Джеймс Байрън Хъгинс
Хънтър (24)

Епилог

Окървавен и ядосан, Хънтър последен изкатери наклонената червеникава скала. Ловджийският нож беше единственото оръжие, което му бе останало. Посрещнаха го безброй черни „Блекхоук“, войници, военни следователи, неколцина цивилни агенти, вероятно на ЦРУ, и два медицински хеликоптера.

Между шефа на следователите от Военната прокуратура и военните явно се водеше ожесточен спор. Там беше и доктор Хамилтън, който неизвестно как бе оцелял от взривяването на станцията.

Хънтър не им обърна внимание. Коленичи до Боби Джо и отметна кичур руси коси от очите й.

Тя уморено се бе отпуснала на болничната носилка. Цялата беше в кръв. Главата й висеше безсилно от изтощение. Медицинските служители внимателно почистваха и превързваха раните й.

— Не им позволявай да те хванат — промълви тя. — Ще… изчезнеш.

Той се усмихна.

— Не се тревожи за мен. Отдъхни си. Ще се видим в болницата. Забрави ли, че ще дойдеш на почивка с мен?

Боби Джо се усмихна едва-едва. След минута санитарите я качиха на първия хеликоптер, който бавно се издигна над земята. Хънтър се запита как са се събрали толкова много хеликоптери на това тясно пространство, но не се замисли по въпроса и тръгна към Чейни, който стоеше пред висок, слаб мъж, когото наричаше Черепа.

Чейни говореше бързо, оживено и логично, въпреки болката от многобройните рани.

— Слушай, Череп, той лъже. Целият е изтъкан от лъжи. Разполагам с доказателствата, които са ни необходими. Намират се на около три километра под нас, в онази пещера. Имай ми доверие, шефе. Не греша.

— Нито за секунда не съм се съмнявал в теб, Чейни — отговори мъжът и погледна изпитателно Хамилтън. — Докторе, предполагам, че има какво да ни разкажете. И аз ще задавам въпросите.

Напрежението се засили.

Военните зад Хамилтън се колебаеха, но явно имаха инструкции да поддържат учения. А следователите зад Черепа изглеждаха твърдо решени да им се противопоставят. Един от военните заяви, че Чейни и Хънтър са арестувани и Черепа гръмогласно се изсмя.

— Не говорете глупости, майоре. Те ще бъдат арестувани, когато аз кажа. Съгласно Наказателния кодекс на военното правосъдие вие нямате пълномощия в случая и сега аз отговарям за ситуацията. — Черепа погледна Хамилтън. — Вие, докторе, сте задържан за укриване на важна информация, за убийство, за заговор за извършване на убийство, за възпрепятстване на правосъдието, за нарушаване на гражданските свободи и за нарушаване на федералния закон, забраняващ експериментите с биологично оръжие. И ако това не е достатъчно, след няколко минути ще измисля още нещо.

Чейни беше твърде уморен, за да се засмее и само поклати глава.

Хънтър мина между Черепа и Чейни и застана пред Хамилтън, който гневно го изгледа. Ученият изглеждаше объркан и в първия миг сякаш не позна обляното в кръв лице. Сетне вдигна ръка и го посочи.

— Този човек беше! Това… животно. Той съсипа лабораторията ми.

— И живота ти — студено добави Хънтър. — Не остана нищо друго, освен истината, Хамилтън. Лутър е мъртъв. Лежи с отрязана глава на три километра под краката ти.

Черепа кимна на военните полицаи и екипът започна да се спуска по ръба на скалата, отправяйки се надолу към пещерата. Хънтър знаеше, че те ще намерят необходимите доказателства, труповете на бойните му другари и останките на Лутър. Нямаше представа дали всичко това щеше да види бял свят, но щеше да бъде достатъчно, за да държи дълго в затвора виновните.

Чейни направи болезнена гримаса и добави:

— Ти избра неподходящият човек за тази работа, Хамилтън. Затова Хънтър беше толкова маловажен, нали? Той беше непредсказуем. Останалите бяха само войници. Ти знаеше, че те нямат шанс срещу Лутър. Но не беше сигурен как ще реагира Хънтър. И какво ще направи. Това отначало те уплаши, но не можа да измислиш как да се измъкнеш от положението, защото отказът ти можеше да предизвика подозрения. Е, радвам се, че Хънтър те победи. Ще се видим в съда, докторе.

Чейни и Хънтър се отправиха към втория медицински хеликоптер. Черепа започна да издава заповеди за пълно документиране на сцената и за запазване на трупа на съществото. Хънтър се обърна и видя, че слагат белезници на Хамилтън и го отвеждат. Както винаги, изражението на доктора беше арогантно и изпълнено с презрение. Макар че едва вървеше и изпитваше силна болка от раните си, Хънтър успя да се усмихне и тихо попита:

— Ще имаш ли проблеми, след като историята завърши по този начин?

— О, не — отговори Чейни. — А ти?

— Всичко ще бъде наред. Само искам да отида в болницата и да видя Боби Джо. Безпокоя се за нея. Тя е тежко ранена.

— Да, но ще се оправи. Боби Джо е силна и издръжлива. И има висок боен дух. Съжалявам за Призрак. И за професора. Той беше… добър човек.

Хънтър се умълча. После спря, бавно се обърна и втренчи поглед в скалата. Екипът от военни следователи вече беше слязъл в пещерата.

— Струва ми се, че не беше достатъчно да го убием — прошепна той.

Чейни не отговори веднага, сетне рече:

— Хайде, Хънтър. Ранен си. И аз съм ранен. Останалите са мъртви… И съществото е мъртво. Всичко свърши. Сега трябва да възстановиш силите си. Черепа и аз ще се погрижим за останалото.

Хънтър се намръщи, сетне закрачи до Чейни. Сякаш на себе си каза:

— Твърде скъпо струва безсмъртието.