Антоан дьо Сент-Екзюпери
Цитадела (101)

C

Ако ти вкарваш в затвора, воден от предразсъдък, и ако се окаже, че си затворил мнозина (и навярно би могъл да затвориш всички, тъй като всички са носители на нещо осъдително, което е все едно да задържаш незаконните желания, и тогава в затвора биха се озовали дори светци), то твоят предразсъдък е лоша гледна точка за преценка на хората, забранена и кървава планина, която зле разделя и те принуждава да действаш срещу самия човек. Понеже хубавото в човека, когото осъждаш, би могло да заема голяма част от него. Следователно оказва се, че ти го смазваш.

И ако жандармите ти, които по необходимост са глупави и слепи изпълнители на твоите заповеди, и съгласно длъжността си, за която ти не изискваш интуиция, а, напротив, им отказваш правото на интуиция, защото при тях става дума не да проумяват и да съдят, а да отличават според дадените от теб знаци; ако жандармите ти получават нареждане да определят в черно, а не в бяло — тъй като за тях съществуват само два цвята — примерно този там, който си тананика, когато остане сам, или понякога се съмнява в Бога, или се прозява, докато обработва земята, или по някакъв начин мисли, действа, обича, мрази, възхищава се или презира каквото и да било, тогава започва отвратителното време, когато ето те затънал сред народ от предатели, от когото никога не ще успееш да отсечеш достатъчно глави, и тълпата за теб ще е тълпа подозрителни, а народът ти — народ от шпиони, тъй като ти си избрал начин на разделяне, който минава не извън хората, което би ти позволило да наредиш едните отдясно, а другите отляво, внасяйки яснота, а през самия човек, разделяйки го от него самия, превръщайки го в шпионин на самия себе си, предател на самия себе си, понеже всекиму се случва да се съмнява в Бога през знойните нощи. Защото всекиму се случва да си тананика в самотата или да се прозява, докато обработва земята, или в определени часове да мисли, да действа, да обича, да мрази, да се възхищава или да презира каквото и да било на света. Защото човекът живее. И би ти се явил като светец, спасен и желан, единствено оня, чиито идеи са купени на пазара, а не са преживени със сърцето.

И тъй като ти искаш от жандармите си да открият у човека следите на това, което е присъщо на човека, а не на този или онзи човек, те ще вложат цялото си усърдие, ще го открият у всеки, понеже го има там, ще се ужасят от разрастването на злото, ще те ужасят с рапортите си, ще те накарат да споделиш вярата им в неотложността на репресиите и когато ще са те убедили, ще те накарат да построиш тъмници, за да затвориш там целия си народ. До деня, в който ще бъдеш принуден, тъй като те също са хора, да затвориш и тях самите.

И ако искаш един ден селяни да обработват земите ти в добротата на тяхното слънце, и скулптори да дялат камъните си, и геометри да създават фигурите си, ще ти се наложи да смениш планината. И щом избереш друга планина, твоите каторжници ще се превърнат в твои светци и ти ще издигнеш статуи на оня, когото си осъдил да чука камъни.