Антоан дьо Сент-Екзюпери
Цитадела (107)

CVI

Ала ти общуваш само чрез някакъв церемониал. Защото, когато разсеяно слушаш тази музика и гледаш този храм, нищо не ще се породи у теб и вече не ще те нахрани. Ето защо аз нямам друг начин да ти обясня живота, към който те подтиквам, освен насила да те обвържа и да те закърмя с него. Как бих могъл да ти обясня тази музика, когато не е достатъчно да я чуеш, ако не си подготвен да се преизпълниш с нея? Ако образът на имението е готов да умре в тебе, за да останат от него само дребни отломки. Ироничната дума, внушена от рака, един лош сън, шум, който те притеснява, и ето те лишен от Бога. Ето те отхвърлен. Ето те седнал на твоя праг със залостената врата зад тебе, съвършено откъснат от света, който вече е само сбор от безполезни предмети. Защото ти не общуваш с предметите, а с възлите, които ги свързват.

Как да те накарам да ги досегнеш, когато ти така лесно прекъсваш досега с тях?

Оттук и значението на моя церемониал, понеже става дума да те спася от възможността всичко да съсипеш, когато ти се случва да застанеш на вратата на дома си.

Затова осъждам преди всичко оня, който смесва книгите.

И те изграждам, и те крепя такъв не за да си постоянно подхранван, което не е резултат от слабоволието на сърцето ти, а за да си прокаран път, отворена врата, изграден храм, за да приемаш. Искам те музикален инструмент, очакващ музиканта.

Затова ти казах, че поемата, която съм запазил за тебе, беше твоето собствено издигане.

И достигат до истинското познание единствено тези, които повторно извървят изгубения път и намират съществата, които са разсипали като отломки.

Искам да ти покажа твоята родина, единствената, в която духът ти може да се движи.

И затова казвам още, че моята принуда те освобождава и ти носи едничката свобода, която има стойност. Понеже ти наричаше „свобода“ силата да разрушаваш своя храм, да разместваш думите в поемата, да изравняваш дните, които моят церемониал беше изградил в светилище. Свобода да създаваш пустиня. И къде ще се озовеш?

Аз наричам „свобода“ твоето избавление.

Ето защо някога ти казах: свобода на роба или свобода на човека, зачитане на язвата или на здравата плът? Справедливост за човека или за измета на обществото? Та аз точно против теб, през теб, заради теб съм справедлив. И несъмнено съм несправедлив за човека от измета или за рака, или за гъсеницата, която не се е преобразила, понеже ги принуждавам да се откажат от себе си и да се самоосъществят.