.

Какъв е изходът? Не зная. Продължителността на живота е прекалено голяма, а смъртността съвсем незначителна. Средната продължителност на живота би трябвало да стане 35 години — само един миг от вечността, — а смъртността да достигне 20–30 хиляди на милион. Но и при това положение населението пак ще се удвоява на тридесет и пет години и след време пак ще представлява проблем и изхранването му ще бъде трудно.

И тъй да отдадем почит на този, комуто се полага: лекарите се провалиха, но войната ни спаси. Вярно, броят на убитите и ранените не е толкова голям, че да облекчи положението, но нищетата и опустошенията, които войната носи, помитат милиони хора и по такъв начин се освобождава място за нови. Войната е груб, но грижлив приятел. Тя не ни дава възможност да надхвърлим шестдесет милиарда и спасява живота на недояждащото си човечество. По-голям брой хора Земята не може да изхрани…