Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
- Оригинално заглавие
- Citadelle, 1948 (Пълни авторски права)
- Превод от френски
- Росица Василева, 1995 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 6 (× 3 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране и разпознаване
- Анатолий Буковски (2011)
- Корекция и форматиране
- bashtata (2012)
Издание:
Антоан дьо Сент-Егзюпери. Цитадела. 1 част
Превела от френски: Росица Василева
Рецензенти: Светослав Колев, Румен Воденичаров
Редактор: Бояна Петрова
Редактор на издателството: Марта Владова
Художник: Валентин Дончевски
Художествен редактор: Пенчо Мутафчиев
Технически редактор: Ронка Кръстанова
Коректор: Станка Митрополитска
Издателски № 9076 Формат 84/108/16. Печатни коли 19,50
ISBN 954–445–420–9 (I ч.)
Издателска къща „Христо Ботев“
Предпечатна подготовка Св. Маринов
Печат — Университетска печатница „Св. Климент Охридски“
Издание:
Антоан дьо Сент-Екзюпери. Цитадела. 2 част
Първо издание
Превела от френски: Росица Василева
Редактор: Бояна Петрова
Редактор на издателството: Марта Владова
Художник: Валентин Дончевски
Художествен редактор: Пенчо Мутафчиев
Технически редактор: Ронка Кръстанова
Коректор: Невена Николова
Издателски №9085
Печатни коли 21,50. Формат 84/108/32
ISBN 954–445–421–7 (II ч.)
Издателска къща „Христо Ботев“
Предпечатна подготовка Св. Маринов
История
- — Добавяне
CLXXIII
Нямаше нищо друго освен някаква лодка, изгубена в далечината сред спокойствието на морето.
Несъмнено има, Господи, друга гледна точка, откъдето този рибар там някъде в неговата лодка щеше да ми се яви като пламък от усърдие или възел от гняв, извличащ от водите хляба на любовта заради жената и децата, или нищожната надница. Или щеше да ми се покаже болестта, от която той може би умира, която го изпълва и изгаря.
Нищожност на човека? Къде виждаш да има нищожност? Ти съвсем не мериш човека със земемерски аршин. Точно обратното, когато вляза в лодката, всичко става огромно.
Стига ти само, Господи, да забиеш в мен котвата на болката, за да позная себе си. Ти дръпваш въжето и аз се пробуждам.
Може би човекът от лодката е подчинен на неправдата? Нищо не се променя в гледката. Същата лодка. Същото спокойствие над водите. Същото безгрижие на светлината.
Какво имам да получа от хората, ако не стана смирен за тях?
Господи, приобщи ме към дървото, което съм. Вече нямам смисъл, ако съм сам. Нека се крепят на мен. Нека аз се крепя на другия. Нека Твоите йерархии ме заставят. Аз съм тук, съкрушен и нетраен.
Имам нужда да бъда.