Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Великите трагедии (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Tragedy of Othello, The Moor of Venice, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Пиеса
Жанр
Характеристика
Оценка
5,7 (× 18 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2011)
Корекция
Alegria (2012)
Корекция
NomaD (2012)

Издание:

Уилям Шекспир

Събрани съчинения в осем тома

Том 3

Трагедии

 

Превел от английски: Валери Петров

Редактор на изданието: Бояна Петрова

Редактор на издателството: Иван Гранитски

Художник: Петър Добрев

Коректори: Евгения Владинова, Таня Демирова

Издателство „Захарий Стоянов“

История

  1. — Добавяне

Втора сцена

В крепостта.

Влизат Отело и Емилия.

 

ОТЕЛО

И казвате, не сте видяла нищо?

 

ЕМИЛИЯ

Не съм видяла! Нито пък съм чула!

През ум не ми е минало дори!

 

ОТЕЛО

Все пак сте ги видяла да се срещат.

 

ЕМИЛИЯ

Но нищо лошо не видях в това

и чувах помежду им всяка дума!

 

ОТЕЛО

Не си ли шепнеха?

 

ЕМИЛИЯ

                Не, ни веднъж!

 

ОТЕЛО

Не ви ли е отпращала за нещо?

 

ЕМИЛИЯ

Не, ни веднъж!

 

ОТЕЛО

                За маска, за ветрило,

за ръкавици?

 

ЕМИЛИЯ

        Ни веднъж!

 

ОТЕЛО

                Хм, чудно!

 

ЕМИЛИЯ

Душата си залагам, господарю,

че тя е честна! Ако през ума ви

минава друга мисъл, незабавно

пъдете я, за да не ви отрови!

А ако някой ви я е втълпил,

дано го стигне клетвата, с която

създателят прокле змията в рая!

Защото, ако вашата жена

не е безгрешна, значи, че мъжете

на този свят са до един нещастни:

от техните съпруги най-добрата

ще бъде мръсна като клеветата!

 

ОТЕЛО

Извикайте я!

Емилия излиза.

        Бива я да дрънка,

но всяка сводница умее толкоз,

а тази тук е рядко хитра стърва!

Килерче, пълно със безсрамни тайни

и със уста под ключ!… А съм я виждал

да коленичи, да се моли Богу!

 

Влиза отново Дездемона, следвана от Емилия.

 

ДЕЗДЕМОНА

Повикал сте ме, господарю мой?

 

ОТЕЛО

Ела ми, пиленце!

 

ДЕЗДЕМОНА

        Защо ви трябвам?

 

ОТЕЛО

За да те видя малко във очите.

Вдигни, вдигни лице!

 

ДЕЗДЕМОНА

                Какво е туй

ужасно хрумване?

 

ОТЕЛО

                А вий, мадам,

недейте си забравя занаята!

Любовниците — вътре, вий — отвънка.

Щом някой иде, викайте „хъм-хъм“ —

не ви е чак първица! Хайде, марш!

 

Емилия излиза.

 

ДЕЗДЕМОНА

На колене ви моля, обяснете:

какво се крие в думите ви? Чувствам,

че те са пълни с гняв, но не разбирам

какъв е смисълът им!

 

ОТЕЛО

                Ти коя си?

 

ДЕЗДЕМОНА

Жена ви, господарю. Вашта вярна

и предана съпруга.

 

ОТЕЛО

                Закълни се!

Осигури си мястото във ада,

че, току-виж, пред твоя лик на ангел

бесът се стреснал и те изтървал!

Дай клетва пред небето, че си вярна!

 

ДЕЗДЕМОНА

То знае, че съм вярна!

 

ОТЕЛО

                Не, то знае,

че си невярна повече от ада!

 

ДЕЗДЕМОНА

Как, господарю? Към кого? С кого?

 

ОТЕЛО

Ах, Дездемона, махай се оттука!

Върви си! Махай се!

 

ДЕЗДЕМОНА

                О, черна напаст!

Ти плачеш, господарю! Обясни ми,

нима съм аз виновна за плача ти?

Ако си мислиш, че баща ми бил е

причината да бъдеш отзован,

не ме вини: ако за тебе той е

загубен, и за мене е загубен,

съпруже мой!

 

ОТЕЛО

        Да беше на небето

угодно със беди да ме изпита,

да ме засипе със позор и срам,

до ноздрите да ме завре във бедност,

в затвор да хвърли мен и всички мои

надежди, до последната, аз пак

в душата си открил бих една капка

търпение. Но да ме стори цифра

в часовника на присмеха, та дълго

стрелката му да сочи в мене с пръст,

уж движещ се, а сякаш спрял! Не мисля,

че бих изтраял и срама. Да бих!

Но как от туй, в което аз съм скрил

сърцето си; от туй, което прави

живота ми и без което няма

живот за мен; от извора на мойто

съществувание, което съхне,

откъснато от него — от туй всичко

лишен да бъда или да го пазя,

но като тинест водоем, във който

да се заплождат жаби? Пред това

дори Търпението — туй небесно

розовоусто ангелче — смрачава

лице на адска фурия[18]!

 

ДЕЗДЕМОНА

                Аз вярвам,

че моят господар ме счита чиста!

 

ОТЕЛО

Да, чиста като летните мухи

във кланицата, дето недоснесли

яйцата си и вече блудстват пак!

Защо си цъфнал, плевел тъй прекрасен,

че сетивата ме болят от теб?

 

ДЕЗДЕМОНА

О, Боже мой, каква неосъзната

простъпка съм допуснала, съпруже?

 

ОТЕЛО

Нима тоз снежен лист, таз бяла книга

създадени са, за да се напише

на тях „Развратница“? О, мръсна кучка!

Какво си сторила? Река ли само

да го разкажа, тези свои бузи

ще трябва да превърна в пещи, жарки

от изгорелия до пепел свян!

Какво си сторила? Небето горе

затиска нос; луната зажумява;

дори и вятърът — тоз блудник, който

целува де що срещне — се спотайва

вдън земни кухини, за да не чуе

какво си сторила!

 

ДЕЗДЕМОНА

                Кълна се, вие

без право ме обиждате!

 

ОТЕЛО

                        Защо?

Не си ли кучка?

 

ДЕЗДЕМОНА

        Не, кълна се в Бога!

Ако това, съсъда си да пазиш

за своя господар, далеч от чуждо

докосване, не значи да си кучка,

то аз не съм заслужила туй име!

 

ОТЕЛО

Та, казваш, не си кучка, а?

 

ДЕЗДЕМОНА

                        Не съм,

кълна се в християнската си вяра!

 

ОТЕЛО

Не е възможно!

 

ДЕЗДЕМОНА

        Господи, прости ми!

 

ОТЕЛО

Тогава извинете! Аз ви сбърках

със хитрата венецианска курва,

която се омъжи за Отело!…

Ей вий…

Влиза Емилия.

        … чиято длъжност е обратна

на свети Петровата! Вий, ключарко

на пъкъла! Да, вие! Вие! Вие!

Ний свършихме! Вземете за труда!

Хвърля й монети.

Ключа след мен и никому ни дума!

 

Излиза.

 

ЕМИЛИЯ

О, Господи! Защо така говори?

Какво ви каза? Как сте?

 

ДЕЗДЕМОНА

                Още в шемет!…

 

ЕМИЛИЯ

Какво е станало със господаря?

 

ДЕЗДЕМОНА

С кого?

 

ЕМИЛИЯ

        Със господаря ни, с кого!

 

ДЕЗДЕМОНА

Ах, кой е твоят господар?

 

ЕМИЛИЯ

                        Как кой?

Тоз, който е и ваш!

 

ДЕЗДЕМОНА

                Аз нямам вече

свой господар. Недей да ме разпитваш.

Аз нямам сълзи, драга, а пък само

със плач могла бих да ти отговоря.

Леглото ми таз вечер постели

с постелките от сватбената нощ…

И моля те, кажи на своя мъж

да дойде тук!

 

ЕМИЛИЯ

                Каква промяна, Боже!

 

Излиза.

 

ДЕЗДЕМОНА

Заслужила съм го! Кога ли лошо

съм се държала, та да будя в него

тъй страшни подозрения за нищо?

 

Влизат Яго и Емилия.

 

ЯГО

На вашите услуги съм, госпожо.

Какво ви е?

 

ДЕЗДЕМОНА

        Сама не знам. Децата

се възпитават с ласка. Той могъл би

с любов да ме сгълчи. Защото аз съм

наистина дете за грубостта:

не съм навикнала да ми крещят!

 

ЯГО

Какво е станало?

 

ЕМИЛИЯ

                Какво ли, питаш?

Това, че господарят я нарече

мръсница, кучка и каква ли не —

все думи, дето мъчно ги изтрайват

жените с чест!

 

ДЕЗДЕМОНА

                Такава ли съм, Яго?

 

ЯГО

Каква, мадам?

 

ДЕЗДЕМОНА

                Каквато тя ви каза,

че той ми каза, че била съм.

 

ЕМИЛИЯ

                        „Курва“ —

това й каза! И натряскан просяк

такива грозни думи не говори

на дриплата си!

 

ЯГО

                А защо го стори?

 

ДЕЗДЕМОНА

Не знам, но знам си, че не съм такава!

 

ЯГО

Недейте! Не плачете!… Дявол взел го!

 

ЕМИЛИЯ

Затуй ли се отказа тя от дом,

баща, родина, тежки кандидати,

за да й вика тъй? И да не плаче!

 

ДЕЗДЕМОНА

Такъв ми е бил жребият!

 

ЯГО

                        Хай, дявол!

Отде му е дошло?

 

ДЕЗДЕМОНА

                Небето знае!

 

ЕМИЛИЯ

Да пукна, ако някой гаден изрод,

мошеник ловък, подъл интригант,

мръсник и негодяй за лична полза

не е измислил тази мръсотия!

 

ЯГО

Не, няма на света такива хора!

 

ДЕЗДЕМОНА

А ако има, Бог да им прости!

 

ЕМИЛИЯ

Да им прости бесилото! И ада

да им изглозга космите дано!

Ще я нарича „курва“! Отде знае?

С кого я е видял? Где? Как? Кога?

С какво е дала толковичък повод?

Под кожата му се е вмъкнал някой

злодей, разбойник, пакостник презрян!

Да ще небето да разголи тези

безбожни сплетници и бич да вложи

във всяка честна длан, че да ги гоним

пред хората от изток чак до запад!

 

ЯГО

Не викай толкоз!

 

ЕМИЛИЯ

                Пфу, не ги е грях!

Един от тях нали преди обърна

ума ти откъм опакото, уж че

аз имала съм нещо с генерала…

 

ЯГО

Мълчи, глупачко!

 

ДЕЗДЕМОНА

                Помогни ми, Яго,

отново да спечеля своя мъж!

Иди, приятелю! Поговори му!

Защото аз не знам с какво могла съм

да го загубя. Ей ме, коленича:

ако сгрешила съм най-малко даже

на дело или в мисъл; ако тези

очи, уши и други сетива

са се зарадвали от чужда хубост;

ако не го обичам, както вчера

съм го обичала и както утре

ще го обичам (даже да рече

да ме напъди боса по света),

бял ден да не дочакам! Много може

да стори грубостта и той със грубост

живота ми могъл би да разсипе,

но не да драсне моята любов!

Аз тази дума, със която той

ме назова, не смея да я кажа,

а камо ли да сторя туй, с което

се тя заслужва! Не, не бих могла

за всички суети на този свят!

 

ЯГО

Госпожо, успокойте се! Това е

нетрайно кипване. Държавни грижи

разсърдили са го.

 

ДЕЗДЕМОНА

                Дано е тъй!

 

ЯГО

Повярвайте ми, тъй е!

Тръбен звук.

                        Таз тръба

ви кани за вечерята. Вървете!

Венецианските ви гости чакат.

И без сълзи! Ще се оправи всичко!

Дездемона и Емилия излизат.

Влиза Родриго.

Какво има, Родриго?

 

РОДРИГО

Ти, Яго, не играеш честно с мен!

 

ЯГО

Какво нечестно съм ти направил?

 

РОДРИГО

Всеки ден ме залъгваш с нова измислица! И забелязвам напоследък, че по-скоро отдалечаваш от мен сгодните случаи, отколкото да ми създаваш причини за надежди. Но това, да знаеш, вече няма да го търпя! И още не съм убеден, че трябва да ти се размине всичко, което аз, глупакът, изпатих досега заради тебе!

 

ЯГО

А искаш ли да ме изслушаш, Родриго?

 

РОДРИГО

Доста съм те слушал! У тебе думи и дела не са в родство помежду си!

 

ЯГО

Несправедливо ме обвиняваш!

 

РОДРИГО

Истината те обвинява! Разорен съм до дъно! Скъпоценностите, които измъкна от мене, уж за да ги дадеш на Дездемона, досега да са покварили монахиня! Ти ми каза, че ги била приела с думи, обещаващи благосклонност в близко бъдеще. А нищо такова не виждам!

 

ЯГО

Добре, добре! Карай!

 

РОДРИГО

Добре? И да карам? Не мога да карам! И това никак не е добре! Дори ми се вижда, че има нещо нечисто тук и почвам да се чувствам изигран!

 

ЯГО

Много добре!

 

РОДРИГО

Казах ти, че никак не е добре! Сам ще подиря среща с Дездемона! Ако ми върне скъпоценностите, ще престана да я ухажвам и ще й се извиня за незаконното си домогване. Ако не ми ги върне, бъди уверен, че ще подиря удовлетворение от тебе!

 

ЯГО

Каза ли си всичко?

 

РОДРИГО

Да. И всичко, което казах, ще го извърша!

 

ЯГО

И хубаво! Сега виждам, че си имал дух, и започвам да си съставям по-добро мнение за тебе! Дай си ръката, Родриго! Твоето недоволство беше основателно и все пак аз те уверявам, че съм действал безукорно в твоя полза.

 

РОДРИГО

Нещо не се забелязваше!

 

ЯГО

Разбира се, че не се е забелязвало и твоето съмнение не е лишено от разумност. Но, Родриго, ако ти си наистина такъв, какъвто сега повече от всякога имам основание да те считам — искам да кажа: смел, храбър и безстрашен, — покажи го тази нощ! И ако следващата нощ не се насладиш на Дездемона, избирай сам начина, по който ще ми вземеш живота!

 

РОДРИГО

Каква е работата? Стига да е в кръга на разумното и възможното!…

 

ЯГО

Драги мой, от Венеция е пристигнала заповед, която назначава Касио на мястото на Отело.

 

РОДРИГО

Вярно ли? Че тогава Отело и Дездемона ще се върнат във Венеция!

 

ЯГО

О, не. Той си заминава за Мавритания и ще отмъкне със себе си прекрасната Дездемона. Освен ако не го задържи тук някоя случайност. А каква по-добра случайност от отстраняването на Касио?

 

РОДРИГО

Какво разбираш под „отстраняването“ му?

 

ЯГО

Ами това, да стане непригоден да замести Отело, като му бъде светено маслото.

 

РОДРИГО

И това трябва аз да го направя?

 

ЯГО

Да, ако имаш дързостта да се бориш за своето право и изгода. Днес той ще остане на вечеря у една фльорца и аз ще го подиря там. Той не знае още за честта, която го е постигнала. Ако го изчакаш нейде наблизо, ще уредя да излезе оттам между дванайсет и един — и тогава е твой! Аз ще бъда зад него за всеки случай и двама ще си го обработим както трябва. Хайде, не стой като треснат, а тръгвай с мене! Ще ти докажа така убедително необходимостта от неговата смърт, че ще се почувстваш задължен да го очистиш. Хайде, крайно време е за вечеря! Нощта ей сега ще превали. На работа!

 

РОДРИГО

Трябват ми още доводи.

 

ЯГО

Ще ги имаш, не бой се!

 

Излизат.

Бележки

[18] Фурия — фуриите били римски божества на отмъщението.