Чарлс Буковски
Всичко на масата (13)

13.

Разбрах за това в четвърти клас. Сигурно бях от последните, които го научиха, защото все още не говорех с никого. Докато се мотаех в междучасието, едно момче дойде при мен.

— Не знаеш ли как става? — попита ме.

— Кое?

— Ебането.

— Какво е това?

— Майка ти има една дупка… — той направи колелце с палеца и показалеца на дясната си ръка, — а баща ти има пишка… — той изправи показалеца на лявата си ръка и започна да мушка с него в колелцето. — И тогава питката на баща ти пуска сок и понякога майка ти ражда бебе, а понякога не.

— Господ прави бебетата — възразих аз.

— Да бе, виж ми окото — каза хлапето и се отдалечи.

Просто не беше за вярване. Когато междучасието свърши, се върнах в класната стая и се замислих за това. Значи майка ми имаше дупка, а баща ми имаше пишка, която пускаше сок. Как можеха да имат такива неща и в същото време да си обикалят, все едно нищо не е станало, и да говорят за разни неща, а после отново да го правят и да не казват на никого? Когато си помислих, че съм започнал като сок от пишката на баща ми, щях да повърна.

Същата вечер, когато угасиха лампите, аз останах буден в леглото си и се заслушах. И да, естествено, започнах да чувам разни звуци. Леглото им започна да скърца. Пружините се чуваха. Станах, отидох на пръсти до вратата на тяхната спалня и се заслушах. Леглото продължаваше да издава разни звуци. После спря. Аз тичешком се върнах по коридора в стаята си. Чух, че майка ми отиде до банята. Чух шума от тоалетната, после тя излезе.

Какво ужасно нещо! Нищо чудно, че го правеха скришом! И само като си помислиш, че го правят всички! Учителите, директорът, всички! Струваше ми се доста тъпо. После си представих как го правя с Лайла Джейн и престана да ми се струва толкова тъпо.

На следващия ден, докато седях в час, мислех само за това. Гледах момиченцата и си представях как го правя с тях. Щях да го направя с всичките и да направя много бебета, за да напълня целия свят с хора като мен — велики играчи на бейзбол, които винаги успяват да обиколят всички бази. Същия ден, точно преди края на последния урок, госпожа Уестфал ми каза:

— Хенри, ще останеш ли след часовете?

Звънецът удари и другите деца излязоха. Аз си седях на чина и чаках. Госпожа Уестфал проверяваше контролни. Помислих си, че може би иска да го направи с мен. Представих си как й вдигам роклята и разглеждам нейната дупка.

— Госпожо Уестфал, аз съм готов — обадих се.

Тя вдигна поглед от контролните:

— Добре, Хенри, искам първо да изтриеш всички черни дъски. После изнеси гъбите навън и ги изтупай.

Направих каквото ми каза, сетне се върнах и пак се настаних на чина си. Госпожа Уестфал си седеше и проверяваше контролни. Беше облечена в тясна синя рокля, носеше големи златни обици, имаше малко носле и очила без рамки. Аз почаках доста дълго. После попитах:

— Госпожо Уестфал, защо ми казахте да остана след часовете?

Тя вдигна очи и ме погледна. Очите й бяха зелени и дълбоки.

— Казах ти да останеш, защото понякога си много лош.

— Ами? — усмихнах се аз.

Госпожа Уестфал ме изгледа. После си свали очилата и продължи да ме гледа. Краката й бяха зад бюрото и не се виждаха, така че не можех да погледна под роклята й.

— Днес никак не внимаваше, Хенри.

— Ами?

— Казва се „наистина ли“. Разговаряш с дама.

— Да бе, да…

— Не ми отговаряй!

— Както кажете.

Госпожа Уестфал се изправи и излезе иззад бюрото. После мина между чиновете и седна на чина срещу мен. Имаше хубави дълги крака, в копринени чорапи. Усмихна ми се, протегна ръка и ме докосна по китката.

— Твоите родители не ти дават достатъчно любов, нали?

— Хич не ми трябва — отвърнах аз.

— Хенри, всички имат нужда от любов.

— Аз нямам нужда от нищо.

— Горкото момче.

Тя се изправи, дойде до моя чин и бавно хвана главата ми с ръце. После се наведе и я притисна към гърдите си. Аз се пресегнах и я прегърнах през краката.

— Хенри, трябва да спреш да се караш с всички! Ние искаме да ти помогнем.

Притиснах краката на госпожа Уестфал по-силно.

— Добре тогава — рекох аз. — Хайде да се ебем!

Госпожа Уестфал ме бутна назад и отстъпи една крачка.

— Какво каза?

— Казах „Хайде да се ебем!“

Тя ме изгледа продължително. После заяви:

— Хенри, аз никога няма да повторя пред никого какво ми каза току-що, нито на директора, нито на родителите ти, на никого. Но искам никога, никога повече да не чувам това от теб, разбра ли?

— Разбрах.

— Добре тогава. Можеш да си вървиш вкъщи.

Аз станах и отидох до вратата. Когато я отворих, госпожа Уестфал каза:

— Довиждане, Хенри.

— Довиждане, госпожо Уестфал.

Докато вървях по улицата, се чудех какво е станало. Беше ми ясно, че тя иска да се ебем, но се страхуваше, защото бях прекалено млад за нея, а и родителите ми или директорът можеха да разберат. Но беше вълнуващо да останем само двамата в една стая. Това нещо с ебането беше хубаво. Така хората имаха повече неща, за които да си мислят.

По пътя към къщи трябваше да пресека един голям булевард. Тръгнах по пешеходната пътека. Изведнъж видях някаква кола, която се носеше право към мен. Не намали скоростта. Движеше се на зигзаг, като полудяла. Опитах се да й избягам, но тя сякаш ме следваше. Видях фарове, колела и предна броня. После колата ме удари и пред очите ми падна мрак…