Марк Твен
Архиви на адамовото семейство (5)

Страница от автобиографията на Ева, година 920 от Сътворението на света

О, да, в онези далечни, наивни и невежествени времена бяхме толкова лекомислени, та и през ум не ми минаваше, че ние, скромни, никому неизвестни обикновени хорица, кърмим, отглеждаме и лелеем най-забележителното и необикновено събитие, което ще стане във вселената през това хилядолетие — основаването на човечеството.

Наистина в онези първи дни светът беше пуст, но това положение скоро се промени. Когато навършихме 30 години, ние имахме 30 деца, а нашите деца имаха 300; след още 20 години населението нарасна на 6000, а към края на втория век то вече наброяваше милиони. Защото нашето семейство е дълголетно и малцина умираха. Повече от половината от децата ни са все още живи. Аз не престанах да раждам, докато не достигнах средна възраст. Онези от моите деца, които успяха да прескочат опасностите, съпровождащи ранната детска възраст, са живи и до днес, а така е и в други семейства. Сега човечеството наброява милиарди.