Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Papers of the Adam Family, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Разказ
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 7 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
ckitnik (2012)
Корекция
maskara (2012)

Издание:

Марк Твен. Писма от Земята. Автобиография

 

Редактор: Мариана Шипковенска

Художник: Владислав Паскалев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Иван Андреев

Коректори: Людмила Стефанова, Евдокия Попова

ДИ „Народна култура“

ПК „Д. Благоев“

История

  1. — Добавяне

Два фрагмента от една забранена книга, озаглавена „Поглед към историята“ или „Исторически очерк“

Анотация

В тези фрагменти се прави паралел между падането на демокрацията по времето на Матусал и очакваното от „Бащата на историята“ падане на демокрацията в началото на XX век. Като повод за написването й са послужили окупирането на Филипините от САЩ и една наредба на президента Теодор Рузвелт относно пенсиите на военните.

… В речта, която е произнесъл преди повече от 500 години и която е достигнала непокътната до нас, той е заявил:

Ние, свободните граждани на Великата Република, се гордеем истински с нейното величие, нейната мощ, нейната справедливост, нейното миролюбиво правителство, нейните широки свободи; с нейното славно име, с нейната безукорна история, с нейното неопетнено знаме; гордеем се с това, че нейните ръце не са потискали слабите и не са посягали на чужди земи, че нейните гостоприемни врати са били винаги отворени за изгнаници от всички нации; гордеем се с това, че монархиите, окръжаващи я от всички страни, хранят дълбоко уважение към нея, но най-много се гордеем с възвишения патриотизъм, който наследихме от бащите си, който запазихме чист и благодарение на който извоювахме нашите свободи и успяхме да ги запазим до днес. Докато е жив този патриотизъм, няма опасност за Републиката, няма опасност за нейното величие и никакви земни сили не могат да излязат насреща й.

Моля ви, поразмислете над тези думи. Въпреки нашите традиции сега ние започваме несправедлива и подла война, война против един беззащитен народ, чиято цел е гнусен грабеж. Отначало нашите съграждани, верни на духа, в който са възпитани, се обявиха против тази война. Но ето че сега се отметнаха и говорят съвсем друго. Каква е причината за тази промяна? Само един ловък политически трик — една високопарна фраза, една подстрекателска фраза, която замая лишените ни от критична мисъл глави: „За нашата страна и в правда, и в неправда!“ Празна фраза, глупава фраза, но всички вестници я напечатаха с тлъсти букви, тя загърмя от амвона, старши инспекторът при Министерството на народната просвета нареди този лозунг да се окачи във всяко училище, Военното министерство го изписа върху националното знаме. И всеки, който не го крещеше достатъчно силно или просто мълчеше, биваше обявяван за предател — патриоти бяха само онези, които крещяха. За да бъдеш патриот, трябваше непрекъснато да скандираш: „За нашата страна и в правда, и в неправда“, и да настояваш за тази малка война. Но нима не схващате, че тази фраза е обида за цялата нация?

Защото кой представлява страната при една република? Правителството, което в момента е на власт? Но правителството е само слуга, и то временен слуга; в неговите прерогативи не влиза правото да определя кое е правилно и кое неправилно и кой е патриот и кой не. То е длъжно да се подчинява на заповеди, а не да ги издава. Тогава кой представлява страната? Вестниците? Църквата? Училищният инспектор? Но те представляват само незначителна част от страната, съвсем не цялата; те не разполагат с властта, а имат само скромен дял в нея. На тях се пада само една хилядна, а властта принадлежи на хиляди; и тези хиляди трябва да определят кое е правилно и кое неправилно, те трябва да определят кой е патриот и кой не.

Кои са тези хиляди — с други думи, кои са тези, които представляват страната? При монархията страната — това е монархът и неговото семейство, а при републиката — това е гласът на народа. Всеки от вас е длъжен да говори сам, от свое име и на своя отговорност. А това е сериозна и много голяма отговорност и човек не бива да я отхвърля с лека ръка и да се поддава на заплахите на църквата, печата, правителството или на красивите, но празни фрази на политиканите. Всеки сам за себе си трябва да решава кой път е правилен и кой не, кое е патриотизъм и кое не. Не е човек онзи, който се отклони от този дълг. Да направиш избор в разрез с вътрешните си убеждения значи да станеш подъл предател и спрямо себе си, и спрямо страната независимо какво ще кажат хората за теб.

Ако си избрал път, различен от пътя, който всички други са избрали, но си убеден, че именно този път е правият, тогава ти си изпълнил своя дълг и към родилата — горе главата! Няма от какво да се срамуваш!

Само когато е застрашен животът на Републиката, човек е длъжен да поддържа своето правителство дори ако то не е право. Но само в такъв случай.

Сега животът на нашата Република не е в опасност. Нацията продаде своята чест за една празна фраза. Тя се откъсна от своята сигурна котва и сега се носи по волята на вълните, оставила кормилото в ръцете на пирати. Глупавата фраза се нуждаеше от помощ и я намери в друга подобна фраза: „Дори тази война да е несправедлива, ние вече сме я започнали и трябва да я доведем докрай. Да се откажем от нея значи да се опозорим.“ Браво, дори един разбойник не би могъл да го измисли по-добре! Не можело да се откажем от това подло нашествие, защото сме щели да се опозорим, ако сключим мир с този малък народ, който иска само едно — независимост. Забравили сте вече мисълта на Адам, припомнете си я и се замислете над нея. Той казваше: „По-добре безславен мир, отколкото позорна война.“

Вие посяхте семена и те ще покълнат.

 

 

… Но се оказа невъзможно да се спаси Великата Република. Тя бе прогнила до самата си сърцевина. Страстта към завоевания отдавна бе извършила своето; тъпчейки безогледно чужди държави, Републиката естествено бе привикнала да гледа с безразличие, когато се потъпкват правата на собствените й граждани. Тълпите, които бяха ръкопляскали на погазването на чужди свободи, доживяха деня сами да плащат за тази грешка.

Властта бе поета окончателно от свръхбогатите и техните лакеи; изборите се превърнаха в обикновена машина, която те въртят, както си искат. Принципите отстъпиха място на търгашеството, патриотизмът — на парата. Плутократите, които отначало само даваха помпозни, богати приеми на аристократи от съседни страни и им продаваха дъщерите си, с течение на времето започнаха да ламтят за титли и наследствени привилегии и под една или друга форма започна да се проявява стремежът към монархия. Изпърво за нея се говореше шепнешком, а после — с пълен глас.

И тогава в Далечния Юг се появи мъжът-знамение, наречен Феномена. Армия след армия, държава след държава падаха под тежката стъпка на този обущар, а той продължаваше своя победен ход — на север и все на север. Изпадналата в летаргия Република най-после се събуди, но беше вече късно. Тя изгони търговците от храма и предаде юздите на управлението в чисти ръце. Но напразно. За да задържат властта в свои ръце, търговците отдавна бяха подкупили половината от населението с войнишки пенсии, превръщайки една справедлива някога мярка в машина за производство на роби, в неизменно оръдие на тиранията — защото всеки пенсионер имаше право на глас, а всеки мъж и всяка жена, имали някога познанство с войник, получаваха пенсия; пенсиите се отпускаха със задна дата — от деня на Грехопадението — и орди от хора, непипвали оръжие в живота си, предявяваха претенции и получаваха пари за 300 години назад. Завоеванията не само не носеха полза за държавната хазна, но бяха нетърпимо бреме за нея още от самото начало. Пенсиите, завоеванията и корупцията доведоха страната до пълен крах въпреки безумно високите данъци; държавните кредити бяха изчерпани, арсеналите — празни, страната не бе готова за война. Военните и морските училища и всички офицерски чинове в армията и флотата отдавна бяха станали запазен периметър за търговците, а редовната армия — рожба на епохата на завоеванията — се бе превърнала в тяхна собственост.

Армията и флотата отказаха да се подчиняват на новия конгрес и новото правителство и подхвърлиха подигравателно: „Какво ще ни направите?“ Трудно можеше да се отговори на този въпрос. Хората, невиждали никога море, се качиха на корабите, които в момента не участваха в завоевания в чужбина, и ги потопиха до един, искрено убедени, че по такъв начин са изпълнили дълга си. Доброволческа армия, ръководена от цивилни, въодушевена от истински патриотизъм на забравени вече времена, се втурна към фронта, въоръжена с ловни пушки и вили. И редовната армия не остави помен от нея. Защото търговците се бяха продали тихомълком на обущаря. Той им раздаде благороднически титли и се възкачи на трона на Републиката, без да даде дори един изстрел.

По такъв начин Попоатахуалпакатапетъл стана наш господар, а не след дълго неговата власт премина в ръцете на приемника му, който носи същото име и до ден-днешен ни управлява чрез своя вицекрал.