Чарлс Буковски
Всичко на масата (30)

30.

На следващия ден извадих късмет. Извикаха моето име. Този път беше друг доктор. Съблякох се. Той обърна към мен една гореща бяла лампа и ме разгледа. Седях на ръба на масата за прегледи.

— Хммм, хммм — каза той. — Ъ-хъ…

Аз седях и не мърдах.

— От колко време си така?

— От няколко години. Става все по-зле.

— Аха.

Той продължи да ме разглежда. После рече:

— Легни по корем ей там. Сега ще се върна.

Мина малко време и стаята изведнъж се изпълни с хора. Всичките бяха доктори. Поне приличаха на доктори и говореха като доктори. Откъде бяха дошли толкова много? Преди си мислех, че в общинската поликлиника на Лос Анджелис няма почти никакви доктори.

— Acne vulgaris. За пръв път виждам толкова тежък случай за всичките си години медицинска практика!

— Фантастично!

— Невероятно!

— Вижте му лицето!

— Вижте му врата!

— Току-що прегледах едно младо момиче с acne vulgaris. Целият й гръб беше на пъпки. Момичето се разплака. Попита ме: „Как ще се омъжа? На гърба ми завинаги ще останат белези. Ще се самоубия!“ А сега вижте този тук! Ако можеше да го види, онова момиче щеше да разбере, че изобщо няма от какво да се оплаква!

„Тъп шибаняк“ — помислих си аз. — Не се ли сещаш, че чувам всичко?

Как изобщо се ставаше доктор? От улицата ли ги събираха?

— Той спи ли?

— Защо да спи?

— Струва ми се прекалено спокоен.

— Не, не мисля, че спи. Спиш ли, момчето ми?

— Да.

Те продължиха да ме разглеждат с горещата бяла лампа.

— Обърни се.

Обърнах се.

— Вижте, има абсцеси дори вътре в устата!

— Добре де, как ще го лекуваме?

— Според мен с електрическа игла…

— Да, разбира се, с електрическа игла.

— С иглата, точно така.

Решението беше единодушно.