Антоан дьо Сент-Екзюпери
Цитадела (67)

LXVI

Все пак ме обсеби проблемът за вкуса на нещата. Обитателите на този лагер изработваха грънчарски изделия, които бяха хубави. А обитателите на другия лагер изработваха грозни. И аз разбирах, че не съществува поддаващ се на формулиране закон, за да се прави по-хубава керамика. Нито чрез разходи за чиракуване, нито чрез конкурси и отличия. И дори забелязах, че тези, които работеха в името на някаква различна от качеството на предмета амбиция, даже когато посвещаваха нощите си на своя труд, стигаха до претенциозни, банални и усложнени предмети. Тъй като в действителност будните им нощи бяха посветени на тяхната продажност или сладострастие, или пък суета, тоест на самите тях, и те вече не се заменяха в Бога, отдавайки себе си за едно изделие, станало извор на саможертва и образ на Бога, където се сливат в едно бръчките, въздишките, натежалите клепачи и ръцете, треперещи от толкова изваяни форми, и задоволството вечер след работа, и изчерпването на пламенното усърдие. Аз познавам едно-единствено плодотворно действие, каквото е молитвата, ала зная и това, че всяко действие е молитва, ако е себеотдаване, за да се само постигнеш. Ти си като птицата, която вие гнездо и гнездото е прохладно; като пчелата, която събира мед и медът е сладък, като човека, който извайва делвата от любов към делвата — значи воден от любов, значи воден от молитва. Вярваш ли в поемата, написана, за да бъде продадена? Ако поемата е стока за продан, тя вече не е поема. Ако делвата е предмет за конкурс, тя вече не е делва и образ на Бога, а образ на суетата ти или на грубите ти апетити.