Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Великите трагедии (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Tragedy of Othello, The Moor of Venice, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Пиеса
Жанр
Характеристика
Оценка
5,7 (× 18 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2011)
Корекция
Alegria (2012)
Корекция
NomaD (2012)

Издание:

Уилям Шекспир

Събрани съчинения в осем тома

Том 3

Трагедии

 

Превел от английски: Валери Петров

Редактор на изданието: Бояна Петрова

Редактор на издателството: Иван Гранитски

Художник: Петър Добрев

Коректори: Евгения Владинова, Таня Демирова

Издателство „Захарий Стоянов“

История

  1. — Добавяне

Втора сцена

В спалнята на Дездемона.

Дездемона спи. Влиза Отело със светилник.

 

ОТЕЛО

Причина имам, да, причина имам —

не питайте каква, звезди невинни! —

причина имам. Няма да пролея

кръвта й, не, и няма да разкъсам

таз кожа с белота на девствен сняг

и гладкост на полиран алабастър!

Но трябва да умре, за да не мами

и други подир мен. Ще угася

тоз пламък тук, а подир него — тоя.

Но ако духна теб, горящ прислужник,

и се разкая, пак ще те запаля,

а угася ли твоя плам, о тънко

произведение на естеството,

кой огън Прометеев[19] ще ти върне

прекрасния светлик? Веднъж откъснат,

цветът на розата, той вече вехне,

и свеж растеж със нищо ний не можем

да му дадем. На храста ще те вдъхна!

Целува Дездемона.

О, чист балсам, почти размекнал меча

на правосъдието!… Още само

единствен път!… И тоз път само още!…

Ако останеш, както си сега,

ще те убия и ще те обичам

и след смъртта ти!… За последен път!…

О, никога така върховна сладост

не е била тъй пагубна! Аз плача,

но със жестоки сълзи. Мойта жал е

небесна — тя убива, дето люби…

Събужда се!

 

ДЕЗДЕМОНА

                А, ти ли си, Отело?

 

ОТЕЛО

Аз, Дездемона.

 

ДЕЗДЕМОНА

        Няма ли да легнеш?

 

ОТЕЛО

Помоли ли се Богу, Дездемона?

 

ДЕЗДЕМОНА

Да, господарю.

 

ОТЕЛО

        Ако имаш някой

неизповядан пред небето грях,

моли за него прошка. И по-бързо!

 

ДЕЗДЕМОНА

О, Господи, защо говориш тъй?

 

ОТЕЛО

Върши без приказки! Ще чакам тука.

И се покай добре! Опазил Господ —

душата ти не искам да убивам!

 

ДЕЗДЕМОНА

Говориш за убийство?

 

ОТЕЛО

                Да.

 

ДЕЗДЕМОНА

                        Тогава

да се смилят над мене небесата!

 

ОТЕЛО

От все сърце го искам.

 

ДЕЗДЕМОНА

                Щом тъй казваш,

ти няма да го сториш, вярвам.

 

ОТЕЛО

                        Хм!

 

ДЕЗДЕМОНА

Но все пак страх ме е! Ти зло вещаеш,

когато тъй въртиш очи! Не зная

защо би трябвало да се страхувам,

но чувствам: страх ме е!

 

ОТЕЛО

                Мисли, мисли

за греховете си!

 

ДЕЗДЕМОНА

                Каквито имам,

били са плод на нашата любов!

 

ОТЕЛО

И неин плод ще бъде и смъртта ти!

 

ДЕЗДЕМОНА

Против природата е за любов

да носиш смърт!… Защо тъй хапеш устна?

И що за бяс разтърсва те издъно?

Това са лоши признаци! Но вярвам,

че те не са насочени към мен!

 

ОТЕЛО

Мълчи! Кротувай!

 

ДЕЗДЕМОНА

                Ето ме: мълча.

Кажи какво ти е?

 

ОТЕЛО

Онази кърпа,

най-скъпата ми, дето ти я дадох,

ти си посмяла да я подариш

на Касио!

 

ДЕЗДЕМОНА

Заклевам се, не съм!

Викни го! Питай го!

 

ОТЕЛО

Душице моя,

пази се от лъжливи клетви! Знай, че

в тоз миг лежиш на смъртния си одър!

 

ДЕЗДЕМОНА

Но не за да умра сега на него?

 

ОТЕЛО

След мъничко. Затуй признай греха си!

Да го отхвърлиш сто пъти под клетва,

пак, все едно, не можеш да поклатиш

ужасната увереност, която

реве във мен! Готви се да умреш!

 

ДЕЗДЕМОНА

Смили се, Господи!

 

ОТЕЛО

                Дано те чуе!

 

ДЕЗДЕМОНА

И ти смили се! Вярвай ми, съпруже,

не съм ти изменила ни веднъж

и Касио обичала съм само,

тъй както Бог желае всички хора

да се обичат! Никога не съм му

дарявала каквото и да е!

 

ОТЕЛО

Видях си кърпата — кълна се, мойта! —

в ръката му! Лъжкиньо, ти превръщаш

сърцето ми на камък и ме караш

да свърша в гневен пристъп онова,

което искам да не е убийство,

а жертвоприношение! Видях я

със тез очи!

 

ДЕЗДЕМОНА

        Тогаз я е намерил!

Не съм я давала! Прати за него

и той ще си признае!

 

ОТЕЛО

                Той призна!

 

ДЕЗДЕМОНА

Какво?

 

ОТЕЛО

        Че те е имал!

 

ДЕЗДЕМОНА

                Мене?

 

ОТЕЛО

                        Да!

 

ДЕЗДЕМОНА

Не е възможно! Няма да го каже!

 

ОТЕЛО

Да, вече няма. Моят честен Яго

погрижи се за туй!

 

ДЕЗДЕМОНА

                О, Боже мой,

страхът подсказва ми! Нима е мъртъв?

 

ОТЕЛО

Да беше имал хиляди живота,

мъстта ми би намерила за тях

местенце във стомаха си!

 

ДЕЗДЕМОНА

                        О, Боже!

Погубен е! И свършено е с мен!

 

ОТЕЛО

Развратнице, пред мен ще го оплакваш

 

ДЕЗДЕМОНА

О, прогони ме, но не ме убивай!

 

ОТЕЛО

Млък, блуднице!

 

ДЕЗДЕМОНА

Убий ме утре! Дай ми тази нощ!

 

ОТЕЛО

А, ще се бориш?

 

ДЕЗДЕМОНА

                Само четвърт час!

 

ОТЕЛО

Започнах — няма връщане!

 

ДЕЗДЕМОНА

                        Минутка!

Да се помоля само!

 

ОТЕЛО

                Твърде късно!

 

Души я.

 

ЕМИЛИЯ (отвън)

Синьор Отело! Ей, синьор Отело!

 

ОТЕЛО

Какъв е този шум?… Тя още диша!

Жесток съм аз, но не и безсърдечен.

Не искам да се мъчиш!… Ето!… Тъй!…

 

ЕМИЛИЯ (отвън)

Синьор Отело! Господарю!

 

ОТЕЛО

                        Кой е?

 

ЕМИЛИЯ (отвън)

Добри ми господарю, за минутка!

Изпратена съм да ви кажа нещо!

 

ОТЕЛО

Емилия!… Сега!… Не диша вече…

Навярно иде да ми съобщи

смъртта на Касио… Дали не мръдна?

Не, нищо! Мълчалива като гроб…

Ще й отворя… Ха, помръдна сякаш!

Не, не! Какво да сторя? Щом я пусна,

ще иска да говори със жена ми!

„Жена ми“, ха! „Жена ми“! Как го казах!

Каква жена? Жена аз вече нямам!

Непоносимо! Струва ми се, сякаш

би трябвало и слънце, и луна

да се смрачат; земята, ужасена,

пред мен да зейне!

 

ЕМИЛИЯ (отвън)

                Отворете, моля!

Аз имам да ви кажа важна вест!

 

ОТЕЛО

Забравих ви, Емилия! Простете!

Минутка само!… Първо да придръпна

завесата… Къде сте?

Закрива леглото със завесата и отваря.

Влиза Емилия.

                Какво има?

 

ЕМИЛИЯ

Убийства, господарю! Кръв и ужас!

 

ОТЕЛО

Къде? Кога?

 

ЕМИЛИЯ

        Току-що, господарю!

 

ОТЕЛО

Това е от луната. Вероятно

дошла е твърде близко до земята

и подлудява хората. Е, казвай!

 

ЕМИЛИЯ

Микеле Касио уби един

млад венецианец. Казва се Родриго.

 

ОТЕЛО

Родриго — мъртъв? Касио — и той?

 

ЕМИЛИЯ

Не, Касио е жив!

 

ОТЕЛО

                Как жив? Тогава

едната смърт е във неверен ключ

и сладката ми мъст звучи фалшиво!

 

ДЕЗДЕМОНА (зад завесата)

Умирам без вина!

 

ЕМИЛИЯ

                Кой стене там?

 

ОТЕЛО

Кога? Къде?

 

ЕМИЛИЯ

        О, Господи, помилуй!

Туй бе гласът на мойта господарка!

На помощ! Хора! Сладка Дездемона!

Продумайте, о, мила, скъпа моя!

 

ДЕЗДЕМОНА

Напускам ви безгрешна!

 

ЕМИЛИЯ

                Кой го стори?

 

ДЕЗДЕМОНА

Самичка! Сбогом! И предай от мене

привет на моя господар! Прощавай!

 

Умира.

 

ОТЕЛО

Как би могло да стане туй убийство?

 

ЕМИЛИЯ

О, Господи, отде да знам!

 

ОТЕЛО

                        Вий чухте,

самичка каза, че не съм бил аз!

 

ЕМИЛИЯ

Да, каза. Нямам как да отрека!

 

ОТЕЛО

Тя с таз лъжа запъти се към ада!…

Аз, аз убих я!

 

ЕМИЛИЯ

                Толкова по ангел

тя става от това, а ти — по дявол!

 

ОТЕЛО

Тя беше лъжла и прелюбодейка!

 

ЕМИЛИЯ

Не, ти клеветник си и злобен дявол!

 

ОТЕЛО

Тя беше по-невярна от водата!

 

ЕМИЛИЯ

Не, ти от огъня си по-прибързан,

щом тъй я хулиш! Тя бе райски чиста!

 

ОТЕЛО

Мръсникът Касио й се е качвал!

Мъжа си питай! Щях да се осъдя

за дъното на ада, ако бях

дошъл до тази крайност, без да имам

добри причини. Твоят мъж ги знае

подробно!

 

ЕМИЛИЯ

        Моят мъж?

 

ОТЕЛО

                Да, твоят мъж!

 

ЕМИЛИЯ

Че тя ви е изменяла, така ли?

 

ОТЕЛО

Да, с Касио! Ако ми беше вярна,

и Бог ми би предложил във замяна

втор свят от безупречен хризолит[20],

не бих я дал за него!

 

ЕМИЛИЯ

                Моят мъж?

 

ОТЕЛО

Да, той ми съобщи за нея пръв,

защото е човек със чест и мрази

калта и гадостите!

 

ЕМИЛИЯ

                Моят мъж?

 

ОТЕЛО

Да, твоят мъж! Сто пъти вече питаш!

 

ЕМИЛИЯ

О, бедна Дездемона! Подлостта

се е погаврила със твойта обич!…

И моят мъж ти каза, че жена ти

те мами, тъй ли?

 

ОТЕЛО

                Твоят мъж, да, жено!

Или забравила си тази дума?

Съпругът твой и моят пръв приятел,

добрият, честният и верен Яго!

 

ЕМИЛИЯ

Ако е тъй, душицата му гадна

по грам на ден да гние! Той е лъгал!

Тя беше толкоз влюбена във теб,

ужасен неин избор!

 

ОТЕЛО

                Повтори го!

 

ЕМИЛИЯ

Не ме е страх от теб! Това, което

си сторил, е достойно за небето

не повече, отколкото ти сам

достоен бе за нея!

 

ОТЕЛО

                Млък — ти казвам!

 

ЕМИЛИЯ

Ти нямаш сила да ми сториш зло

дори наполовина от онази,

която имам аз — да го изтрая!

О, чер глупец! О, глупав лековерник!

Безумец! Луд! Какво, какво направи!…

Не давам пет пари за твоя меч!

Ще те обадя, ако ще дори

да ме убиеш двайсет пъти! Помощ!

Убийство! Помощ! Идвайте! Насам!

Арапинът уби жена си! Помощ!

 

Влизат Монтано, Грациано, Яго и други.

 

ЯГО

Простете, генерале! Какво има?

 

ЕМИЛИЯ

А, ето те! Добри си ги забъркал,

щом върху теб убийците стоварват

делата си!

 

ЯГО

        Какво говориш, жено?

 

ЕМИЛИЯ

Ако си мъж, изобличи го! Лъже!

От тебе бил узнал, че Дездемона

го мамела! Аз знам, не си го сторил!

Не си такъв злодей! Опровергай го!

Не мога да понасям всичко туй!

 

ЯГО

Аз казах му, каквото мислех само,

и нищо повече от туй, което

той сам след туй с очите си видя.

 

ЕМИЛИЯ

Но казал ли си му, че тя го мами?

 

ЯГО

Да, казах му.

 

ЕМИЛИЯ

Ти казал си лъжа! Противна, долна,

отблъскваща лъжа! Небето вижда,

каква лъжа! Тя с Касио? Нима

за Касио пак ти си му го казал?

 

ЯГО

Пак аз, глупачко! И си спри езика!

 

ЕМИЛИЯ

Аз няма да си спра езика, няма!

Аз трябва да говоря! Там, в леглото,

лежи убитата ми господарка!

 

ВСИЧКИ

Какво говори тя? Опазил Господ!

 

ЕМИЛИЯ

И всичко туй е плод на твойте думи!

 

ОТЕЛО

Тя казва истината, господа!

 

ГРАЦИАНО

Ужасна истина!

 

МОНТАНО

                Престъпно дело!

 

ЕМИЛИЯ

Злодей! Злодей! Злодей! О, аз си знаех!

Усещах го! Умишлено убийство!

О, подлост! Низост! О, ще се убия!

Злодей! Злодей!

 

ЯГО

Ти луда ли си? Марш във къщи бързо!

 

ЕМИЛИЯ

Изслушайте ме, мили господа!

Дължа му — знам — покорство, но сега

аз трябва да говоря!… А във къщи

изобщо май не ще ме видиш, Яго!

 

ОТЕЛО

О-о-о!

 

Пада върху леглото.

 

ЕМИЛИЯ

Реви, гърчи се, звяр! Ти умъртви

най-чистата невинност на земята!

 

ОТЕЛО

Тя беше гнила в костите си!

Става от леглото.

                        Чичо,

едва сега ви виждам. Там, в леглото,

е вашта племенница, чийто дъх

аз сам току-що спрях с тез две ръце.

Туй дело, знам, ще ви се види странно.

 

ГРАЦИАНО

О, бедна Дездемона! Аз щастлив съм,

че старият ти татко е във гроба.

Със своята женитба ти, момиче,

прекъсна изтънялата му нишка,

но ако беше доживял смъртта ти,

уверен съм, той щеше да напъди

със хули ангела си покровител

и да погуби своята душа!

 

ОТЕЛО

Прискърбно е, но Яго ще ви каже,

че тя със Касио стотици пъти

е сливала плътта си. Той самият

призна си го. И за труда си той

от нея е получил във подарък

подаръка, със който аз й бях

изказал най-дълбоката си обич —

една старинна кърпичка, скъп спомен

от майка ми.

 

ЕМИЛИЯ

        О, Господи всевишни!

 

ЯГО

Млък, дявол взел те!

 

ЕМИЛИЯ

                То напира в мене!

Не мога да мълча! Ще го изкажа

свободно като северния вятър!

Небе, човеци, дяволи да гракнат

и срещу мен самата — ще говоря!

 

ЯГО

Бъди разумна и си тръгвай!

 

ЕМИЛИЯ

                        Няма!

 

Яго измъква нож и заплашва с него Емилия.

 

ГРАЦИАНО

Позор и срам, със нож против жена!

 

ЕМИЛИЯ

О, глупав мавре, тази твоя кърпа

аз, аз намерих я и я предадох

на своя мъж, понеже неведнъж —

и то със настойчивост неуместна

за толкоз дребно нещо — бе ме молил

да я открадна и да му я дам!

 

ЯГО

Проклета курва!

 

ЕМИЛИЯ

                Тя била я дала

на Касио! Лъжа! Аз, аз я дадох

на Яго, нека каже!

 

ЯГО

                Лъжеш, мършо!

 

ЕМИЛИЯ

Кълна се, че не лъжа! Не, не лъжа!

Не лъжа, господа! О, кървав глупчо!

Какво си търсил при такова чудо,

щурако малоумен!

 

ОТЕЛО

                О, небе,

защо гърмиш напразно и оставяш

такива да живеят!… Гнусен изверг!

 

Нахвърля се срещу Яго, но бива обезоръжен от Монтано. Яго промушва Емилия.

 

ГРАЦИАНО

Жена му пада. Той я е убил!

 

ЕМИЛИЯ

Сложете ме до мойта господарка!

 

Яго избягва.

 

ГРАЦИАНО

Уби жена си и ни се изплъзна!

 

МОНТАНО

Какъв негодник! Дръжте тази шпага,

която взех от мавъра, и стойте

на стража вън! Убийте го при нужда,

но да не чуя, че се е измъкнал!

Аз бързам, за да хвана онова

чудовище!

 

Излиза, следван от всички освен Отело и Емилия.

 

ОТЕЛО

        И храброст вече нямам.

Дори и някой сополанко може

да ми отнеме меча! Но защо

честта да надживява честността?

По дявола и двете!

 

ЕМИЛИЯ

                Господарко,

това ли ни предсказа твойта песен?

Дали ме чуваш? Ето, аз умирам

със нея, като лебед[21].

Напява.

                „Иво, иво!…“

Тя беше чиста, мавре! Чиста беше

и любеше те, кръвожадни мавре!

Ако те лъжа, нека ме отхвърли

небето горе, и това ти казвам,

умирайки…

 

Умира.

 

ОТЕЛО

Аз имам в тази стая втора шпага,

и то испанска, тройно закалена!…

Да, ей я!… Чичо, бягайте от входа!

Аз трябва да изляза!

 

ГРАЦИАНО (отвън)

                Безоръжен

ще си пострадаш само! Не опитвай!

 

ОТЕЛО

Тогава влезте да говорим. Инак

и без оръжие ще ви нападна!

 

Влиза отново Грациано.

 

ГРАЦИАНО

Защо ти трябвам?

 

ОТЕЛО

                Вижте, имам шпага!

По-сигурна от нея досега

не е подпирала войнишки хълбок.

Бе време, с таз ръка и с тази шпага

аз път съм си проправял през прегради,

сто пъти по-надеждни и опасни

от вашата! Но празно самохвалство!

Кой може да командва на съдбата?

Сега е иначе. Аз стигнах края

на плаването си; това е моят

последен бряг, прикътаният залив

за морното ми жизнено платно…

Защо бледнеете? Напразен страх!

В гърдите на Отело насочете

цеплива тръст и той ще се отдръпне!…

И где ще ида?… О, каква промяна!

По-бял си ти от нощната си дреха,

о, ангел мой, роден под зла звезда!

Там горе, пред съда, тоз образ твой

ще ме низвергне от небето в ада,

където бесовете ще ме сграбчат!…

Момичето ми, колко си студена!

Като снега на своята невинност…

О, долен раб! Вий, демони, с камшици

погнете ме далече от небето

на този лик! Обгаряйте ме с вихри!

Пържете ме във сяра и смола!

Топете ме във бездни с течен огън!

О, Дездемона!… Мъртва!… Дездемона!…

 

Влизат Лодовико, Касио, заловеният Яго и други.

 

ЛОДОВИКО

Къде е този клет припрян съпруг?

 

ОТЕЛО

Предишният Отело? Ей го тук!

 

ЛОДОВИКО

Змията във човешки образ де е?

Докарайте го!

 

ОТЕЛО

                Гледам го в краката.

Копита няма! Трябва да е басня.

Ако си дявол, няма да умреш!

 

Ранява Яго.

 

ЛОДОВИКО

Вземи му шпагата!

 

Отело бива обезоръжен.

 

ЯГО

                Кървя, но жив съм!

 

ОТЕЛО

Не съжалявам. По-добре е жив.

За мен умиращият е щастлив!

 

ЛОДОВИКО

О, ти, Отело, нявга тъй добър,

а паднал в мрежите на долен раб,

какъв да те зовем?

 

ОТЕЛО

                Какъвто щете.

Например може „доблестен убиец“,

понеже, вярвайте, не съм направил

от злоба нищо, всичко все за чест!

 

ЛОДОВИКО

Таз гад разкри донейде своя план.

Замислихте ли заедно със него

убийството на Касио?

 

ОТЕЛО

                Замислих.

 

КАСИО

Не съм ви давал повод, генерале!

 

ОТЕЛО

Знам, Касио, и моля те за прошка!

Но нека каже тоз човекодемон

защо оплете мойте дух и тяло!

 

ЯГО

Каквото чухте — чухте. Отсега

аз няма да пророня нито дума!

 

ЛОДОВИКО

Дори и за молитва?

 

ГРАЦИАНО

                Малко мъки

ще му развържат змийския език!

 

ОТЕЛО

Това е най-доброто.

 

ЛОДОВИКО

                Генерале,

тук има някои неща, които

ще ви учудят. У Родриго бяха

открити две писма. Едното казва,

че Яго е възложил на Родриго

убийството на Касио.

 

ОТЕЛО

                Негодник!

 

КАСИО

Безбожна твар!

 

ЛОДОВИКО

                Във второто обаче

Родриго се разкайва и навярно

е щял да го изпрати на тогова,

но междувременно са се видели

и той го е надъхал пак.

 

ОТЕЛО

                        Мерзавец!…

Но кърпичката на жена ми как

е стигнала до твоите ръце?

 

КАСИО

Намерих я във своята квартира.

Той ей сега призна, че я е пуснал

нарочно в нея, за да му помогне

в кроежите.

 

ОТЕЛО

        Глупец! Глупец! Глупец!

 

КАСИО

В писмото си Родриго освен туй

упреква Яго, че го бил подсторил

да предизвика глупавата свада

във караулното, зарад която

ме уволнихте. А и сам сега,

след дълги часове привидна смърт,

успя да каже: „Яго ме подстори

и Яго ме намуши след това!“

 

ЛОДОВИКО

Вий трябва да напуснете таз стая

и да ни следвате. От този миг

разжалван сте. Властта над остров Кипър

поема Касио. За тоз разбойник,

ако намерим средство, от което

най-страшно и най-дълго да се мъчи,

то негово ще е! А вий, Отело,

ще бъдете под строг арест, додето

по вашата безпримерна простъпка

отсъди Венецианският сенат.

Водете го!

 

ОТЕЛО

        Постойте! Две-три думи!

Услуги съм оказвал на Сената

и там ги помнят. Толкова по туй.

Едно ще моля: в своите писма,

когато ще докладвате за тези

злочестини, такъв ме опишете,

какъвто съм. Недейте ни смекчава,

ни отегчава моята вина.

Той бе човек — кажете — неразумен

във любовта си, но дълбоко любещ!

И не ревнив, но който, хитро мамен,

изпадна в заслепление и хвърли

в калта, като невежествен дивак,

брилянта, който струваше земите

на целия му род! Човек, чиито

очи, несвикнали на лесен плач,

сега обилно ронят светли сълзи,

тъй както аравийските дървета

изцеждат лековития си клей.

Кажете туй. И още: че веднъж

в Алепо, като зърнах един турчин

във мръсна гъжва да налага с бой

един венецианец и да псува

републиката, аз веднага сграбчих

обрязаното куче за гръкляна

и го заклах… ей тъй!

 

Убива се.

 

ЛОДОВИКО

                О, грозен край!…

 

ГРАЦИАНО

О, реч във пръски кръв!

 

ОТЕЛО

С целувки те убих, звездице ясна —

и върху теб, целувайки те, гасна!

 

Пада върху Дездемона и умира.

 

КАСИО

Боях се от това, ала не мислех,

че носи нож — той беше силен духом!

 

ЛОДОВИКО (към Яго)

Спартански пес[22], по-злобен от глада,

морето или чумата, погледай

зловещия товар на туй легло!

Това е твоя работа! Но стига

е тровила очите ни таз гледка!

Изтегля завесата пред леглото.

Вий останете тука, Грациано,

и влезте в собственост на този дом,

защото вам се падат по наследство

богатствата на мавъра. На вас,

управителю, се вменява в дълг

да съдите това отровно псе.

Определете мястото, деня

и мъките. А с тях бъдете щедър!

Самият аз отплавам незабавно,

да съобщя на дожа и Сената

таз тежка вест със тежест на душата!

 

Излизат.

Бележки

[19] „… огън Прометеев…“ — титан, който откраднал от Олимп огъня и го дал на хората, за което бил наказан от Зевс: на Кавказката скала, към която той бил прикован с вериги, всяка сутрин долитал огромен орел и кълвял черния му дроб, който през следващата нощ се възстановявал.

[20] Хризолит — вид гранат — златист на цвят, — ценен много широко по Шекспирово време.

[21] „… като лебед…“ — Според поверието лебедът, умирайки, пеел. Оттук изразът „лебедова песен“.

[22] „… спартански пес…“ — спартанските кучета били познати в античността със своята свирепост.

Край
Читателите на „Отело“ са прочели и: