Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Боб Лий Суагър (4)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The 47-th Samurai, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,8 (× 31 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
moosehead (2012)
Редакция
ultimat (2012)

Издание:

Стивън Хънтър. 47-ият самурай

 

Редактор: Димитрия Сотирова

Художествено оформление на корицата: Димитър Стоянов — Димо̀

 

Издателство ЕРА, София, 2008

тел./факс 02/980 16 29

e-mail: [email protected]

Печат: Експреспринт ООД

ISBN: 978–954–389–003–3

История

  1. — Добавяне

30.
Мечът на живота

Следващата вечер отново седяха в същото кафене „Старбъкс“ в Ропонги.

Боб извади плика. Хартията беше почерняла, но той внимателно я разгъна и подреди един по един документите върху масата. Страниците бяха изписани вертикално с йероглифи с почерка на Ник.

— Никой ли не те видя? — попита Сюзан.

— Навремето доста съм пълзял. Приближих се колкото можах, после се промъкнах между къщите до развалините. Дори не се наложи да влизам. Намерих фурничката, затрупана под паднали греди в двора. Половината беше непокътната, а пликът бе пъхнат между камерата за въглените и външната стена. Измъкнах го и се ометох. Отне ми по-малко от пет минути. В случай че някой ме е проследил, направих няколко обиколки на квартала. Няма начин да са ме последвали. Всичко е чисто.

Сюзан се вглъби в изучаване на листата, от време на време ги разбъркваше, от време на време ги подреждаше, опитвайки се да сглоби някаква логична последователност. Боб седеше мълчаливо, сякаш не съществуваше.

Петнайсетина минути по-късно и след като изпи още едно кафе, тя заяви:

— Готово.

— Открил ли е нещо?

— Много неща.

— Изглежда ли правдоподобно?

— Да. Всъщност нещата са много прости. Обикновен бизнес.

— Човекът, когото търсим, е бизнесмен?

— И още как. Казва се Юичи Мива, по прякор „Шогуна“. Печели от порнографски филми, собственик е на „Шогунат видео“. Навремето бързо се ориентирал да прави Ди Ви Ди дискове и да пуска филмите си в Интернет. Натрупал милиони, които реинвестирал във вестници, телевизионни канали, софтуер, компютърни игри и така нататък. Сега притежава милиарди, но има опасност да загуби всичко.

— Появила се е конкуренция.

— Точно така. Една новосъздадена видео компания, наречена „Империал“. Зад тях явно стоят американски капитали. Искат да завладеят японския пазар на порнография, като снимат японско порно с американски порно актриси, главно руси. Разпространението на такива филми е забранено със закон, но ако „Империал“ издейства вдигане на забраната, печалбите им ще бъдат огромни. Мива е председател на така наречената Японска видео асоциация, представяща работещите в бранша на мръсните филми. ЯВА е свързано с правителството и контролира регулаторната комисия в този бизнес. Забраната за внасяне на американска продукция е въведена благодарение на Шогуна. Мандатът на Мива изтича и предстоят избори. В течение на шестнайсет последователни години не е имал никакви конкуренти, но сега смятат да му се противопоставят. „Империал“ харчи много пари и предлага свои кандидати. Има десетки по-дребни порно студия и те ще застанат или на страната на Шогуна, или на узурпаторите от „Империал“. Положението е както при много други браншове и служби за регулиране. Ако стоиш начело на професионалното сдружение на бранша, на практика контролираш и регулаторните органи, каквато в този случай е Административната комисия по филмова етика. В действителност ЯВА контролира комисията. Това е комисията.

— Добре, но какво общо има мечът?

— Мива трябва да спечели избора. Ако загуби, губи всичко. Трябва да направи нещо решително, за да спечели уважението на всички. Трябва да се издигне над порнографията и да стане народен герой. Тогава малките студия и „Империал“ няма да могат да го елиминират. Ще бъде твърде велик. На практика ще стане доживотен председател на ЯВА. Ще продължи да контролира комисията, а чрез нея целия бранш. Ще попречи на американците да стъпят на японския пазар. Бизнесът му ще продължи да процъфтява, а „Империал“ ще западне.

— Сега разбирам. Юичи Мива си дава сметка колко луди по мечове са японците. Така ще си спечели огромен авторитет: ще обяви, че е открил най-тачената реликва в японската история. Това е мечът, използван от Оиши при нападението на четирийсет и седемте ронини срещу Кира през хиляда седемстотин и трета година. Това е острието, което е отсякло главата на Кира. Всички медии ще говорят за него! Той ще стане герой. Ще го обявят за „великия човек от народа“, незаменимият.

— Собствениците на по-дребни фирми ще осъзнаят, че ако не го изберат, престижът на целия им бизнес ще бъде уронен. Няма да допуснат такъв срам.

— Разбирам.

— Ето как всичко се подрежда — продължи Сюзан. — Точно затова е било избито цялото семейство на Яно. Всичко трябва да бъде представено като дело на Мива: търсенето на меча, намирането му, реставрирането му, предаването му на държавата. Намесата на Яно в сценария би показала, че всичко е станало случайно. Мива би се представил не като радетел за културното наследство, а просто като богаташ, който е купил меча от другиго. Затова е трябвало да бъдат премахнати. Единствената причина за убийството им е, че са притежавали точно този меч. Трябвало е да бъдат жертвани за благополучието на Шогуна и оръжието да бъде взето.

— Яно и цялото му семейство са умрели само за да може някакъв негодник да бъде избран за крал на филмите с разгонени учителки.

— Много красноречиво изказано. В общи линии това е. — Внезапно Сюзан се умърлуши. — Ужасното е, че той ще спечели.

— Защо мислиш така?

— Твърде късно е. Мечът е у него. Скрит е, пазят го. Никой не може да му го вземе. Никой не може да докаже връзката с Яно. Той ще го покаже, когато дойде време за смешните му избори, ще привлече вниманието на медиите, ще го дават по телевизията, ще пишат за него във вестниците, ще спечели малкото си състезание. Не виждам законен начин да го разобличим. Можеш да свидетелстваш пред полицията, че това е мечът, който си внесъл в страната, и може би някой ще ни повярва, но…

— Ягю Муненори, хиляда шестстотин и трийсета, „Мечът, даващ живот“: „Голяма грешка е да се мисли, че мечът е създаден за убиване на хора. Той не е за убиване на хора. Той е, за да бъде убито злото.“

— Откажи се, Суогър.

— Не мога. Не съм дошъл от другата страна на океана, за да давам свидетелски показания.

— Това е глупаво. Забравяш, че дори не знаем къде е мечът. Не можеш да се правиш на Тоширо Мифуне, защото няма сцена, на която да играеш.

— Ще намеря проклетото нещо за десет минути.

— Суогър, това, което искаш да направиш, е престъпление. Знаеш, че е мое задължение да уведомя властите.

— Окада сан, знаеш, че властите са подкупени от Мива. Властите няма да ни помогнат. В тази битка сме сами — един американски селяк и една бивша мажоретка. Ако не направим нещо, онова момиченце ще си остане сираче и няма да има възмездие. От хиляда години насам историята все се повтаря: грубияните с големите мечове избиват хора безнаказано и се забавляват.

— Мечът сигурно е заключен и охраняван в някое от седемте имения на Мива около Токио.

— Мога да го намеря за десет минути.

— Суогър, мечът е заключен и го охраняват…

— Дали са го за полиране.

— Какво?

— Острието имаше нужда от реставрация. Мива трябва да е наел най-добрия полировач в страната, за да отстрани всяко несъвършенство от метала. Мечът трябва да е красив, не разбираш ли? Не може да го държи в някое от именията си, защото полирането се извършва с тежки каменни инструменти и е деликатна, бавна работа, изисква абсолютно съсредоточаване. В момента някъде, на няколко километра оттук, някой майстор полира острието под тежка охрана. Вероятно го прави против волята си, Мива и приятелят му Кондо Исами са го заставили. Не ги интересува кой какво иска.

Сюзан го погледна:

— Какво предлагаш?

— Да отидем в работилницата и да вземем меча.

— Какъв е планът?

— Ще почукам на вратата. Ще кажа: „Моля, дайте ми меча“. Те ще отговорят: „Не, не става.“ Аз ще кажа: „Хм, но аз настоявам“ и ще започне разпалена дискусия.

— Ти си луд. Не забравяй, че не си самурай.

— Самурая го няма. Пред теб стои един обикновен стар американец.

— Ще те убият, Суогър.

— Измисли по-добър аргумент.

Тя не можа.