Уилям Шекспир
Отело ^[0] (10)

Трета сцена

 

ДЕЗДЕМОНА

Не бой се, драги Касио, ще сторя

каквото мога, за да ти помогна!

 

ЕМИЛИЯ

Сторете го, госпожо! Моят мъж

е толкова разстроен, сякаш сам

пострадал е!

 

ДЕЗДЕМОНА

                О, честният ни Яго!

Не се съмнявай, Касио, че скоро

ще бъдете с мъжа ми тъй сърдечни,

както преди.

 

КАСИО

                Добра ни господарко,

каквото и със мене да се случи,

Микеле Касио е ваш слуга!

 

ДЕЗДЕМОНА

О, знам го, знам! Благодаря ти много.

Мъжа ми ти обичаш и го знаеш

от толкоз време. Сигурен бъди,

че хладината му ще трае само

додето политически причини

му я налагат.

 

КАСИО

                Права сте, госпожо,

но тез причини могат да са здрави,

способни да живеят на диета

и тъй да крепнат от нищожни факти,

че — както мен не ще ме има тук

и друг ще ме замества — току-виж,

за мойте преданост и вярна служба

забравил генералът!

 

ДЕЗДЕМОНА

                Не, не бой се!

На, тука пред Емилия ти казвам,

че ти ще си получиш длъжността.

Щом нещо обещая на приятел,

аз изпълнявам го до сетна буква.

Съпругът ми не ще намери отдих,

ще го държа като сокол без сън,

ще му говоря вкъщи и навън,

училище ще има в свойта спалня,

на обед ще яде в изповедалня,

по всеки повод и във всяко нещо

аз просбата ти ще втъкавам вещо.

Затуй не бой се! Твоят адвокат

по-скоро ще умре зелен и млад,

но няма да…

 

ЕМИЛИЯ

Синьора, господарят!

 

КАСИО

                Напускам ви, госпожи!

 

ДЕЗДЕМОНА

Защо? Постой и слушай!

 

КАСИО

Не съм подготвен! Друг път!

 

ДЕЗДЕМОНА

Довиждане тогава!

 

ЯГО

Ха, туй не ми харесва!

 

ОТЕЛО

                Какво каза?

 

ЯГО

Аз? Нищо… Или може би… Не зная…

 

ОТЕЛО

Не беше ли там Касио тоз, който

се раздели с жена ми?

 

ЯГО

                Не, не вярвам.

Не може Касио да се измъкне

пред вас тъй гузно.

 

ОТЕЛО

                Май че беше той.

 

ДЕЗДЕМОНА (приближава се)

Добре завърнал се, съпруже мой!

Говорих току-що с един просител,

когото мъчи твоята немилост.

 

ОТЕЛО

                        И кой е той?

 

ДЕЗДЕМОНА

Микеле Касио! О, мой съпруже,

ако над тебе имам чар и власт

ей толкова, ще му простиш веднага,

защото ако той не те обича

и неговият грях не е неволен,

то аз не знам кое лице е честно.

Повикай го обратно!

 

ОТЕЛО

                Той ли беше

преди минутка с теб?

 

ДЕЗДЕМОНА

                И тъй разкаян,

че ми остави част от свойта мъка,

за да се мъча с него. О, викни го!

 

ОТЕЛО

По-късно, скъпа моя, не веднага.

 

ДЕЗДЕМОНА

Добре, но скоро!

 

ОТЕЛО

                Скоро. Зарад теб.

 

ДЕЗДЕМОНА

Довечера?

 

ОТЕЛО

        Не, по-нататък, сладка.

 

ДЕЗДЕМОНА

На обед утре?

 

ОТЕЛО

                Утре ще обядвам

със офицерите от крепостта.

 

ДЕЗДЕМОНА

Тогава утре вечер?… Вторник сутрин?…

Или по пладне?… Или на вечеря?…

Добре, във сряда сутрин. Сам решавай,

но нека бъде в близките три дни.

Кълна ти се, той искрено се кае,

а заслужава (ако във войската

законът не наказваше по-строго

по-висшите, тъй чула съм) най-много

посмъмряне на четири очи.

Кога да дойде? Питам се, какво ли

могъл би ти от мене да поискаш,

та аз тъй дълго да ти го отказвам

или да мънкам, както ти сега?

Микеле Касио! С когото ти

във къщи идваше да ме ухажваш,

и който, щом засегнех те, веднага

заставаше на твоята страна —

да трябва толкоз труд, за да го върнеш

на поста му? Кълна се, мога още…

 

ОТЕЛО

Добре, добре! Когато ще, да дойде.

На тебе няма да откажа нищо.

 

ДЕЗДЕМОНА

Защо да е на мен? Нима за мен е,

когато моля те да се обличаш,

да слагаш ръкавици, да се храниш,

неща да вършиш, от които сам

ти имаш нужда? Не, когато аз

поискам да изпитам любовта ти,

молбата ми ще бъде по-голяма,

по-трудна и по-тежка, скъпи мой!

 

ОТЕЛО

На тебе няма да откажа нищо.

Затуй и ти недей да ми отказваш

сега, като помоля те за малко

да ни оставиш!

 

ДЕЗДЕМОНА

                Аз да ти откажа?

Не, никога! Довиждане, мой скъпи!

 

ОТЕЛО

Доскоро, моя скъпа Дездемона!

 

ДЕЗДЕМОНА

Емилия, ела!… Решете сам!

Каквото хрумне ви — покорна вам!

 

ОТЕЛО

Ах, миличката! Пъкъла да грабне

душата ми, ако не те обичам!

Престане ли таз обич, ще настъпи

отново хаос!

 

ЯГО

                Драги генерале!…

 

ОТЕЛО

Прощавай, Яго! Май попита нещо?

 

ЯГО

Наистина ли Касио е знаел

преди венчавката за любовта ви?

 

ОТЕЛО

Разбира се. От край до край. Защо?

 

ЯГО

Тъй… Просто любопитство… Нищо лошо…

 

ОТЕЛО

Все пак какво е то.

 

ЯГО

                Не предполагах,

че той я е познавал оттогава…

 

ОТЕЛО

Хе, даже ни помагаше!

 

ЯГО

                        Така ли?

 

ОТЕЛО

„Така ли?“ Да, така! Или не вярваш

на неговата честност?

 

ЯГО

                Честност?

 

ОТЕЛО

                        „Честност?“

Да, честност!

 

ЯГО

                Не, аз вярвам, че е честен.

 

ОТЕЛО

Какво си мислиш, а?

 

ЯГО

                Какво си мисля?

 

ОТЕЛО

„Какво си мисля?“ Бога ми повтаря,

като че ли таи във мисълта си

чудовище, което го е страх

да ми покаже! Не, ти мислиш нещо!

Не ти харесвало — тъй каза, чух те,

като видяхме Касио одеве

да се разделя с моята жена.

Кое не ти харесваше? А после,

като узна, че бил е съучастник

в началото на нашата любов,

възкликна от учудване: „Така ли?“

и вежди сбърчи, сякаш че зад тях

залости в мозъка си страшна мисъл.

Ако обичаш ме, кажи веднага:

каква е тя?

 

ЯГО

        Почтени генерале,

вий знаете добре, че ви обичам.

 

ОТЕЛО

Да, знам го. И защото знам, че ти си

препълнен от приятелство и честност

и че отмерваш своите слова,

преди да ги издъхнеш, затова

ти плашиш ме. Подобни недомлъвки

са хитрост у двуличния мошеник,

но у безкористния те са признак,

че той във своето сърце смирява

вълнуващи го чувства.

 

ЯГО

                Убеден съм,

че Касио е честен!

 

ОТЕЛО

                И аз също!

 

ЯГО

Човеците би трябвало да бъдат,

каквито са на вид. Ако са други,

по-хубаво изобщо да ги няма!

 

ОТЕЛО

Естествено, би трябвало да бъдат,

каквито са на вид.

 

ЯГО

                Затуй ви казвам,

че смятам Касио за честен мъж.

 

ОТЕЛО

Ти влагаш нещо повече в това!

Заклевам те да ми говориш, както

говориш вътре в мозъка си! Дай

най-грозната от думите на най-

противната от мислите!

 

ЯГО

                        О, не!

Простете ми, почтени генерале,

аз подчинен съм вам, но не и там,

където даже робът е свободен.

Да ви разкрия мислите си? Как?

Ами ако са мръсни и лъжливи?

Видял ли сте дворец, във който нивга

не пропълзяват гадове? Кой има

тъй чиста гръд, та в мировия съд

на разума му да не заседават

наравно със законните въпроси

и мръсни размишленийца? А? Кой?

 

ОТЕЛО

Дори да подозираш само, Яго,

че на приятеля ти правят зло,

предателство е да държиш слуха му

далеч от мисълта си!

 

ЯГО

                Аз ви моля…

защото може моята догадка

да е без почва (знаете, че съм

вроден търсач на чужди грехове,

и дето няма ги, си ги измислям)…

о, нека мъдростта ви пренебрегне

съмненията на един такъв

отчаян черногледец и откаже

внимание на неговите бегли

и смътни наблюдения! Не бива —

заради вашите покой и благо,

и зарад воинската чест на Яго! —

да ви разправям тайните си мисли.

 

ОТЕЛО

Какво намекваш?

 

ЯГО

                Скъпи генерале,

доброто име е за всички нас —

мъже, жени — най-ценният елмаз

на нашите души. Ако ми дигнат

кесията, какво загубвам? Смет!

Уж нещо, а пък нищо! Вчера мое,

днес негово, преди това на други —

слугувало на хиляди! Но който

открадне ми доброто име, той,

макар и сам да не забогатява

от кражбата, оставя мен все пак

по-беден от последния бедняк!

 

ОТЕЛО

Кълна се в небесата, ще накарам

сърцето ти да ми изкаже всичко!

 

ЯГО

Не ще успеете дори да бъде

в ръката ви, а камо ли когато

е зад защитата на мойта гръд!

 

ОТЕЛО

А-а-а-а!

 

ЯГО

Пазете се, мой скъпи генерале,

не се отдавайте на ревността —

това чудовище зеленооко,

което прави смешни тез, които

му служат за храна! Блазе на всеки

рогат съпруг, комуто не е мила

жената, дето го е насадила —

той знае, но нехае! Но какви

проклети мигове брои тоз, който

обича и ужасно подозира,

съмнява се и от любов умира!

 

ОТЕЛО

О, мъка!

 

ЯГО

Щастлив е и богат беднякът, който

доволен е от туй, което има;

но за богатия — във страх за свойто —

богатството е бедно като зима.

Опазил Господ всичките ми близки

от ревността!

 

ОТЕЛО

        Защо ми казваш туй?

Нима си мислиш, че аз мога дълго

във ревност да живея, да измислям

все нови подозрения при всяка

промяна на луната? Подозра ли,

аз своето решение съм взел!

И нека бъда похотлив козел,

ако допусна моята душа

да се разправя с някакви догадки,

измислени и празни като твойте!

Не можеш ме накара да ревнувам

с това, че тя е хубава и млада,

обича да е с хора, да се смее,

да хапва, да танцува и да пее.

Щом тя е чиста, всичко туй е чисто!

Несъвършенствата ми също няма

да ми дадат дори най-малък повод

за страх, че тя от мен ще се отвърне.

Не беше сляпа, като ме избра!

Не, Яго, трябва най-напред да видя,

за да се усъмня. А усъмнил се —

да го докажа. Щом си го докажа,

тогаз ще съм и рязък, и суров:

по дявола и ревност, и любов!

 

ЯГО

Това ме радва. Щом е тъй, ще мога

да засвидетелствувам обичта си

с по-леко чувство. Прочее, вземете

от мен съвета, който ви дължа:

за доказателства е рано още,

но понаглеждайте жена си! Главно

когато е със Касио. И нека

очите ви, без мнителни да бъдат,

да бъдат бдителни! Не бих желал

от свойта доверчивост да пострада

широката ви и добра душа.

О, аз познавам нравите у нас.

Венецианките не се тревожат,

че Господ виждал, щом мъжът не знае;

открай моралът им на тях в това е

не как да се сдържат, а как да скрият!

 

ОТЕЛО

Така ли мислиш?

 

ЯГО

Вас взимайки, баща си тя измами.

Когато уж я плашеше видът ви,

тя любеше ви!

 

ОТЕЛО

        Вярно!

 

ЯГО

                Е, тогава?

Щом толкоз млада, нейните преструвки

затвориха със дъбови капаци

очите на един сенатор тъй, че

да почне той да дрънка за магии…

Не, аз съм за убиване! Простете,

ужасно прекалих във свойта обич!

 

ОТЕЛО

Напротив, много ти благодаря!

 

ЯГО

О, виждам, че успях да ви разстроя!

 

ОТЕЛО

Не, ни най-малко!

 

ЯГО

                Много ме е страх,

че точно тъй е. Вярвайте, че всичко,

което казал съм, е плод на обич!

Но аз ви виждам — вий сте развълнуван!

Недейте взима думите ми, моля,

за повече от туй, което са:

едно съмненийце.

 

ОТЕЛО

                Добре, добре!

 

ЯГО

Защото инак, скъпи генерале,

ще има мойта реч такъв успех,

какъвто моят ум не е преследвал.

Микеле Касио ми е приятел…

Но вий сте развълнуван!

 

ОТЕЛО

                Не! Не много!

Аз знам, че Дездемона ми е вярна.

 

ЯГО

Дано докрай тя бъде вярна вам,

и вий докрай да вярвате на туй!

 

ОТЕЛО

Макар че, щом човек се отклони…

 

ЯГО

Да, там е работата! Без обида,

но да отхвърли толкоз кандидати

от нейната родина, цвят, среда,

когато всеки дири нещо сродно…

Пфу, друг могъл би да подуши в туй

порочен вкус, болнаво любопитство,

наклонност малко странна… то се знае,

говоря общо, не за нея в частност;

макар да се боя, че щом страстта й

се върне към естественото, може

да стане тъй, че тя да ви сравни

със свойте сънародници и, знам ли,

да се разкае…

 

ОТЕЛО

                Сбогом, сбогом, Яго!

И съобщи ми, ако видиш нещо!

Жена ти също нека наблюдава!

Отивай си!

 

ЯГО

        Простете, генерале!

 

ОТЕЛО

Кой дявол ме накара да се женя!

Тоз честен мъж безспорно знае много

извън това, което ми разкри!

 

ЯГО (връща се)

И още нещо, скъпи генерале:

не бързайте с разследването! Нека

оставим времето да поработи.

Макар да считам, че ще е уместно

да бъде върнат Касио на служба —

защото примерно се справи с нея, —

подръжте го висящ известно време,

за да го видите как той ще действа!

Внимавайте при туй дали жена ви

със жар ще ходатайствува за него!

Това ще значи много. Дотогаз

мен считайте за мнителен (какъвто,

боя се, съм!), а нея — за невинна,

сърдечно моля ви!

 

ОТЕЛО

                Бъди спокоен,

ще знам да се владея.

 

ЯГО

                Сбогом пак!

 

ОТЕЛО

Безспорно той е извънредно честен

и явно има дарба да прониква

в човешките дела. Ако излезе,

че соколицата ми е дивачка,

ще й отрежа ремъчето, даже

да бъде то изплетено от мойте

сърдечни струни! Да, ще й изсвиря

и ще я пусна с вятъра! Наслука!

Да си ловува!… Може би защото

съм черен и е груба мойта реч

пред тази на цивилните контета

или защото вече превалил съм

в годините — макар не много! — ясно:

оставен съм! Оставен да живея

с една утеха — злобата към нея!

О, страшното проклятие на брака:

наричаме ги наши тези крехки

създания, но без да бъдат наши

желанията им! О, по-добре

да стана грозна жаба в смрадна яма,

отколкото да предоставя кътче

от своето любимо същество

за чуждо ползване! Но няма как!

Това е язва и за големците!

От нея простолюдието страда

дори по-малко! Участ неотменна

като смъртта! При раждането още

чаталестата сянка на рогата

виси над нас!… Но ето я, че иде!

Ако е тя лъжлива, то небето

със себе си се гаври! Не, не вярвам!

 

ДЕЗДЕМОНА

Къде си, мой Отело? Твоят обед

и кипърските гости те очакват!

 

ОТЕЛО

Виновен съм.

 

ДЕЗДЕМОНА

        Защо е глух гласът ти?

Какво ти е?

 

ОТЕЛО

        Боли ме… тук… челото.

 

ДЕЗДЕМОНА

Тоз, който през нощта не си доспива!…

Но нищо. Ще го стегнем и ще мине.

 

ОТЕЛО

Ще трябва много по-широка кърпа!

Да влезем вътре! Остави това!

 

ДЕЗДЕМОНА

Тъй мъчно ми е, че не си добре!

 

ЕМИЛИЯ (вдига кърпичката от земята)

Ах, кърпичката й! Каква случайност!

Ужасно радвам се, че я намерих!

Това е първият й дар от него.

Тоз моя шантав мъж стотина пъти

ме увещава да й я открадна,

но тя е дала клетва да я пази

и носеше я в пазва и през час

целуваше си я, шептейки нещо.

Ще избродирам втора като нея

и ще я дам на Яго. Господ знай го

защо му е притрябвала! Но млък!

Жената за това жена се ражда,

на мъжови прищевки да угажда!

 

ЯГО

Защо си тука? При това сама.

 

ЕМИЛИЯ

Ако не викаш, нещо ще ти дам.

 

ЯГО

Какво ще ми дадеш — познато нещо!

 

ЕМИЛИЯ

Кое?!

 

ЯГО

        Милувките на глупава жена!

 

ЕМИЛИЯ

А, тъй ли? А какво да ти поискам

за кърпичката?

 

ЯГО

        Кърпичка? Каква?

 

ЕМИЛИЯ

Оназ, която мавърът е дал

на Дездемона и която ти

тъй често молеше ме да открадна.

 

ЯГО

Открадна ли я?

 

ЕМИЛИЯ

        Не, тя, без да знае,

я изтърва и аз я поприбрах.

Виж, ето я!

 

ЯГО

        Хитруша! Давай тук!

 

ЕМИЛИЯ

Какво ще правиш с нея, та чак толкоз

я искаше?

 

ЯГО

        Защо ти е да знаеш?

 

ЕМИЛИЯ

Върни ми я, ако е само тъй…

Горкичката от скръб ще полудее,

когато забележи, че й липсва!

 

ЯГО

А ти за нея забрави изобщо!

Потребна ми е. Къш!

                Ще я подхвърля

в квартирата на Касио и той

ще я намери. Щом човек ревнува,

едно перце, един мехур сапунен

за него са свидетелства по-тежки

от буквата евангелска. Това

ще свърши работа. На него вече

отровата му действува. Така е —

внушенията са отровни смеси,

които отначало не горчат,

но подир малко, плъпнат ли в кръвта ни,

горят като пожар във сярна мина.

Ала какво говоря? Ей го, на!

Ни прах от мак, ни сок от мандрагора^[13],

ни всичките упойки на земята

не ще ти върнат вече оня сладък

естествен сън, със който спа до вчера!

 

ОТЕЛО

На мене да изменя? Ха-ха-ха!

 

ЯГО

Не бива, генерале! Стига толкоз!

 

ОТЕЛО

Пръждосвай се! Не искам да те виждам!

Ти върза ме на колело за мъки!

Бих предпочел изцяло да съм мамен,

отколкото да зная част от нещо!

 

ЯГО

Достатъчно! Пъдете тези мисли!

 

ОТЕЛО

Нима усещах някак часовете

на нейните откраднати наслади?

За тях не знаех и не се измъчвах,

добре се веселях, добре ядях,

сънят ми беше сън, смехът ми — смях,

по устните й вечер не усещах

целувките на Касио. О, Боже!

Обраният щом липсата не чувства,

не му я казвай и не е обран!

 

ЯГО

Тежат ми много тези ваши думи!

 

ОТЕЛО

Бих бил щастлив, ако войската цяла,

до най-последния копач във нея,

бе вкусила от сладката й плът —

но да не бях узнал! А тъй, прощавай,

спокойствие! Прощавай, ведър дух!

Прощавайте, вий, полкове пернати,

вий, грозни битки, дето смелостта

е първа добродетел и закон,

прощавай, цвилещ кон, тръба звънлива,

пискливи свирки, гръм на барабани,

плющящи знамена и вие всички,

великолепни, пищни, ярки знаци

на славата, вий, бронзови гърла,

наподобяващи със своя тътен

гнева на Юпитера гръмовержец,

прощавайте! Отело се сбогува

завинаги със вас!

 

ЯГО

Това не е възможно, генерале!

 

ОТЕЛО

Ти гледай, негодяй, да ми докажеш,

че тя е кучка! Гледай да докажеш!

Око да види! Иначе за тебе

ще бъде по-добре да си роден

бездомен пес, отколкото да срещнеш

кипящия ми гняв!

 

ЯГО

                Дотам да стигнем?

 

ОТЕЛО

Да видя сам или поне да няма

във твойте доказателства ни клупче,

ни кукичка, да, нищо, за което

неверието да се хване някак,

че иначе тежко ти!

 

ЯГО

                Генерале!

 

ОТЕЛО

Ако окаже се, че каляш нея

и мъчиш мене, то не се разкайвай,

спокойно трупай ужас върху ужас,

смрачи земята, разплачи небето,

защото, все едно, към свойто дело

не ще прибавиш нищо, със което

да си заслужиш ада по-добре!

 

ЯГО

О, небеса! О, Господи, помилуй!

Вий мъж ли сте? Разсъдъка ви де е?

Напускам ви! На добър час! Наивник,

дотам да се привържа, че да вземат

тъй честния ми порив за порок!

Чудовищно! Записвайте си, хора:

опасно е да бъдеш прям и честен!

Все пак поука взех: от днес сърцето

другари не желае и да види,

щом дружбата е майка на обиди!

 

ОТЕЛО

Не, стой при мене! Виждаш ми се честен.

 

ЯГО

Ум, ум ми трябва! Честният е луд

и сам разваля туй, което прави!

 

ОТЕЛО

Кълна се в небесата, нея виждам

ту чиста — ту нечиста; тебе чувам

ту честен — ту нечестен. Докажи ми!

До днес бе името на Дездемона

по-ясно от Дианиния образ^[14],

а днеска по е черно и от моя!

Додето има на света кинжали,

въжета, пламъци, реки, отрови,

без мъст не ще остана! О, да имах

увереност!

 

ЯГО

        Гори ви ревност, виждам.

Разкайвам се, че я посях във вас.

Вий искате увереност?

 

ОТЕЛО

                Не „искам“ —

изисквам я!

 

ЯГО

                Добре, но как? Кога

ще бъдете уверен, генерале?

Нима като гледач развратен вие

ще искате да зяпате, когато

ще я такова?

 

ОТЕЛО

                Смърт и пъкъл! О!

 

ЯГО

При туй, повярвайте, ще бъде трудно

дотам да ги докараме. Проклети

да бъдат те, ако око странично

ги гледа как го правят във леглото!

С какво тогава да ви убедя?

Със подписи? Със документи? Как?

А туй те няма да ни го покажат,

па ако ще да бъдат похотливи

като маймуни, бесни като вълци,

разгонени като коза и пръч,

безсрамни като пийнали простаци!

Но ако сбор от улики, които

засичат се пред входа на греха,

ще ви даде увереност, вий може

да ги получите.

 

ОТЕЛО

                По-бързо дай ги!

 

ЯГО

Задачата не ми е по вкуса,

но щом, пришпорван от любов към вас

и смешна честност, хлътнал съм дотука,

ще продължа. Наскоро ни се случи

да спим със Касио в едно легло^[15].

От зъбобол не мигнах цяла нощ,

а Касио е от онези хора,

които са тъй хлабави душевно,

че, като спят, изказват своите тайни.

И аз го чух да шепне: „Дездемона,

да бъдем предпазливи!“ След това

за китката ме хвана и зашепна:

„О, сладка моя!“ и ме зацелува,

тъй жарко, сякаш скубеше цветя

от устните ми. После сложи крак

връз моя и целувайки ме пак,

простена страстно: „О, съдба проклета

да те деля със този чер арапин!“

 

ОТЕЛО

Чудовищно!

 

ЯГО

        Все пак е само сън!

 

ОТЕЛО

Но свързан с нещо, станало наяве!

 

ЯГО

Да, туй е улика! И даже тежка!

Особено ако даде тегло

на други някои, привидно леки.

 

ОТЕЛО

Ще я разкъсам на парчета!

 

ЯГО

                        Не!

Не бързайте! Не сме видели нищо.

Не е изключено да ви е вярна.

Кажете, има ли жена ви кърпа,

извезана със ягодки?

 

ОТЕЛО

                        Как не!

Това ми беше първият подарък.

 

ЯГО

Не знаех. Но с една такава кърпа —

уверен съм, че беше точно тя! —

днес Касио си бършеше брадата.

 

ОТЕЛО

Ако била е тя!…

 

ЯГО

                Или пък друга,

но също тъй на вашата съпруга,

това свидетелствува срещу нея.

 

ОТЕЛО

Защо негодникът не притежава

сто хиляди живота! Мойта мъст

не може да се утоли с един!

Така е! Истина е! Гледай, Яго,

как ще издухам любовта си! фу!

Къде е? Няма я!

Изниквай, Мъст, из адски кухини!

Любов, отстъпвай своята корона

и трона си във моето сърце

на властната ненавист! Гръд, издуй се,

разпъвана от зъби и езици

на пепелянки!

 

ЯГО

                Скъпи генерале!

Поуспокойте се!

 

ОТЕЛО

                О, кръв! Кръв! Кръв!

 

ЯГО

Възможно е след ден да промените

решението си. Недейте бърза!

 

ОТЕЛО

Не, Яго, както Черното море

влече стремглаво ледните си струи

към Мраморното и към Хелеспонта^[16],

не знаейки течения възвратни,

така и кръвожадните ми мисли

не ще се върнат ни за миг назад,

подтиквани от прилив на любов,

дордето в себе си не ги погълне

вместителна и всеобемна мъст!

Обвързвам се пред туй небе от мрамор

с велика клетва да осъществя,

което казах!

 

ЯГО

                Не, недейте става!

Свидетелствайте вий, огньове звездни,

и вий, навред присъстващи стихии,

че Яговите ум, ръка, сърце

ще служат на мъстящия Отело!

Дори да е най-кървавото дело,

той нека заповяда и за Яго

едничък вик на съвестта ще бъде:

да го извърши!

 

ОТЕЛО

                Срещам твойта обич

с готовността тозчаз да я използвам.

Три дни ти давам да ми съобщиш,

че Касио е мъртъв!

 

ЯГО

                С него бяхме

приятели, но той е вече труп.

Изпълнено. Но нека тя живее!

 

ОТЕЛО

Ах, кучката със кучка! Ах, мръсница!

Проклета да е! Тръгвай с мен! Отивам

да се снабдя със смъртоносно средство

за тази дивна дяволка. От днеска

ти мой си лейтенант!

 

ЯГО

                И ваша сянка!