Уилям Шекспир
Троил и Кресида ^[0] (7)

Втора сцена

 

ПРИАМ

След толкоз кръв и речи Нестор пак

от името на гърците ни пише:

„Върнете ни Елена и с това

щети, обиди, загуби на време,

труд, рани, близки паднали и всичко,

погълнато и недосмляно още

от ящната война, ще сметнем ние

зачеркнато!“ Какво ще каже Хектор?

 

ХЕКТОР

Макар от гърците да се страхувам

не повече от всеки тук сред вас —

ако въпросът е за мене лично, —

о, царствени Приаме, макар мъж,

не знам жена по-мека, по-готова

боязън да попива като гъба,

по-склонна да се пита: „Ами после?“

от Хектора. Бедата на мира

е във безгрижието, и — обратно —

съмнението е светилник в мрака,

фитил, откриващ всяко гнойно джобче

на раната. Да им дадем Елена!

Откак започна разпрата, животът

на всякоя от жертвите, които

тя взе от нас като жесток десятък —

а те са хиляди! — не е по-евтин

от нейния. За нашите говоря.

Ако загубили сме толкоз наши

единствено за да запазим нея,

която не е наша и дори

да има наше име, пак едва ли

ще струва колкото един от тях,

тогаз какво зърно от разум има

в това да я държим?

 

ТРОИЛ

                Фу, срамно, братко!

Нима честта и царственото име

на нашия вселяващ страх баща

ти теглиш на търгашески везни

със прости драмове? Нима ще мериш

безкрайната му власт със помощта

на педите и лактите, които

зовеш „зърна от разум“? Срамно! Фу!

 

ХЕЛЕН

Не ме учудва, че така кълвеш

зърната разум. Липсват ти — затуй!

Май трябва цар Приам да управлява

без разум, затова че ти без разум

съветваш го да управлява тъй!

 

ТРОИЛ

Ти търсиш, братко-жрецо, мека дрямка

и сладък блян. Със разум подплатил си

и ръкавиците си. Той те учи,

че неприятелят ти иска злото,

че мечът може да ти стори зло,

че злото е добре да се избягва,

защо тогаз се чудим, че ти, братко,

щом зърнеш грък със меч в ръка, веднага

ще окрилиш с крилатия си разум

петите си и от врага ще драснеш

като Меркурий^[26] от гнева на Зевса

или звезда, изскочила във мрака

от свойта сфера? Щом ще дирим разум,

вратите да заключим и заспим!

Добива храбрият сърце на заек,

щом тъпче се със твоя клисав разум;

те, тези думи: „разум“, „предпазливост“,

отпред са разум, а отзад пъзливост!

 

ХЕКТОР

Но тя не струва, колкото ни струва!

 

ТРОИЛ

Нещата имат стойността, която

им даваме!

 

ХЕКТОР

        Но стойността зависи

не само от вкуса и склонността

на оценителя, но и от туй

какви са качествата на предмета.

На дребен бог да служиш тежка служба

е идолопоклонство и от лудо

самовнушение е болен, който

достойнства търси и открива гдето

във същност няма и следа от тях!

 

ТРОИЛ

Аз вземам днес жена и в моя избор

насочват волята ми Слух и Взор —

кормчии опитни между скалите,

на име Страст и Разум. Как след туй,

дори и волята ми да е вече

изстинала към прежния си избор,

жена си да оставя, ако искам

самият аз да си остана с чест?

Не връщаме плата на продавача,

когато го изцапаме. В сметта

не хвърляме остатъка от гозба,

когато сме наситени. Реши се,

че Парис длъжен е да отмъсти

на гърците. Единодушно вие

платната му издухте с гръмки речи;

вода и вятър вечния си спор

пред него прекратиха и той стигна

жадувания пристан и в отплата

за старата ни леля Хезиона^[27],

която гърците държат във плен,

докара тук една царица тяхна,

чиято хубост прави да изглеждат

набръчкан образът на Аполон

и вехнещо — лицето на Зората.

Защо държим я? Те защо държат

в плен леля ни! „Достойна ли е тя

да я държим?“ Как не, когато тя е

тоз рядък бисер, който в път отправи

безчетни кораби и във търговци

превърна толкоз истински царе!

Ако поддържате, че бе разумно

да тръгне той (а кой ще го осъди,

когато всички викахте му: „Хайде!“)

и че донесе тук достойна плячка

(а кой ще отрече това, когато

вий, зърнали я, ахнахте: „О, чудо!“),

тогаз защо, плода на своя разум

сега отрекли, вършите постъпка,

която и менливата Фортуна

не ще извърши? Да обезцените

онуй, което считахте по-ценно

от цялата земя! О, кражба срамна:

веднъж, защото, похитили нещо,

след туй го връщаме; и дваж, защото,

откраднали го в чужди край със взлом,

не смеем да го браним в своя дом!

 

КАСАНДРА (отвън)

Плачете всички!

 

ПРИАМ

                Кой крещи така?

 

ТРОИЛ

Сестра ни, лудата!

 

КАСАНДРА (отвън)

                Плачете всички!

 

ХЕКТОР

Касандра е наистина!

 

КАСАНДРА

                        Плачете!

Да имах хиляди очи, аз бих ги

напълнила с пророчески сълзи!

 

ХЕКТОР

Сестрице, стига! Успокой се! Стига!

 

КАСАНДРА

Девици, възрастни, изпити старци

и вий, кърмачета, които друго

освен плача не знаете, плачете

с мен заедно! Навреме първа вноска

да изплатим от бъдещия вопъл

над воплите! Ридай, о, град злочест!

Учете се да стенете, троянци!

Очаква гибел хубавата Троя!

Родената от теб главня, Хекубо^[28],

ще ни подпали всички! Илион,

така зарад Елена ти пострада —

или върни я, или ставай клада!

 

ХЕКТОР

Не чувстваш ли, о, пламенни Троиле,

душевно угризение от туй

високо ясновидство на сестра ни?

Или кръвта ти тъй е полудяла,

че ни разумно слово, ни боязън

от изход лош на лошо дело могат

да я смирят?

 

ТРОИЛ

                Ако ме питаш, братко,

не бива да решаваме дали

е право, или не известно дело,

по туй какъв успех ще има то;

и също тъй не бива дух да губим,

защото се е смахнала Касандра.

Безумните й пристъпи не могат

да принизят една война, в която

тук всеки е заложил свойта чест!

Самият аз от нея имам полза

не повече от всеки син Приамов

и Зевс да ни опази от постъпки,

способни да подтикнат към упорство

най-буйните сред нас.

 

ПАРИС

                В противен случай

светът осъдил би за безразсъдство

и мен, и вас. Но аз кълна се в Зевса,

че вашето съгласие придаде

крила на склонността ми и пресече

страха, съпътстващ дръзкия ми план!

Защото колко струват две ръце?

Каква защита те ми биха дали

срещу напора на онез, които

щях неминуемо да разгневя?

Макар че, да би трябвало аз сам

да срещна трудностите и да имах

за туй възможност, както имам смелост,

заклевам се пред всички ви, че Парис

не би се дръпнал от това, което

веднъж е предприел.

 

ПРИАМ

                Говориш, сине,

замаян от любовната наслада.

За теб медът е, жлъчката — за тях;

не е учудващо, че нямаш страх!

 

ПАРИС

Царю, да си запазя сладостта

от хубост като тази на Елена,

не е единствен подтик мой: аз искам

петното от това, че съм я грабнал,

да излича със славата от туй, че

съм я запазил своя. Представи си

какъв позор за нея, какъв удар

за твойта чест, какъв плесник за мен

ще бъде изведнъж да се откажем

от правото на собственост над нея,

принудени със сила! Не, не може

такъв безславен стрък да пусне корен

в тез царствени сърца! Аз зная, няма

сред низкия народ един тъй низък,

че меч да няма, смелост да му липсва,

щом трябват за Елена; нито има

сред знатните един тъй знатен, че

живот да пази, смърт да иска друга,

Елена щом залогът е. Повтарям:

достойна е за всяка кръв пролята

таз хубост без подобна на земята!

 

ХЕКТОР

Ти, Парисе, и ти, Троиле, също

говорихте и свързано, и ясно,

ала повърхностно. Младежи вий сте,

а младежта съгласно Аристотел^[29]

не е способна да се занимава

с морална философия. Вий двама

си служите със доводи, които

раздухват повече бурливи чувства,

отколкото ни водят към разумно

решение между добро и лошо;

защото страст и мъст са към гласа на

разсъдъка по-глухи от змията.

Законът на природата изисква,

което чуждо е, да се възвръща

на собственика му; а где в света

ще се намери собственост по-силна

от тази на съпруга над жена му?

И ако щението често стъпква

природния закон дотам, че даже

високи духове му се опълчват,

снизили се до слепите си страсти,

то всяко уредено общество

и друг закон познава, който смачква

най-упоритите и непокорни

в желанията си. Ако Елена

жена на Менелай е — а се знае,

че тя му е такава, — тез закони,

природен и обществен, искат гръмко

възвръщането й. Да се упорства

във злото, не смекчава това зло,

а само го засилва. Туй е мойто

становище. Но въпреки това

съгласен съм, о, буйни мои братя,

да задържим Елена за това, че

във нея тук заложили сме всички

и общата, и личната си чест!

 

ТРОИЛ

Да, ти допря живеца на въпроса!

Ако не бе честта за нас причина,

по-важна от възбудените страсти,

бих казал, че не бива за Елена

да се пролива вече нито капка

троянска кръв. Но нейната защита,

о, Хекторе, за нас въпрос на чест е

и шпора към извършване дела,

които днес ще разгромят врага ни,

а в бъдни дни ще подарят на нас

безсмъртие. Защото — предполагам —

безстрашният ни Хектор срещу всички

богатства на света не би изпуснал

възможност за победа като тази,

която ни приветства от челото

на утрешните битки!

 

ХЕКТОР

                Аз съм с теб,

израстъко на славния Приам!

Предизвикателство аз пратих дръзко

до мудните и каращи се знатни

от стана на ахейците, което

ще сепне сънните им духове.

За главния им вожд дочух, че дреме,

а дрязгите растели в това време.

Туй, вярвам, ще го стресне!