Уилям Шекспир
Троил и Кресида ^[0] (20)

Четвърта сцена

ТЕРСИТ

Почнаха да се млатят. Ще ида да ги погледам. Оня отвратителен и двуличен негодник Диомед е закачил на шлема си ръкава на тоя смахнат и пощръклял от любов троянски хапльо. Много ми се ще да се срещнат и това младо и глупаво троянско магаре да сипе на тоя хитър и мръсен гръцки коцкар с ръкава един ръкав цицини и да го върне безкръвен при лъжливата му фльорца! Но и дълбокомислените ходове на ония двама вероломни разбойници — това изсъхнало и наядено от мишките парче сирене, Нестор, и тоя лисугер, Одисей — не струват спукана пара. От много държавническо умуване насъскаха оня подъл мелез Аякс против тоя бесен пес, Ахил, и понеже кучият му Аякс се наду повече от песия му Ахил и не ще да участва в днешната битка, сега нашите славни гърци я подкараха през просото и държавническото умение никой не го бръсне за слива!

Тихо, тоя с ръкава и оня без ръкава довтасаха!

ТРОИЛ

Не бягай, подир тебе ще преплувам

и адската река!

ДИОМЕД

                Погрешно ти

оттеглянето ми наричаш бягство —

аз само търся място настрани

от блъсканицата. Започвай! Хайде!

ТЕРСИТ

Брани си фльорцата, троянецо! Не му я отстъпвай, ахеецо! Ръкава! Ръкава! Недейте се разтакава!

ХЕКТОР

Какъв си ти, ахеецо? От род ли?

Добър ли си за Хектора по кръв?

ТЕРСИТ

Не, не! Аз съм само един низък негодник, един гаден скитник, един отвратителен сквернословец!

ХЕКТОР

Не лъжеш, явно е. Живей!

ТЕРСИТ

Да те поживят боговете, че ми повярва, но чума да те тръшне, задето ме уплаши! Какво стана с ония двама мръсни женкари? Трябва да са се изяли един друг. Какъв смях ще падне да видя това чудо! Макар че нищо чудно в него няма: развратът се самоизяжда винаги. Отивам да ги намеря.