Уилям Шекспир
Троил и Кресида ^[0] (26)

Десета сцена

 

ЕНЕЙ

Полето още наше е. Да спрем

и да изчакаме зората тук!

 

ТРОИЛ

Убит е Хектор!

 

ВСИЧКИ

                Хектор? Зевс опазил!

 

ТРОИЛ

Убит е и убиецът му, зверски,

завързан за опашката на коня,

трупа му дивен в прах и срам е влачил!

Чела сбърчете, богове — ще бъде

това за нас усмивка милосърдна!

Града ни смачкайте с внезапна гибел,

разрухата му пълна не бавете!

 

ЕНЕЙ

Недей войската да отчайваш, княже!

 

ТРОИЛ

Ти, който казваш туй, не ме разбираш.

Към страх и бягство аз не призовавам,

а предизвиквам всичките беди,

които богове и смъртни могат

да струпат върху нас. Убит е Хектор!

Кой тази вест ще каже на Приама

и на Хекуба? Оня, който иска

до гроб да носи прозвището бухал,

да иде в Троя и да викне там,

че Хектор е убит! О, вест, която

Приама ще превърне в хладен камък,

жените — във фонтани, а момците —

в недвижни статуи! О, вест, която

ще хвърли в ужас целия ни град!

Да тръгваме! Убит е Хектор! Няма

какво да се прибави към това…

Не, спрете се!… О, вие, пъстри шатри,

така надменно в нашите поля

разперили нахалството си, нека

Титан^[53] да освети земята само

и аз ще ви разпоря до една

със меча си! А ти, гиганте подли^[54],

земята няма да намери място

за двете ни омрази! Ще те гоня

до гроба аз като нечиста съвест,

която ражда демони по-бързо

от мозъка на луд!… Но да вървим

и нека е утеха за сърцата

надеждата във близката разплата!

 

ПАНДАР

Чакай, княже! Чувай!…

 

ТРОИЛ

Марш, своднико, в позор живей ти сам

и нека носи името ти срам!

 

ПАНДАР

Няма що, добро лекарство за гнилите ми кости… О, свят, свят! Ето как се отнасяш ти към нещастния посредник! Помощници и сводници, колко настойчиво ви наемат и колко зле ви се отплащат! Защо все така се радват на делата ни, а хулят занаята ни? Няма ли някое стихче за подобни случаи? Аха! Аха!

        „Жилца щом носят, и медец в торбици,

        мъжете бръмкат — ще речеш: пчелици;

        но щом като загубят мед и жило,

        замлъква и бръмченето им мило!“

Драги търговци по оная част, избродирайте си това стихче на пъстрите завески във вашите заведения!

И изобщо:

        Пандаровци, промъкнали се тука,

        сълзете гной над мойта злополука,

        а туй ако не можете, два стона

        издайте от партера и балкона,

        щом не от състрадание, поне

        от страдащи гръбнак и колене!

        Аз свойто завещание оттук

        пред вас ще разглася след месец-друг;

        готов съм с него и сега дори,

        но страх ме е, о, братя и сестри,

        че някоя продаваща се гъска

        от Уинчестър^[55], щом чуй го, ще засъска.

        Затуй въпросът ще се поотложи,

        но, моля ви, недейте се тревожи —

        преди смъртта си ще припиша аз,

        каквито имам, болести на вас!