Уилям Шекспир
Троил и Кресида ^[0] (10)

Втора сцена

 

ПАНДАР

Е? Къде е господарят ти? При племенницата ми?

 

СЛУГАТА

Не, уважаеми. Чака ви да го отведете при нея.

 

ПАНДАР

Ха, ето го, иде!… Как е? Какво ново?

 

ТРОИЛ

Ти, отивай си!

 

ПАНДАР

Видя ли се с племенницата ми?

 

ТРОИЛ

Не съм, Пандаре. Само се въртях

като душа пред Стиксовия бряг^[37],

очакваща лодкаря. О, бъди ти

Харон за мен и пренеси ме бързо

там, дето свръхщастлив ще се търкалям

сред цветните полета, обещани

на заслужаващия! О, Пандаре,

крилцата пъстроцветни отскубни

от плешките на Купидон и двама

да литнем към Кресида!

 

ПАНДАР

Поразходи се из градината! След миг ще ти я доведа!

 

ТРОИЛ

Главата ми се мае от небесно

очакване! Предвкусваната сладост

опива чувствата ми; а какво ли

ще е, когато влажното небце

опита във действителност вкуса на

нектара й божествен? Смърт навярно —

до сладост остра, сладостна до болка —

несвяст, припадък, радост непосилна

за сетивата ми. Боя се много!

И се боя освен това, че може

да се объркам в многото наслади

като войска, преследваща в безреда

побягналия враг!

 

ПАНДАР

Докарва се. След малко ще дойде. Свикай всичките си способности! Задъхва се от вълнение, горката, сякаш призрак я е подгонил! Ей сегичка ще ти я доведа! Не съм виждал такова сладко пакостниче! Сърчицето й тупка като на врабче в шепа!

 

ТРОИЛ

Така вълнува се и мойта гръд!

Сърцето ми чести като при треска

и всичките ми сетива са в смут —

васали сякаш при внезапна среща

със погледа на краля им!

 

ПАНДАР

Ела, ела! Няма нищо за червене! Срамът е детска работа!… Ето я! Закълни й се сега, както се кле досега пред мене!… Виж я ти, пак се измъкна!… Ах ти, соколчето ми, човек трябва да те държи будно, докато се опитомиш^[38]! Хайде, хайде, ако се дърпаш така, ще трябва да те впрегна като кобилка!… А ти какво мълчиш? Заговори й де!… Хайде, вдигни тази завеска и дай да видим портрета зад нея! О, богове, колко се плашим да не обидим светлината! Ако беше тъмничко, откога да сте се сближили! Ха, тъй! Ха, тъй! С лек фалц — така, — към кегличката. Целуни я сега! Ами да! Това се казва целувчица като договор за вечни времена. Реди сега гредите, майсторе! Мястото е хубаво, въздухът — чист!… Е-хей, вие ще си изцакате цял куп купи, преди да съм ви оставил! Соколът е добър, ама и женската му си я бива, залагам всички патици от блатото! Ха, така! Ха, така!

 

ТРОИЛ

Ти ми ограби всичките думи, повелителко моя!

 

ПАНДАР

Дума дупка не прави, ти действия й дай! Но тя ще те остави и без действия, като дойдете до тях! Какво? Още си гукаме?… Виж, това беше истинско „… в подкрепа на което договарящите страни…“ Влизайте, влизайте! Аз ще ида за дърва.

 

КРЕСИДА

Искаш ли да влезем, господарю?

 

ТРОИЛ

О, Кресидо, колко пъти съм сънувал този миг!

 

КРЕСИДА

Наистина ли, господарю? Дано боговете… О, господарю!

 

ТРОИЛ

Какво „дано боговете“? Защо тъй мило прекъсна речта си? Нима моята сладка повелителка е съзряла следа от мътилка в извора на нашата любов!

 

КРЕСИДА

Повече мътилка, отколкото вода, ако страховете ми имат добро зрение.

 

ТРОИЛ

Страховете правят дяволи от херувимите. Те никога не виждат вярно.

 

КРЕСИДА

Слепият страх, воден от зрящ разсъдък, стъпва по-сигурно от заслепения разсъдък, препъващ се без страх. Който се бои от лошото, често го избягва.

 

ТРОИЛ

О, нека моята господарка прогони страховете си. В шествието на Купидон няма чудовища!

 

КРЕСИДА

И нищо чудовищно?

 

ТРОИЛ

Нищо освен чудовищните ни преувеличения, когато се заричаме да пролеем морета от сълзи, да се хвърляме в огън, да прегризваме скали, да укротяваме тигри, винаги убедени, че ще бъде по-трудно на нашите любими да ни измислят изпитания, отколкото на нас да ги преодоляваме. Чудовищното в любовта, моя скъпа, е именно това, че желанията ни нямат край, а способностите ни си имат граници, че въжделенията са безмерни, а деянията — роби на възможното!

 

КРЕСИДА

Чувала съм, че влюбените се заричали да правят неща, невъзможни за тях, а не изпълнявали и тези, които били във възможностите им, защото всеки от тях обещавал дела за десетима, а не изпълнявал и десета от възможното за един. Не е ли чудовищно такова съчетание от лъвски рев и заешки дела?

 

ТРОИЛ

Има ли такива влюбени? Троил не е от тях. Хвали ме, след като ме изпиташ, оцени ме, щом го заслужа! Нека вървя без венец, додето делата не ме увенчаят! За деяние утре не ти искам признание днес! Не давай име на подвига ми, преди да се е родил, а роди ли се, нека титлите му бъдат от най-скромните! За голяма вярност малко думи стигат: Троил ще бъде към своята Кресида такъв, че най-лошото, което завистта ще може да му стори, ще е да го подиграе за неговата вярност, а най-доброто, което искреността ще може да каже за него, не ще бъде по-искрено от неговата собствена искреност!

 

КРЕСИДА

Искаш ли да влезем, господарю?

 

ПАНДАР

Как? Още руменеем? Не сте ли престанали да разговаряте?

 

КРЕСИДА

Добре, чичо, каквато глупост извърша, ще я хвърля върху тебе!

 

ПАНДАР

Съгласен! Ако моят господар ти направи детенце, ще го дадеш на мене! Бъди му вярна, а ако той рече да шава, на мене се сърди!

 

ТРОИЛ

Сега имаш два залога: неговата дума и моята вярност!

 

ПАНДАР

Но аз давам честната си дума и за нея. Девойките от нашия род мъчно се поддават на ухажвания, но веднъж спечелени, са постоянни. Същински репеи, честна дума — закачат ли се, не можеш ги отлепи!

 

КРЕСИДА

Усещам, смелостта ми расне. Княже,

във моето сърце си ти от много

свръхдълги месеци!

 

ТРОИЛ

Защо тогава моята Кресида

тъй трудно се призна за победена?

 

КРЕСИДА

Не исках победена да изглеждам,

но бях… от оня първи поглед, който…

Но не! Ако призная всичко, зная,

тиран към мене ти ще станеш, княже!

Сега те любя, но до днес те любех

не тъй, че да не мога да владея

горещите си чувства… Пак излъгах!

Като изпуснати деца те бяха,

които майка си не слушат вече!

Глупачки ний! Защо бърборя толкоз?

Кой с нас ще бъде искрен, щом не пазим

и личните си тайни? И все пак,

макар и да те любех, любовта си

не ти подсказвах. А, кълна се, исках

да бъда мъж или и ний, жените,

да се сдобием с мъжкото предимство

на първото признание… Мой мили,

възпри езика ми, да не изкажа

във своя унес нещо, за което

ще се разкайвам сетне! Ето, ето,

мълчанието ти с лукавство нямо

изтръгва от устата ми все нови

и нови тайни! Затвори я, мили!

 

ТРОИЛ

И ще го сторя, въпреки че сладка

е музиката й!

 

ПАНДАР

Мило, честна дума!

 

КРЕСИДА

Прости ми, господарю! Не желаех

да си изпрося твоята целувка.

Срамувам се. Небе, какво направих!

За днес ти казвам сбогом, мили княже!

 

ТРОИЛ

Как „сбогом“, скъпа моя!

 

ПАНДАР

„Сбогом“? Ако си вземеш сбогом преди утре сутрин…

 

КРЕСИДА

Не, княже!

 

ТРОИЛ

        Но какво те притеснява?

 

КРЕСИДА

Присъствието ми.

 

ТРОИЛ

                Но ти не можеш

сама да се напуснеш!

 

КРЕСИДА

                Ще опитам,

защото едно второ мое аз,

напусна ли те, ще остане с теб;

но как жестока съм, да го оставям

играчка във ръцете ти!… Без ум съм!

Не знам какво говоря, честна дума!

 

ТРОИЛ

Които с толкоз ум говорят, знаят

какво говорят.

 

КРЕСИДА

                Може би, мой княже,

със своето признание за теб

показала съм повече изкусност,

отколкото любов, но ти самият

с това показваш трезвост, а кой може

тъй трезв да е, ако от страст обзет е —

разумно любят само боговете!

 

ТРОИЛ

О, само ако можех да повярвам,

че е възможно — а за тебе първа

го бих допуснал, ако бе възможно! —

една жена да пренесе до гроба

жаравата на своята любов,

да се опази свежа в свойта вярност

оттатък срока къс на хубостта й

чрез дух, чието вътрешно цъфтене

да надживее вехнещата плът;

или да можех да се убедя,

че мойта чиста искреност към тебе

могла би да намери равностойна

по сила и по качество отдайност

на чувството! Как литнал бих! Но аз съм

по-чист от реч в младенчески уста

и по-наивен от наивността!

 

КРЕСИДА

И аз съм същата!

 

ТРОИЛ

                О, свят двубой,

когато два елмаза спорят кой

е по-блестящ! Във бъдеще момците

ще се кълнат на своите любими

с Троиловото име! Щом стихът им,

натъпкан със обети и превзети

хиперболи, потърси най-върховно

сравнение за „вярност“, подир всички

познати вече „верен като прилив

на месечината“, „като земята

на своя център“, „като влюбен гълъб

на женската“, „като компас на полюс“,

да, да, след тях накрая, като пример

най-верен за това какво е вярност,

тоз израз ще краси стиха им: „Верен

като Троил!“

 

КРЕСИДА

                Дано да си пророк!

Ако пък аз към теб невярна бъда,

ако от клетвата си отклоня се

на косъм само, нека тъй да стане,

че тоя старец, Времето, когато

ще е забравил себе си от старост,

когато дъждовете ще са вече

изтрили камънаците на Троя

и градове в забвение ще тънат,

и днешните царства ще бъдат смлени

на прашно Нищо, споменът за мен,

пренесен през безчет измени женски,

все още да клейми неверността ми,

така че, казали веднъж: „Лъжлива

като вода и въздух, като пясък,

като лисица към невинно агне

и мащеха към син“, след тези думи

човеците да казват, за да стигнат

сърцето на лъжливостта: „Лъжлива

като Кресида!“

 

ПАНДАР

Хайде, сделката е сключена. Подписвайте! Аз ще ви бъда свидетел. Дай си ти ръката, дай ми и ти своята, племеннице! Ха така! И ако, след като положих толкоз усилия, за да ви събера, някой от вас изневери на другия, нека нещастните любовни посредници до края на света носят като прозвище моето име! И тъй, всички верни мъже да бъдат троиловци, всички неверни жени — кресиди и всички бедни посредници — пандаровци! Казвайте „Амин“!

 

ТРОИЛ

Амин!

 

КРЕСИДА

Амин!

 

ПАНДАР

Амин!… А сега ще ви покажа една стаичка с легло, което, за да не проговори за срещата ви, трябва да бъде натискано до смърт! Пред мене!

А ти, о, Купидоне, на тез тук дами скромни дай ключ, легло и сводник, та всяка да те помни!