Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Боб Лий Суагър (4)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The 47-th Samurai, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,8 (× 31 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
moosehead (2012)
Редакция
ultimat (2012)

Издание:

Стивън Хънтър. 47-ият самурай

 

Редактор: Димитрия Сотирова

Художествено оформление на корицата: Димитър Стоянов — Димо̀

 

Издателство ЕРА, София, 2008

тел./факс 02/980 16 29

e-mail: [email protected]

Печат: Експреспринт ООД

ISBN: 978–954–389–003–3

История

  1. — Добавяне

40.
Големите шефове

— Сигурен ли си? — попита Шогуна.

— По-сигурен не бих могъл да бъда. Казвам ви, господарю, този човек е решителен и хитър противник. Сега обаче е в ръцете ни.

— Опасявам се, че в парка ще бъде трудно да овладеете положението. Ще настане бъркотия, а журналистите…

— Десет от хората ми ще се скрият в храстите. Те са специалисти по маскировка. Почти като нинджи са. Аз също ще съм там. Ще бъде рано, ще контролираме достъпа до парка. Никой няма да ни пречи. Ще намекнем на полицията да не се меси. Срещата ще бъде много рано, преди съмване. Ще контролираме ситуацията. Ако обича детето, няма начин да не дойде, а той го обича. Видях го в очите му. По сигнал мога да извикам още четирийсет души. Той има известни умения, признавам, но не достатъчно, за да се справи с мен и още петдесет мъже. Това става само по филмите.

— Ами ако доведе…

— Няма да може. Няма да има време. Не може да ни открие, докато не му се обадим. Ще се наложи да кара с бясна скорост през Токио. Ще наблюдаваме всички пътища към мястото на срещата и ще разберем, ако води съюзници. Дори да има обаче, няма да успеят да стигнат навреме. Планът е безупречен.

— Детето…

— Трябва да умре. Видя твърде много. Без значение е. Тя е нищо.

— Аз просто…

— Господарю, тя не представлява нищо.

— Да, Кондо сан.

Седяха в хола на голяма къща до парка Кийосуми. Наближаваше полунощ. Кондо бе посветил целия ден на приготовленията. Обучените му воини бяха около него; неговият кобун Нии, най-довереният му човек, бе буквално вързан за детето; имаше четирийсет корави бойци от шефа Отани, готови да умрат за него. Не, не бяха най-добрите и предпочитаха да се бият с огнестрелно оръжие, не с мечове, но предпочитаха да умрат, вместо да се предадат, и щяха да убиват, без да се замислят. Пък ако се наложи, имаше достатъчно автомати и пистолети.

Въпреки това Шогуна беше неспокоен, личеше му. Седеше, облизваше устните си, преглъщаше, от време на време потреперваше, опитвайки се да се овладее. Това не беше стихията му. Дори нямаше нужда да е тук, но бе настоял. При все това като че ли вече малко съжаляваше.

— Иска ми се да не се беше случвало — измърмори кисело. — Нямаме време.

„Нещастник!“ — помисли си Кондо. Нямаше смисъл да му обяснява, че сега е важно само настоящето. Глупаво бе да се отдаваш на носталгия по миналото, тя не помагаше. Човек трябва да гледа само настоящето.

— Господарю, уредил съм всичко. Кошираето ще бъде довършено за отрицателно време. Най-трудното бе полирането. Това беше най-важната част, а доколкото разбрах, старецът е свършил отлична работа, може би най-майсторското изпълнение в живота му. Ще получите меча навреме, за да обявите намирането му, той ще ви спечели престиж и внимание, ще помогне да осъществите плановете си. Ще получите всичко, което искате, точно както беше планирано. Това непредвидено забавяне — неприятно, признавам — беше лош късмет, но сега владеем положението.

— Идеята да използваме детето беше блестяща. Така от победени станахме победители.

— Стратегията е много важна.

— Ти си гений, Кондо сан. Ще бъдеш възнаграден.

— Наградата ми е, че ви служа. Но въпреки това няма да се откажа от четирите милиона долара. Утре по това време ще бъда богат и ще съм взел главата на врага си. Мисля да отида на почивка.

— Отиди в Лос Анджелес. Ще ти дам няколко телефонни номера. Позабавлявай се с някоя русокоса красавица. Много са добри. След като преспиш с нея, ще разбереш защо това удоволствие трябва да бъде достъпно само за отбрани японци. Това би развратило простолюдието и скоро самото понятие за „японско“ би изчезнало! Трябва да запазим сексуалната мощ на нашите мъже, смиреността на жените ни и чистотата на…

Ако не го прекъснеш, можеше да продължава в този дух с часове, а Кондо искаше да поспи.

— Нямам търпение да пробвам — отбеляза той.

Мива стана да си налее още уиски. Втренчи се в чашата, докато кехлибарената течност обливаше ледените бучки. После вдигна очи и погледна през прозореца навън, където множество прожектори осветяваха широка охранявана зона.

— Кондо сан, гледай! Вали сняг.