Карън Хоукинс
Да изгубиш сърцето си (18)

Глава 17

Мъжете са като скалите. Има моменти, в които няма да се помръднат, ако не ги побутнете лекичко.

Старицата Нора от езерото Лох Ломонд към трите си невръстни внучки в една мразовита нощ.

София затаи дъх при гледката на голия Дугъл пред камината. Отблясъците от пламтящия огън очертаваха мускулите на стомаха и бедрата му, проследяваха силните рамене и добре оформените му ръце. Предишният път се любиха в почти пълна тъмнина, като се изключат проблясъците на светкавиците, и по-скоро се докосваха и усещаха, отколкото виждаха един друг. Така че София беше съвсем неподготвена за мъжествеността на голото му тяло, както и за очевидната му възбуда, която буквално растеше пред очите й.

Тази гледка й отне способността да мисли, да диша, да направи каквото и да е друго, освен да го гледа.

Трябваше да се изчерви и да избяга, но не можеше. Сърцето й биеше все по-силно, а пръстите й тръпнеха от нуждата да докосне твърдите му мускули и да усети топлината на кожата му. Господи, той беше прекрасен. Всеки мускулест сантиметър.

Дугъл стоеше с разкрачени крака, сякаш я предизвикваше да спре да се взира в него.

— Е, — каза той провлачено, а гласът му бе достатъчно горещ, за да запали огън. — Какво правиш в стаята ми, мис София. Това ли беше намислила, когато подмами сестра ми да те покани да останеш тук. — Очите му се присвиха до тънки цепки. — Затова ли дойде? За да ме изкушиш и да ме направиш на глупак отново?

Тя облиза пресъхналите си устни и каза дрезгаво.

— Дойдох, за да поговоря с теб. Тази вечер ще бъдем с останалите гости и едва ли ще имаме време да говорим насаме.

— И не можа да изчакаш до сутринта?

— Първото нещо, което възнамерявам да направя утре сутрин е да си тръгна.

Очите на Дугъл проблеснаха.

— Какво, по дяволите, е толкова важно, че да не може да почака?

Погледът й се спря върху мъжественото му тяло и устата й се напълни със слюнка, от копнежа да докосне кожата му и да разбере дали е толкова топла, колкото изглеждаше. Да проследи мускулите му с върховете на пръстите си. Да се разтопи в прегръдките му и да усети устните му върху своите…

Той измърмори някакво проклятие и тръгна към нея.

Очите на София се разшириха, когато той спря пред нея и тя видя раздразнението в зелените му очи.

— Какво искаш от мен? Какво?

Тя протегна ръката си и осъзна, че листа го няма. По дяволите, сигурно го бе изпуснала. Наведе се да го вземе, но в този миг очите й се втренчиха във възбудената мъжественост на Дугъл.

Беше само на инч разстояние — гладък, твърд, масивен. Ето какво й бе доставило такова удоволствие. Тялото й се напрегна и сякаш цялата изгаряше от желание да го докосне. Посегна с ръка и…

Дугъл стисна рамото й и дрезгаво каза:

— София.

В този миг разбра какво иска той. Знаеше го с цялото си сърце. Идеята беше толкова неописуемо неприлична, че я караше още по-силно да желае да го направи.

Тя се наведе напред и бавно, съвсем бавно, докосна с устни върха му.

Дугъл си пое накъсано дъх, докато тя се отдръпна назад и взе хартията от пода. След това я вдигна насреща му неспособна да го погледне в очите. Какво имаше в този мъж, че я караше да забрави всякакво приличие?

След дълго мълчание Дугъл дръпна листа от ръцете й. Разгърна го и извика:

— Документа? — Той бутна листа обратно в ръцете й. — Не го искам!

Тя го погледна в очите.

— Нито пък аз.

Веждите му подскочиха нагоре.

— И защо не? Не беше ли това причината да ми се предложиш?

— Не исках това да се случи… не повече от теб.

— Не ти вярвам.

— Защо тогава съм тук и ти го връщам? — попита тя простичко.

— Вина? — каза той, а очите му бяха потъмнели дотолкова, че изглеждаха черни.

— Не — отвърна тя тихо. — Чувствам много неща, но не и вина.

Очите му се отместиха от лицето й към документа. Известно време той стоеше така с наведена глава, светлините от камината танцуваха по тъмнозлатистата му коса, а ръката му стискаше измачкания лист.

След това повдигна глава.

— Не знам що за привличане е това между нас, но сме готови да пламнем за миг. — Той поклати печално глава. — Никога не съм преживявал подобно нещо.

Гърдите на София се стегнаха и тя се принуди да го погледне в очите, за да не се разсейва от нищо друго.

— Не знам какво е, но е малко плашещо.

Той се намръщи.

— Онази нощ, в библиотеката… нараних ли те?

В гласа му имаше толкова загриженост, че тя бързо поклати глава.

— Не. Разбира се, че не. Всъщност се чувствах доста… доста добре.

— Твърдеше, че не си невинна — в очите му се четеше обвинение. — Защо не ми каза?

Бузите й почервеняха.

— Защото знаех, че ако ти кажа истината ще си тръгнеш. А те исках.

Той потърси лицето й и когото накрая кимна, суровото му изражение бе заменено от слаба усмивка.

— Права си. Мога да разбера страстта достатъчно добре.

— Да, така е — каза тя пламенно.

Той се засмя тихо и очите му се смекчиха до наситено зелено.

— Изглеждаш изненадана.

— Беше прекрасно — каза тя простичко. — Дугъл, съжалявам, че се опитах да те измамя за къщата. Най-съкровената мечта на майка ми беше ние с Ред да живеем в нея. Той бе тръгнал за Единбург да продаде последните останали бижута, за да можем да платим за новия покрив, когато изгуби къщата от теб. — Тя направи безпомощен жест. — Опитвал се е да помогне, но не се е получило.

— А да ти е дошло на ум някога да ми обясниш всичко това?

Тя примигна срещу него.

— Би ли се отказал от правата върху къщата?

Усмивката му беше мрачна и красива и я накара да изпита отново копнеж по него.

— Вече никога няма да узнаеш, нали?

София поклати глава и направи грешката да отмести поглед от очите му. Откри, че се взира в мускулестите му рамене и в тъмно русите косъмчета по гърдите му, които се спускаха надолу и се стесняваха към интригуващия си край…

Тя скри очи с ръката си, а тялото й запламтя. Чу тихия смях на Дугъл и усети топлите му пръсти да се сключват около китката й и цялата й ръка потрепери. Той я дръпна от лицето й и изражението му беше станало сериозно, когато срещна погледа й.

— Ти си една интригуваща смесица от невинност и чувственост. Никога не знам какво да очаквам от теб.

— Нито пък аз — промърмори тя и издърпа ръката си. Желаеше го толкова силно, че се опияняваше от това чувство. Но вече знаеше добре какво може да й струва това да се хвърли в пламъците. Всеки път, когато бяха заедно, ставаше все по-трудно и по-трудно да прави разлика между страст и любов.

Любов? Тази мисъл я разтърси. Откъде й дойде на ум? Нима е възможно да е влюбена в Дугъл МакЛийн.

— Трябва да се избавим от това желание — каза той като и й върна документа.

Тя го взе, без да мисли.

— Как?

Той я вдигна и се обърна, а роклята й се спускаше през ръцете му. София се хвана за него, сключи ръце около врата му, а документът падна за пореден път на пода.

— Какво правиш? — попита тя задъхано.

— Това, което трябваше да направя в мига, в който влезе в тази стая. — Гласът му беше почти като ръмжене, но върху твърдите му устни трептеше слаба усмивка. Остави я да стъпи на краката й близо до ваната и каза: — Събличай се.

Тя премигна.

— Какво?

Зелените му очи блестяха.

— Не можеш да се изкъпеш с дрехите.

— Да се къпя? Но вечерята…

— Проклетата вечеря може да почака. Никой от нас не слугува на светските правила, нали? — в очите му блестеше предизвикателство.

Нещо в нея пламна в отговор. Винаги се бе радвала на свободата, която й бе дадена с необичайното й възпитание. Тя й бе позволила да живее в своя собствена къща без съпруг, както и да се впусне в игра с високи залози с мъжа, който сега стоеше гол пред нея.

Сякаш я приканваше да го последва, той й се усмихна дяволито, преди да прекрачи ръба на ваната, да се отпусне в разплисканата вода и да протегне ръка към нея.

— Да ти помогна ли?

Тя усети почти болезнено желание да го последва. Но ако загубеше контрол и го допуснеше толкова близко до себе си, едва ли щеше да може да продължи да се бори с емоционалната връзка, която изглежда ставаше все по-силна всеки път, когато бяха заедно?

Знаеше, че заобиколена от топлата вода и силните прегръдки на Дугъл, няма да може да се контролира, нито да мисли и… щеше да остане само помитащата вълна на усещанията. София потръпна от сладостното предчувствие.

Водата се разплиска, когато Дугъл се изправи, гол и мокър, и я вдигна заедно с всичките й дрехи.

— Дугъл!

Той я държеше над водата.

— Е? Ще се присъединиш ли към мен сега?

— Имам ли друг избор?

— Не. — Той седна и я настани в скута си.

Роклята й плуваше във водата, сребристата й пола и се простираше над ръба на ваната, а фустата й се носеше около нея. Топлата вода намокри дрехите й и те прилепнаха към гърдите й и подчертаха връхчета им.

Ръцете на Дугъл се стегнаха около нея и той я дръпна назад, докато главата й се облегна на рамото му.

— Ето — каза с топъл глас до ухото й, — вече си точно там, където трябва да бъдеш.

Засега. Това беше единственият начин, по който можеше да има мъж като Дугъл — щеше да бъде изцяло неин… до сутринта. Това беше всичко, което можеше да получи. Но може би то бе достатъчно. Тя току-що бе открила истината за същността си, бе научила какво значи истинска страст и че я бе потискала дълго в себе си. Може би утре това щеше да е всичко, което щеше да желае и тя.

Дугъл наклони брадичката й и й се усмихна.

— Да ти изтъркам ли гърба, любов моя?

— През дрехите? — тя вдигна ръка. Роклята й беше мокра и прилепваше към нея, а струйките вода се стичаха обратно във ваната. Смях напираше на устните й. — Дугъл, ти си смешен! Как ще се върна в стаята си така?

Той се ухили насреща й и зъбите му проблеснаха на слабата светлина от огъня.

— Ще оставиш мокри следи.

— И прислужниците ще докладват на сестра ти.

— Фиона няма да се заинтересува.

София повдигна вежди.

— И сам не си вярваш.

— Докато съм щастлив, тя ще се радва заради мен.

София се обърна и го гледа известно време. Той беше опустошително красив, а очите му — тъмни и загадъчни. Устните му изглеждаха като издялани от гранит, а брадичката му свидетелстваше за силния му характер. Раменете му, над водата, бяха изопнати от мускули. Тя усещаше твърдостта му около себе си — в ръцете му, в корема му в краката му, в…

Очите й се разшириха и тя се опита да се изправи, но Дугъл беше твърде бърз. Ръцете му се стегнаха около нея в мига, в който се опита да излезе от водата.

— Дугъл, пус…

Той я целуна. Не грубо като преди, а страстно. Устните му бяха топли и приятни. Целувката я възпламени цялата, отне й способността да мисли, както и да усеща всичко друго, освен него.

Точно за това копнееше, от това се нуждаеше и й бе липсвало. Опита се да развърже роклята си и промърмори недоволно, когато мократа панделка се стегна още повече.

Дугъл посегна към роклята й и я развърза, след това обърна София, така че да го възседне. Тя се разтрепери, когато пръстите му откриха плътта й под мократа материя.

Той я галеше, бавно, много бавно. Отново и отново я докосваше едва-едва, ласките му чертаеха огнени пътеки по кожата й и предизвикваха сладостни тръпки по тялото й. София простена и отпусна глава назад.

Ръката му се напрегна, но Дугъл не престана да я гали. Тя се раздвижи неспокойно и той увеличи натиска на пръстите си, с което я подлуди и засили жаждата й. Всяко докосване усилваше копнежа й за още, всяко потрепване я караше да жадува за освобождение.

Дъхът на Дугъл беше накъсан, гърдите му се издигаха и спускаха бързо, когато плъзна ръце под бедрата й и я дръпна към себе си, а мъжествеността му напираше към нея. София въздъхна от удоволствие, когато той навлезе в нея.

Тя се люшкаше напред-назад, синята й пола плуваше във водата, а ръцете й силно стискаха раменете му. Той държеше с ръце талията й и се надигаше насреща й отново и отново.

Усещанията ставаха все по-силни, тя стенеше името му и почти не съзнаваше, че при повдигането и спускането на тялото й топлата вода се разплискваше по пода, а зърната й се триеха в мократа рокля.

Напрежението в нея се надигаше и нарастваше с всеки тласък. Устните на Дугъл се сключиха около зърното й и тя се изви назад, докато вълните на наслада я заливаха и в нея избухна удоволствие, каквото не бе изпитвала досега.

София задъхано промълви името му и го прегърна още по-силно, докато бавно успокояваше дишането си.

Той я притисна плътно към себе си и тя усети, че все още е възбуден. След това Дугъл се изправи заедно с нея така, сякаш не тежеше повече от перце. Излезе от ваната, а водата от косата и мократа й рокля се стичаха по килима. Остави я пред камината и топлите пламъци успокоиха треперенето й.

София вдигна очи към Дугъл. Безгрижният развратник беше изчезнал, а мястото му бе заел мъж, решен да я съблазни. Ако имаше и капчица здрав разум, тя трябваше да си тръгне на мига.

Но след като беше опитала целувките му, знаеше, че никоя къща, колкото и красива или скъпа да е, не би могла да запълни сърцето й. Искаше това. Искаше Дугъл.

Дори не бе осъзнала, че се опитва да развърже връзките на роклята си, докато ръцете му не покриха нейните.

— Позволи на мен — дълбокият му, богат глас погали ушите й и я накара да потрепери.

Той бързо развърза връзките и свали мократа рокля от настръхналата й кожа и я остави само по риза и чорапи.

Дугъл осъзна, че дори само един поглед към тази жена, може да го остави без дъх. Господи, тя беше красива. Мократа риза очертаваше извивките й, прилепваше към гърдите й и се спускаше по корема й, по заоблените й бедра и изящните й крака. Дългата й коса беше влажна и се виеше на тъмнозлатисти къдрици по раменете и врата й.

А устните й — зачервени и подути от целувките — го караха да онемее. Пищни и плътни, те проблясваха влажни и го изкушаваха да се осмели да ги опита още веднъж.

И той го направи. Докато бавно надигаше ризата от мокрото й тяло, целуваше всеки сантиметър оголена кожа. Тя се държеше за него, гърдите й се надигаха и спускаха бързо, устните й се разтвориха, а желанието й нарастваше заедно с неговото.

Накрая коленичи пред нея и свали чорапите й, след това седна на петите си и се загледа в нея. Светлините от камината танцуваха по влажното й тяло, галеха извивките му и прикриваха в сенки тайните му.

Сложи ръце на бедрата й и я придърпа нежно към себе си. Тя застана на колене срещу него на плътния килим и гърдите й се докоснаха до неговите. Пламнал, Дугъл се наведе да я целуне и плъзна ръка между бедрата й.

Тя изстена и ръцете й се стегнаха на раменете му. Той спусна ръка по гърба й и я повали на килима, без да спира да я целува. Дръпна се назад само за да раздели бедрата й и да се притисне отново към нея.

Обзет от силна страст, Дугъл я изпиваше с очи, докато обладаваше тялото й. Наслаждаваше се на начина, по който отмяташе глава назад и затваряше очите си, когато стенеше името му при всеки следващ тласък, а после се извиваше насреща му обхваната от дива страст.

Той достигна върха с вик — див, като всяка една от бурите, който нравът му бе предизвикал. София също извика и се изви насреща му.

Двамата останаха да лежат, голите им тела се затоплиха от огъня, а той я целуна нежно и я притисна силно в прегръдките си. Дишането им бавно възстановяваше нормалния си ритъм, а въздухът беше натежал от аромата на страстта им. Имаше нещо възхитително интимно в това да я държи гола в обятията си, главата й да е сгушена на рамото му, а краката й да се преплетени с неговите.

Човек може да свикне с това, помисли си той, но изведнъж спря. Не можеше да си позволи да го е грижа за някого. Темпераментът му беше достатъчно опасен и без това. Сърцето му се сви, докато отпъждаше тези горчиви мисли.

Когато на вратата се чу тихо почукване, София се отдръпна, но Дугъл я задържа.

— Не влизай — каза той, — не съм облечен.

— Да, милорд. — Сухият глас на Пъркинс се чу през вратата. — Лейди Кинкейд поръча да ви напомня, че вечерята ще бъде сервирана всеки момент.

— Ще бъда готов след малко.

— Да, милорд. — Стъпките на иконома заглъхнаха.

София седна.

— Следващата стая, в която ще отиде, е моята!

— И ще си помисли, че сте се разминали по пътя към трапезарията. Ще почакаме да си отиде и ще те отведа в стаята ти, за да можеш да се преоблечеш и да слезеш. Ако някой каже нещо, отговори, че си се изгубила из къщата.

— Никой не би повярвал.

— Подобни неща се случват често. Лейди Дюрант веднъж закъсня цял час по тази причина.

София се засмя.

— Със сигурност ще ми е много приятно, да се правя на глупачка пред сестра ти.

Той я целуна по носа.

— Хайде да те отведем в стаята ти, преди тя самата да дойде да ни търси.

Дугъл уви София в халата си и я отнесе в стаята й. След като се върна откри, че е изпуснала документа за собственост на къщата на пода.

Той го вдигна и се усмихна срещу измокрения от енергичното им къпане лист. Поклати глава при мисълта колко неприятности бе причинил, остави го да изсъхне и се облече за вечерята.