Уилям Шекспир
Троил и Кресида ^[0] (3)

Първа сцена

 

ТРОИЛ

Не, не, ще смъкна всичко туй. Повикай

оръженосеца да ми помогне!

Защо да се сражавам вън от Троя,

когато в мене тук се води бой?

Да идат тез от нас, които имат

сърце за битка. Мойто е отнето.

 

ПАНДАР

Няма ли да престанеш най-сетне?

 

ТРОИЛ

Какво да правя? Гърците са силни

и колкото са силни, толкоз хитри,

а колкото са хитри, толкоз храбри;

пък аз по-мек съм от жена във сълзи,

по-слаб от спящ, по-тъп от неграмотен,

по-плах от девственица в тъмна доба

и по-неопитен от младенец!

 

ПАНДАР

Добре, дотегна ми да те успокоявам. Отсега нататък не се бъркам в твоята работа и няма да си мръдна пръста за тебе. Който иска да яде баница, трябва да изчака, докато му смелят брашното.

 

ТРОИЛ

А аз не чаках, тъй ли?

 

ПАНДАР

Чакал си да го смелят. Но трябва да изчакаш и да го пресеят.

 

ТРОИЛ

Изчаках и това!

 

ПАНДАР

Чакал си! Но сега трябва да изчакаш и докато го омесят.

 

ТРОИЛ

И за това съм чакал!

 

ПАНДАР

Да, но има и още. И в това „още“ влизат втасването, разточването, мятането, изпичането, изваждането… А после трябва и да изчакаш изстиването, че току-виж си си изгорил устата.

 

ТРОИЛ

Ах, моите страдания самото

Търпение, макар и божество,

не би изтраяло! Когато съм

на царската трапеза и в ума ми

се появи прекрасната Кресида…

Изменник! Нима имало е миг,

когато тя от него да отсъства?

 

ПАНДАР

Да, снощи тя беше по-красива от всякога и от всички жени, които съм виждал.

 

ТРОИЛ

Бях почнал да ти казвам, че когато

въздишката сърцето ми издуе

до пръсване, за да не ме усетят

баща ми или Хектор, аз я скривам

зад бръчки на престорена усмивка,

подобна на хапливо слънце зиме,

а скръб под смях да криеш е като

страдание, сред смях щом дойде то!

 

ПАНДАР

Ако косата й не беше малко по-тъмничка от косата на Елена — много важно! — нямаше да има сравнение между тях. Тя ми е роднина, и то се знае, не е редно да я хваля, но да беше я чул някой, като говореше вчера, както аз я чух! Не искам да подценявам ума на сестра ти Касандра, но…

 

ТРОИЛ

Мълчи, Пандаре! Ах, мълчи, Пандаре!

Когато казвам ти в какво море

потънали са моите надежди,

недей ми спомня колко лакти има

до дъното, където те лежат!

Аз казвам ти, че луд съм по Кресида,

а ти говориш, че била прекрасна

и вливаш в наранената ми памет

очите й, косата й, страните,

вървежа й, гласа й, ах, таз нейна

ръчица, пред чиято белоснежност

е всяка друга белота мастило,

подписващо срама си; пред чиято

ефирна мекота е грапав пухът

на лебеда, а допирът най-нежен —

по-груб от допир на селяшка длан!

Да, тъй ми ти говориш — и не лъжеш,

но твойта реч във всяка моя рана

не мас целебна втрива, а върти

безжалостното острие, което

я е отворило!

 

ПАНДАР

Не съм измислил нищо!

 

ТРОИЛ

Дори не каза всичко!

 

ПАНДАР

Добре, добре! Няма да се меся! Нека си бъде, каквато е! Ако е красива — по-добре за нея, ако не е — има с какво да се разкраси!

 

ТРОИЛ

Пандаре, моля те! Недей, Пандаре!

 

ПАНДАР

Пада ми се! Получих страдание за страдание! Неоценен от тебе, зле разбран от нея! Насам-натам, насам-натам, като совалка, а благодарност жалка!

 

ТРОИЛ

Как? Сърдиш се? И на кого? На мене?

 

ПАНДАР

Понеже ми е роднина, значи, не може да бъде красива като Елена; когато, ако не ми беше роднина, щеше да бъде красива в делник, колкото онази е в празник. Но какво ме засяга! Пет пари не давам, ако ще и арапка да е! Все ми е едно!

 

ТРОИЛ

Нима съм казал, че не е красива?

 

ПАНДАР

Безразлично ми е какво си казал! Луда е, че стои тука, след като баща й си замина! Да върви при гърците — щом я видя, ще й го кажа! Вече не се меся, пръста си няма да мръдна за вас!

 

ТРОИЛ

Пандаре!…

 

ПАНДАР

Не!

 

ТРОИЛ

Мой сладички Пандаре!…

 

ПАНДАР

Моля ти се! Нито дума повече! Оставям всичко, както съм го заварил, и точка!

 

ТРОИЛ

Млъкни, див шум! Кресливи звуци, спрете!

Глупци и там, и тук! Не, не, Елена

не е дотам красива, че да трябва

да й рисувате портрета вие

с кръвта си всеки ден! За моя меч

тя подтик твърде слаб е… Тоз Пандар!

О, богове, как мъчите ме вие!

Аз мога да достигна до Кресида

единствено чрез него, а пък той

се увещава да я увещае

тъй мъчно, както тя — да отговори

на мъжки зов! О, светли Аполоне^[6],

заклевам те във любовта на Дафна,

кажи какво сме ний? Да, зная, зная:

Кресида бисер е с отблясък млечен.

Домът й е индийски бряг далечен.

С надежда да се върна тук богат

към него тръгвам аз — търговец млад,

но между мене и целта ми има

безкрайна шир със глъб неизмерима —

и в тая шир сред бури, мрак и вой

Пандар е моят кораб и конвой!

 

ЕНЕЙ

Защо не си във битката, Троиле?

 

ТРОИЛ

Защото тъй!… Знам, туй са женски думи,

но женско е и да останеш вкъщи,

когато вън се бият, тъй че те

са подходящи в случая… Кажи ми

какви са вестите отвън, Енее?

 

ЕНЕЙ

Че Парис се е върнал. И ранен.

 

ТРОИЛ

Така ли? От кого?

 

ЕНЕЙ

                От Менелай.

 

ТРОИЛ

Тогава ще му мине в кратък срок —

навярно оня го е боднал с рог!

 

ЕНЕЙ

Чуй, вънка има хубава забава!

 

ТРОИЛ

Далеч по-хубава във къщи става,

да ставаше желаното от нас!

Пак в боя?

 

ЕНЕЙ

        Да!

 

ТРОИЛ

                Ще дойда с теб и аз!