Карън Хоукинс
Да изгубиш сърцето си (12)

Глава 11

Пазете се от мъж, който твърде скоро започва да ви подарява скъпоценности и злато. В изкушаващата стръв винаги се крие кукичка!

Старицата Нора от езерото Лох Ломонд към трите си невръстни внучки в една мразовита нощ.

Дугъл видя пламъчето в очите на София, въпреки че тя се опита да го прикрие зад чашата си. След като отпи глътка шери тя безгрижно каза:

— Разбира се. Това ще е приятен начин да прекараме вечерта.

Той извади картите от кутията от слонова кост на масичката.

— За какво ще играем тази вечер?

Тя се усмихна игриво.

— Все още не съм спечелила бижутата на майка ми.

— Ще ги сложа на масата отново.

Тя очевидно бе силно развълнувана.

— Прекрасно. Предполагам, следващият въпрос е… какво ще поискате вие от мен?

Гласът й леко потрепваше. Добре. Тя трябваше да се притеснява. Той я огледа дръзко. Това беше слабото място в плана на София — поставяше се в твърде неудобно положение, докато очакваше да спечели всичко, а това никога нямаше да се случи. Само че тя не го знаеше, а знанието крие сила.

— Позволете ми да помисля малко за залозите. Ще седнем ли? — попита той и посочи към масата.

— Разбира се — отвърна София, донесе гарафата и чашите на масата и седна. Копринената й рокля прошумоляваше, докато се движеше, очите й блестяха необичайно ярко, а гъстите мъгли хвърляха сенки върху тях.

Дугъл седна, но си представи как целува влажните й от шерито устни. Скоро щеше да дойде мигът, в който щеше да го направи.

— Искате ли да разбъркате картите?

Тя кимна и бързо взе колодата. Светлината от пламъците в камината озаряваше розовите й бузи и затопляше кожата й, така че той изгаряше от желание да я докосне.

Докато тя разбъркваше картите, пръстите й прелитаха по протритата им повърхност.

— Е? Какъв ще е залогът?

Дугъл улови ръката й и я стисна в дланта си, София леко разтвори устни, а дишането й се ускори. Ръката й беше аристократична, с красива форма и дълги изящни пръсти, но кожата на дланта й беше покрита с мазоли.

Тя сви пръстите си и попита рязко:

— Аз ли да определя залога?

Той плъзна палец над китката й, където кожата й бе нежна и гладка. Колко несправедливо беше, че е принудена да върши цялата домакинска работа сама. Тя наистина ли готвеше и чистеше? Дугъл беше разбрал, че Ангъс и Мери бяха взети назаем от къщата на ескуайъра, след като София бе решила да му измъкне спечеленото. А след това… щеше ли тя да успее да се върне към предишния си живот.

Искрица съжаление премина през него, докато пускаше ръката й.

— Аз знам какво искам за залог.

Тя отдръпна ръката си, а бузите й подозрително пребледняха.

— По-лош сте, отколкото предполагах, МакЛийн.

Той бръкна в джоба си и извади торбичката с бижута и документа за собственост на къщата.

Софи не откъсваше очи от сгънатия лист.

— Вие сте донесъл документа.

— Не исках да го оставям в стаята си.

Бузите й пламнаха.

— Никой тук не би ви обрал, дори и да си мислите така.

— Разбира се. Просто съм свикнал да бъда предпазлив — каза Дугъл и отпусна ръката си върху акта за собственост. — Хм. От къде да започнем?

— От къщата — задъхано отвърна тя.

— Мисля, че… — Той се поколеба, но отмести ръка от листа и взе торбичката с бижутата.

През лицето на София премина сянка на разочарование.

Дугъл се усмихна.

— Дали да не започнем с това? Може би с обеците?

— Интересува ме целият комплект — заяви бързо. — Наведнъж.

— По-полека, скъпа — каза Дугъл, извади обеците от торбичката и ги подхвърли в центъра на масата. Преплетени, бляскавите бижута се плъзнаха по гладката повърхност и спряха пред София.

— Е? — попита той. — Какво ще заложите срещу тях?

Тя присви устни и след няколко мига размисъл отвърна:

— Моите фиби. Всичките.

Припомняйки си как разпуснатите й коси следваха извивките на тялото й и падаха над гърдите и талията й, той усети как възбудата му нараства.

— Фибите ви, добре. Но на следващото раздаване ще поискам повече.

Тя се усмихна леко.

— Нека първо да видим кой ще спечели това раздаване, нали?

Те изиграха първата игра почти мълчаливо, Дугъл следеше всяко нейно движение. София спечели и той неохотно се развесели, когато тя незабавно смени малките перлени обеци, които носеше, с диамантените. Скъпоценните камъни бяха красиви, но не можеха да се сравнят с очите й и той реши, че иска да я види напълно гола, само с диамантите.

Решен да спечели следващото раздаване, той хвърли гривната на масата. Тя отново предложи фибите си, а Дугъл се съгласи, въпреки желанието си да поиска повече. Косите й бяха прекрасни.

София изгуби следващата игра, което не беше изненадващо. Трудно можеше да очаква да го примами да заложи документа за собственост, ако изглежда така, сякаш може лесно да го победи. Не, тя бе твърде умна, за да го допусне. Както и той.

Беше прекарал достатъчно време в игралните зали, за да разбере накъде вървят нещата. Неговата нечестна София щеше да го остави да спечели почти всички раздавания тази вечер, за да го накара да се почувства уверен в уменията си, като в същото време предизвика съмнение в своите.

Тя имаше нужда от едно здраво разтърсване, което да разклати самоувереността й.

Когато тя изгуби и започна да вади фибите от великолепните си коси, като ги хвърляше на масата абсолютно безгрижно, Дугъл каза:

— Може би трябва да внесем малко пикантност в следващия залог.

Предпазливост изпълни сините й очи.

— Как?

— Като заложа колието на майка ви срещу… вашите дрехи.

Тя замръзна с ръце вдигнати над главата и разширени очи.

— Срещу дрехите ми?

— Да. Роклята ви срещу колието. — Усещаше, че тялото му се напряга от възбуда само при мисълта да я види пред себе си единствено по риза и чорапи.

София свали ръце с игрива усмивка.

— Съмнявам се, че ще ви стане.

Той изненадващо се разсмя.

— Ще бъда интересна гледка. Нека го кажа по-ясно — ако спечеля следващото раздаване, вие ще се съблечете пред мен.

Мисълта на София препускаше, както и пулсът й. Под роклята носеше чорапи и риза, така че нямаше да бъде напълно разсъблечена. Ползата от това да загуби този залог — а тя възнамеряваше да го загуби — щеше да е идеалният случай да раздразни Дугъл още повече. Да го измъчва с представата за това какво би могло да се случи, да го накара да я желае толкова, че мислите му да се замъглят, а главата му да се замае.

Повече от нейната в момента. По дяволите, трябваше да хапне нещо, преди да пие шери! Тя улови погледа на Дугъл и бузите й запламтяха от настойчивостта в очите му.

— Е? — попита той.

София взе картите и ги разбърка с обигран жест, пръстите й направо летяха, докато опитваше да се успокои. Трябваше да бъде по-внимателна, това силно вълнение бе прекалено завладяващо. Никога не се бе чувствала толкова жизнена. Въздухът й се струваше по-свеж, повърхността на картите като копринена, а ароматът на шери, изпълнен с чувственост, се носеше около тях. Но всичко останало бледнееше пред усещането за настойчивия поглед на Дугъл; за силната линия на брадичката му, за начина, по който тъмно русата му коса падаше върху челото и хвърляше сенки върху интригуващите му очи и те изглеждаха матово зелени.

Накрая остави картите на масата и каза:

— Съгласна съм. Колието срещу роклята ми.

Почти усещаше топлината, която струеше от очите му.

— Раздайте картите.

Те играеха с тиха настойчивост, не се чуваше друг звук, освен този от прелитащите по масата карти. Накрая на София й оставаше да изиграе последната си ръка. Тя се поколеба, съзнаваше болезнено, че пламтящите очи на мъжа, седящ в другия край на масата, не изпускат и за миг лицето й.

Тя чувстваше почти физически привличането, сякаш той мълчаливо я принуждаваше да се отдаде на неприличните мисли, обсебили ума й. Струваше й се, че духът й се пробуждаше от дълъг сън. С цялата си същност се наслаждаваше на надвисналата в момента опасност и въпреки че бе истинска лудост, с готовност би рискувала. Кръвта й кипеше от предизвикателството да го убеди да й даде това, за което копнееше най-силно.

Изпитваше неистово желание да се разсмее. Значи затова майка й бе стояла настрани от хазарта. Не защото не го одобряваше, а защото го обожаваше.

София огледа за последен път картите си, направи своя избор и ги остави на масата.

Дугъл ги погледна, бе толкова възбуден, че едва успяваше да се съсредоточи. Тя имаше незначителен чифт валета. Той пое дълбоко дъх и остави картите си до нейните.

— Спечелих!

Тя го изгледа изпод миглите си, погледът й беше изпълнен със съблазън и обещание. По дяволите, беше опияняваща. При други обстоятелства, му беше напълно ясно докъде щеше да доведе всичко това, а и не можеше да си представи, че тя някога би му омръзнала. За съжаление, съдбата им бе раздала губещи карти и те бяха обречени връзката им да е краткотрайна, но прекрасна. Трябваше да е доволен от това.

Дугъл отпи още една глътка от питието си; течността опари гърлото му. Шерито, по принцип, беше сладникава напитка за изнежени дами, но това беше учудващо силно. Той върна чашата на масата и каза меко:

— Как ще го направите, любов моя?

Тя бавно се изправи.

— Не мога да повярвам, че се съгласих с толкова глупав залог.

— Вие си мислихте, че ще спечелите.

— Аз винаги мисля, че ще спечеля — каза кисело тя.

Той кимна несъзнателно, хипнотизиран от начина, по който копринената рокля обгръщаше тялото, което скоро щеше да се разкрие пред него. Загледа се в извивката на пищните й заоблени гърди и си представи как биха изпълвали шепите му. Би могъл да обгърне лесно тъничката й талия с длани, а бедрата й сякаш бяха създадени за неговото докосване, както и интригуващото местенце, което криеха.

Тя бавно отметна косата си, златните къдрици се залепваха по врата и раменете й. Не можеше да ги вини, той самият не би желал да се отдели от тази прекрасна кожа.

Когато очите им се срещнаха, долови чувствения, огън горящ в очите й. Велики Зевсе, тя се наслаждаваше на всичко това. Дори й доставяше удоволствие!

Сякаш за да потвърди учудването му, усмивка докосна устните й, когато посегна към връзката на рамото си. Диамантените обеци проблеснаха, в момента, в който обърна главата си на една страна. Тя бавно развърза връзката и коприната се свлече чувствено от рамото й.

Тялото на Дугъл изгаряше от болезнено желание и той стисна подлакътниците на стола, за да не се пресегне през масата и да я сграбчи. По дяволите, беше възхитен, сякаш пред него стоеше кралицата на феите от някоя древна легенда.

Плъзна бавно роклята надолу по рамото си, като се усмихваше прелъстително, а сините й очи блестяха сякаш бяха от сребро.

Той посегна към нея, но София се отдръпна назад.

— Не — каза дрезгаво. — Не споменахте нищо за докосване.

Дявол да го вземе! Защо не го беше направил? Той скръцна със зъби, но направи усилие да се облегне назад в стола.

— Добре. Няма да ви докосвам.

София видя какви усилия му костваше да сдържа желанието си. Изпълни я топлина и гърдите й настръхнаха по някакъв странен начин. Той я желаеше силно, можеше да го види в напрегната поза на тялото му. Тя трепереше както от собственото си желание, така и от опияняващото усещане за силата му.

Разхлаби връзката на другото си рамо и остави роклята да падне. Дрехата се свлече надолу по тялото й като чувствен водопад от коприна и дантели в синьо и бежово, който се изсипа в краката й.

Дугъл дишаше учестено, а в очите му проблясваше нещо първично и неумолимо.

Бялата й риза беше семпла и удобна, с набрано на връзка деколте, украсено с малки розички и една-единствена лека къдричка по подгъва. Въпреки че тя бе дълга до прасците и платът беше достатъчно плътен, София се чувстваше напълно разголена и някак безумно развълнувана.

Надзърна изпод миглите си към Дугъл, който я гледаше с нескрито желание и чисто мъжко възхищение. Очите му обхождаха тялото й, спирайки се тук и там, а устните му бяха свити в твърда хищна линия.

Въпреки че в първия момент усети желание да се прикрие, вместо това тя вдигна смело брадичка.

Дугъл си помисли, че ще полудее. Стискаше ръба на масата, а кокалчетата му бяха побелели. София стоеше срещу него и само тънката материя на ризата й го разделяше от рая. Сякаш наистина беше дошла от небето — пакостлив ангел с тяло създадено да бъде вкусвано и галено; с устни молещи за любов и внимание и със златисти коси, виещи се около извивките, които той искаше да докосне. Изгаряше за нея, както никога за никоя друга жена.

Тя нервно прекарваше пръсти по дългите си златисти къдрици, отново и отново, и с това възпламеняваше слабините му още повече. Ако само можеше да го докосне така. Представяше си как бледите й пръсти галят кожата му, обвиват се около възбудената му плът и… Той затвори очи, за да надвие изкушението просто да посегне към нея и да я направи своя.

Но това направи нещата още по-лоши — въображението му бе запечатало прелъстителния й образ и започна да рисува изкусителни картини с него. Той изстена, осъзнавайки, че да се пребори с бурите е по-лесно, отколкото с жаждата си по нея.

— Дугъл? — Приглушеният й глас достигна до съзнанието му.

Той сграбчи подлакътниците на стола, ако си тръгнеше трябваше да мине край нея, а ако я докоснеше не знаеше дали ще може да продължи да се контролира. Тази мисъл го вледени до мозъка на костите. Не можеше да си има доверие нито миг повече.

Отвори очи с усилие и отново беше завладян от нея. Отпусна челюстите си колкото да каже:

— Върви си.

— Но…

— Тръгвай! — Гласът му прогърмя като мълния.

Очите й се замъглиха, но нито една сълза не се отрони от тях. Вместо това тя се наведе, вдигна роклята си и я завърза. След това се завъртя кръгом и се понесе към вратата като истинска кралица.

Когато вратата се затвори след нея, Дугъл издиша облекчено. Сърцето му биеше силно сякаш бе плувал срещу течението. Отпусна глава и с усилие отвори схванатите си пръсти. Боже мили! Какво бе направил?

Искаше да я грабне, да я вкуси, да се наслади на златистите й къдрици и изкусителното й тяло и… И после какво? Можеше ли да я вземе веднъж и след това просто да си тръгне? Или след като я вкуси, магията й щеше да стане още по-силна?

Той размърда пръстите си, за да позволи на кръвта отново да се върне в тях. Друга част от тялото му беше също толкова напрегната и болезнена.

— По дяволите — промърмори. — Това е лудост.

Истинска, абсолютна лудост. Ако не си тръгнеше в най-скоро време, можеше и въобще да не успее да го направи.

Стана толкова рязко, че преобърна стола. Щеше да стегне багажа си още тази вечер и първото нещо, което ще направи утре сутрин бе да си замине. Ще се отправи директно към дома на сестра си и ще се потопи, в каквото и празненство да бе планирала, за да се отърси от обсебващите мисли за двете светли тюркоазни очи и най-нежната уста, приличаща на розова пъпка, които някога бе виждал.