Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Великите трагедии (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Tragedy of Othello, The Moor of Venice, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Пиеса
Жанр
Характеристика
Оценка
5,7 (× 18 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2011)
Корекция
Alegria (2012)
Корекция
NomaD (2012)

Издание:

Уилям Шекспир

Събрани съчинения в осем тома

Том 3

Трагедии

 

Превел от английски: Валери Петров

Редактор на изданието: Бояна Петрова

Редактор на издателството: Иван Гранитски

Художник: Петър Добрев

Коректори: Евгения Владинова, Таня Демирова

Издателство „Захарий Стоянов“

История

  1. — Добавяне

Трета сцена

Зала в крепостта.

Влизат Отело, Дездемона, Касио и свита.

 

ОТЕЛО

И проверете стражите, Микеле!

Веселието има своя мярка —

да не забравяме къде да спрем!

 

КАСИО

Аз дадох указания на Яго,

но ще им хвърля сам едно око.

 

ОТЕЛО

Да, Яго е добър и честен воин.

Е, лека нощ, Микеле! Утре рано

ви чакам на доклад… Ела, любима!

Платили сме плода и иде час

да вкусим сладостта му ти и аз…

Спокойна нощ!

 

Излиза заедно с Дездемона и свитата.

Влиза Яго.

 

КАСИО

Навреме идете, Яго. Трябва да проверим стражата.

 

ЯГО

Има време, лейтенант! Още не е ударило десет. Генералът ни освободи по-рано заради своята Дездемона. За което човек не може да му се сърди — той още не се е позабавлявал нито една нощ с нея, а тя е залъче, което и Зевс не би отминал[9]!

 

КАСИО

Тя наистина е изящна дама.

 

ЯГО

И сигурен съм — с огънче вътре!

 

КАСИО

Наистина тя е прелестно и очарователно създание.

 

ЯГО

А какви очи, а? Сякаш тръбен зов за преговори!

 

КАСИО

Да, погледът й е привлекателен, но все пак, струва ми се, скромен.

 

ЯГО

А щом проговори, сякаш дава сигнал „На оръжие“!

 

КАСИО

Тя е самото съвършенство.

 

ЯГО

Е, да им е сладко на двамцата! Елате с мене, лейтенант! Скътал съм една кана с чудно вино, а вън чака компанийка кипърски благородници, която пей дава да се чукне за здравето на черния Отело!

 

КАСИО

Не, не тази вечер, Яго! Моята бедна глава никак не носи на пиене. Бих бил щастлив, ако учтивостта можеше да си намери някакъв друг начин за проява!

 

ЯГО

Наши приятели са! Само една чашка! После аз ще пия и за двамата!

 

КАСИО

Тази вечер изпих точно една чашка, и то разводнено, и виждаш как ми действа! Съжалявам за тази моя слабост, но не смея да я подлагам на нови изпитания.

 

ЯГО

Хайде, хайде! Тази нощ е за развлечения. Момчетата чакат!

 

КАСИО

Къде са?

 

ЯГО

Ей ги тук, зад вратата. Не бива тъй! Поканете ги, лейтенант!

 

КАСИО

Добре, но да знаеш, че насила го правя.

 

Излиза.

 

ЯГО

Да мога да му влея още чашка

към туй, което вече е изкъркал,

ще стане по-капризен и налитащ

от дамско кученце. А пък Родриго,

когото любовта към Дездемона

обърнала е като вехт ръкав

навън с хастара, в нейна чест опразни

дузина вече; и е караул.

На още трима — местни юначаги,

от най-честолюбивите, в които

кипи духът на този войнствен остров —

разпалих мозъците с винни пари;

а пък и те са караул. Сега

сред таз пияна пасм на ще бъзна

приятеля ни Касио, така че

да разбунтува острова! Ха, идат!

Влизат Касио, Монтано и неколцина благородници, следвани от слуги, носещи вино.

Ако мечтата ме се потвърди,

то мойта лодка е в добри води!

 

КАСИО

Ето, на бърза ръка вече ме накараха да изпия една!

 

МОНТАНО

Колко беше тя! Половин литър нямаше, войнишка дума!

 

ЯГО

Ей, вино!

Пее.

                „Какво се там каните?

                Дзън-дзън-дзън!

                Да чукнем стаканите!

                Дзън!

                Войникът е мъж

                и живее веднъж!

                Наздраве! Животът е сън!“

        Момчета, още вино!

 

КАСИО

Ей богу, чудесна песен!

 

ЯГО

Научих я в Англия. Там са едни! Фиркачи могъщи във кръчма и вкъщи! Това датчани, това немци или даже торбестите холандци — ха наздраве! — нищо не са пред англичаните!

 

КАСИО

Наистина ли са тъй непобедими в пиенето?

 

ЯГО

Казвам ви, англичанинът едва се разгрява, когато датчанинът вече се търкаля под масата; той още не е почнал да се поти, когато немеца го изнасят на тарга; а когато холандецът бълва, той пак си напълва!

 

КАСИО

За здравето на нашия генерал!

 

МОНТАНО

За него — винаги! И няма да остана назад от вас, лейтенант!

 

ЯГО

О, сладка Английо!

Пее.

        „Крал Стефан — цар и господар —

        уши си гащи за петак

        и пак, задето бил скъпар,

        нарече майстора «простак».

        Нещастнико, вземи урок

        от пестеливия си крал:

        разкошеството е порок —

        кърпи си стария парцал!“

Вино, хей!

 

КАСИО

Честна дума, тази песен е още по-хубава от първата!

 

ЯГО

Искате ли да я чуете още веднъж?

 

КАСИО

Не, защото смятам, че който върши такива работи, не е достоен за чина си! Но Господ вижда отгоре! За някои е рекъл: „Ще им спася душата“, а пък за някои — напротив!

 

ЯГО

Точно така, лейтенант!

 

КАСИО

Колкото до мене — без обида за генерала и другите началства, — аз се надявам, че душата ми ще иде в рая!

 

ЯГО

И моята също, лейтенант!

 

КАСИО

Може, само че моята първо, ако нямаш нещо против! Душата на лейтенанта трябва да се спаси преди душата на адютанта! Но да зарежем тези неща, че работата чака. Господи, прости ни! Службата, господа! И, господа, да не помислите, че съм пиян! Тази ми е дясната ръка, а тази ми е лявата! Значи, не съм пиян! Мога да се държа на краката си и мога свързано да говоря, не е ли така?

 

ВСИЧКИ

Разбира се, лейтенант!

 

КАСИО

Това е! Аз какво разправям? Никой не може да ми каже, че съм пиян!

 

Излиза.

 

МОНТАНО

Към постовете! Време за развод е.

 

ЯГО

Видяхте ли го, нашия приятел?

Военни дарби има той за Цезар,

но пустият порок се балансира

с достойнствата му, както мрак със светло

при равноденствие. Печална гледка!

Отело много му се доверява,

но страх ме е, че някой негов пристъп

могъл би — знам ли — да докара смут

на острова ни.

 

МОНТАНО

        Често ли е тъй?

 

ЯГО

Това е уводът му към съня.

Ще се търкаля буден, докато

стрелките дважди извъртят кадрана,

ако във свойта люлчица виното

не го позалюлее!

 

МОНТАНО

                Генералът

би трябвало да чуе за това.

Той или не го знае, или вижда

достойнствата на Касио, забравил

за слабостите му. Не е ли тъй?

 

Влиза Родриго.

 

ЯГО (настрани)

Родриго, тук! След лейтенанта! Бързо!

 

Родриго излиза.

 

МОНТАНО

И жалко, че Отело е рискувал

да назначи за първи свой заместник

човек с такъв закоравял порок!

Наш дълг е откровено да го кажем

на мавъра.

 

ЯГО

        Без мен! Не бих го сторил,

дори и срещу целия ви остров!

Обичам Касио и ще направя

каквото мога, за да го спася

от слабостта му!

Викове: „Помощ! Помощ!“.

                Но какво е туй?

 

Влиза отново Родриго, преследван от Касио.

 

КАСИО

Негодник! Триста дяволи! Хлапак!

 

МОНТАНО

Постойте! Какво има, лейтенант?

 

КАСИО

Той ще ме учи! Аз ще го натикам

във миша дупка!

 

РОДРИГО

                В миша дупка мен?

 

КАСИО

И още дрънкаш? Чакай, негодяй!

 

Удря го.

 

МОНТАНО

Не, лейтенант! Бъдете тъй добър,

въздръжте се!

 

Възпира го.

 

КАСИО

Пуснете ме веднага! Ще ви друсна

един във зъбите!

 

МОНТАНО

                Е, хайде, хайде!

Пиян сте и не бива…

 

КАСИО

                Аз — пиян?

 

Бият се.

 

ЯГО (настрани към Родриго)

Измъквай се оттук и викай: „Бунт!“

Родриго излиза.

Не, лейтенант! За бога, господа!

На помощ! Лейтенант! Синьор Монтано!

На помощ! Караул! Отлична стража!

Камбанен звън.

Набат! Това ни липсваше! Ай, diablo[10]!

Ще размирят народа! Лейтенант,

заклевам ви! Позорът ще ви стигне

за цял живот!

 

Влиза Отело, следван от свита.

 

ОТЕЛО

        Каква е тази врява?

 

МОНТАНО

Ах, дявол, нарани ме! Но аз него

сега ще го…

 

Двамата се сбиват отново.

 

ОТЕЛО

        Веднага престанете!

 

ЯГО

Стой! Спрете! Лейтенант! Синьор Монтано!

Спомнете си къде сте и кои сте!

Прекъсвай! Генералът заповядва!

 

ОТЕЛО

Какво е туй? И кой го предизвика?

Нима сме се превърнали на турци,

та правим си сами онуй, което

на отоманците попречи бог

да ни направят? Уж сте християни,

а се избивате като диваци!

Тоз, който във угода на гнева си

направи крачка, крачи към смъртта!…

Кажете да замлъкне таз камбана,

която пълни острова със страх!…

Е, казвайте да чуем! Честни Яго,

когото виждам явно огорчен,

ти предан си ми — казвай: кой започна?

 

ЯГО

Не зная, генерале, преди малко

любезни бяха като новобрачни,

вървящи към леглото, и във миг —

като че ли планета им отне

разсъдъка[11], — додето разбера,

е вече ръгаха се помежду си!

Не знам как почна тази луда схватка,

но съжалявам, че не съм загубил

във славно дело тез нозе, които

докараха ме в нейния позор!

 

ОТЕЛО

Микеле, как сте се забравил тъй?

 

КАСИО

Простете ми! Не мога да говоря.

 

ОТЕЛО

А вий, Монтано, бяхте тъй възпитан.

Светът отдавна беше забелязал

спокойната и трезва ваша младост.

Тежеше името ви във устата

на съдници най-строги! Как можахте

да размените честната си слава

за славата на уличен побойник?

Отговорете ми на тоз въпрос!

 

МОНТАНО

Аз тежко наранен съм, генерале,

и ще помоля адютанта Яго

болезнената реч да ми спести,

като ви каже туй, което знам,

а аз не знам таз нощ да съм изрекъл

или извършил зло, освен във случай,

че грях е туй, да ти е мил живота

и грозно дело — да се отбраняваш

срещу насилието.

 

ОТЕЛО

                Честна дума,

усещам как кръвта ми взима връх

над трезвите задръжки и страстта,

ума смрачила, почва да ме води!

Ако река да вдигна таз десница,

виновни и невинни ще пострадат!

Повтарям пак: аз искам да узная

как почна разпрата и кой я почна!

Виновникът, близнак да ми е даже,

ще ме загуби! Как? Градът е в трепет!

Обсадно положение! Сърцата

на хората преливащи от ужас!

А те се впускат в лични крамоли!

Среднощ! На пост! В самото караулно!

Чудовищно! Кой почна? Казвай, Яго!

 

МОНТАНО

Ако от дружба или служба ти

прибавиш или премълчиш ей толкоз,

не си войник!

 

ЯГО

        Недейте ме обижда!

Отрязал бих езика си, преди

на Касио той с реч да навреди,

но лейтенантът няма да пострада

от правдата за тази малка свада.

А тя е следната: с Монтано двама

говорехме си тука, генерале,

когато ненадейно с вик за помощ

дотича някакъв войник, преследван

от Касио, размахващ гола шпага

със намерение да го убие.

Монтано се опита да възпре

със думи лейтенанта, а пък аз

подгоних бягащия, чийто вопъл

заплашваше да наруши покоя

на спящите — което и се случи,

но той, уви, оказа се по-бърз

от мойто намерение. Тогава

чух шпаги да звънтят във тъмнината

и Касио да сипе ругатни,

каквито не допусках, че могъл би

да изрече. Затичах се обратно,

но вече те се мушкаха тъй, както

в мига, когато вий ги разтървахте.

Това е всичко. Повече не зная.

Но хора сме. Със всекиго се случва.

Не е добре, че Касио е драснал

невинния Монтано, но така е:

във своя гняв човек напада често,

които са на негова страна,

а убеден съм — той е бил дълбоко

раздразнен от беглеца, за да стигне

до тези крайности.

 

ОТЕЛО

                Разбирам, Яго,

ти гледаш някак да смекчиш вината

на Касио, от честност и от обич…

Обичам ви аз, Касио, но знайте,

че отсега не сте на моя служба!

Влиза Дездемона, следвана от свита.

На, вдигнахте от сън и любовта ми!

Към Касио.

Това е. Ще послужите за пример!

 

ДЕЗДЕМОНА

Какво е станало, любими мой?

 

ОТЕЛО

О, нищо, щастие! Върви да спиш!…

Монтано, аз ще бъда ваш хирург…

Внесете го във крепостта!

Монтано бива изнесен.

                        Ти, Яго,

обиколи града и успокой

смутените от тази дива дрязга!…

А ние да си легнем, Дездемона —

животът на войната е такъв:

от сладък сън — направо в бой и кръв!

 

Излизат всички освен Яго и Касио.

 

ЯГО

Ранен ли сте, лейтенант?

 

КАСИО

Да, и никакъв хирург не може да ми помогне!

 

ЯГО

Не думайте!

 

КАСИО

О, доброто ми име! Доброто ми име! Загубих си доброто име! Загубих онова, което беше безсмъртно в мене, и сега ми остана само животинското. Доброто ми име, Яго, доброто ми име!

 

ЯГО

А, това ли било! Пък аз, честна дума, помислих, че сте получили телесна рана. А тя е нещо по-сериозно от загубата на някакво си добро име. Какво е доброто име? Лъжа и измама! Празна дрънкулка, която често се добива без заслуга и загубва без вина. И после, нещо е загубено само когато притежателят му загуби надеждата да го намери. Слушайте мене, има толкоз начини да си възвърнете разположението на генерала. Той ви разжалва в гнева си и по-скоро по политически съображения, отколкото от неприязън към вас; като някой, който удря безобидното си куче, за да сплаши силния лъв. Помолете му се и той ще бъде отново ваш!

 

КАСИО

По-скоро ще гледам да ме отритне съвсем, отколкото да излъжа един тъй добър началник да приеме пак един такъв разпасан, пиян и безотговорен офицер! Пиян! И да говоря глупости! Да се перча, да налитам на бой, да дрънкам врели-некипели на сянката си! О, ти невидим дух на виното, ако нямаш име, да бъде името ти „дявол“!

 

ЯГО

А кого бяхте погнали с меча си? Какво ви беше направил?

 

КАСИО

Не знам.

 

ЯГО

Е, как може?

 

КАСИО

Спомням си много неща, но всичко ми е като в мъгла. Имаше някакво спречкване, но за какво беше, не помня. О, Господи, кой ни кара да пускаме през гърлото си този крадец, който ни задига ума! И как можем да изпитваме радост, веселие, доволство от това, че сами се преобразяваме в животни!

 

ЯГО

Но сега сте вече добре! Кат изтрезняхте тъй бързо?

 

КАСИО

Дяволът Пиянство пожела да отстъпи мястото си на дявола Гняв. Единият порок ми доведе другия, за да ме накара да се погнуся до дъно от себе си!

 

ЯГО

Хайде, хайде! Не прекалявайте с нравоученията. Наистина, като имам предвид часа, мястото и обстановката на острова, по-добре тази история да не беше се случвала; но тъй като се е случила, гледайте да я загладите някак си.

 

КАСИО

И като го помоля да ме върне на служба, той ще ми отвърне, че съм пияница! Да съм стоуста хидра, тази дума пак ще запуши всичките ми уста! О, Боже! Сега си здрав човек, след малко — безумец, а подир още миг — звяр! Проклятие! Всяка излишна чаша е от ада и дяволът танцува в нея!

 

ЯГО

Ами! Доброто винце е питомно духче, когато човек му знае мярката. Стига сте го нападали! Чувайте, лейтенант, вие вярвате в приятелството ми, нали?

 

КАСИО

Не го ли доказах? Да се напия!

 

ЯГО

Със всекиго се случва веднъж да се насвятка. Защо да не се случи и с вас? Слушайте по-добре какво ще ви науча! Сега на нас жената на генерала ни е главен генерал. И смея да го твърдя, защото той се е отдал изцяло и напълно на това, да оценява, съзерцава и обожава нейните хубости и прелести. Разкайте се чистосърдечно пред нея и я помолете да съдейства за връщането ви на служба! Тя е по природа тъй мила, сърдечна, отзивчива, благословена от Бога с такъв характер, че чувства добротата си вече накърнена, когато не е сторила повече от онова, за което са я помолили. Помолете я да намести изкълчените отношения между вас и нейния съпруг и залагам, каквото имам срещу каквото щете, че скоро дружбата ви ще бъде по-здрава от преди!

 

КАСИО

Съветът ви е добър.

 

ЯГО

Той иде от искрено приятелство и най-честни чувства.

 

КАСИО

Вярвам ви! И още утре сутрин ще помоля добродетелната Дездемона да действа за мен. Ако щастието не ми се усмихне — край на всяка надежда!

 

ЯГО

Точно така! Лека нощ, лейтенант! Трябва да обходя часовите.

 

КАСИО

Лека нощ, честни Яго!

 

Излиза.

 

ЯГО

И кой сега ще може да ми каже,

че съм негодник, след като съм дал

на Касио съвет тъй прям и честен

и който — всеки вижда — води право

към милостта на мавъра; понеже,

щом делото е честно, твърде лесно

е да склониш за него Дездемона;

великодушна тя е по природа

като природата; а пък Отело

заради нея е способен даже

от купел и от кръст да се откаже —

така душата му е прикована

към любовта й; той е раб пред нея

и всяко нейно хрумване е бог

за меката му мисъл. Е, тогава

защо да съм негодник, щом напътствам

нещастника за негово добро?

О, адско богословие! Когато

в най-черно дело дяволът ни тласка,

той слага си най-ангелската маска.

Тъй както правя аз сега. Защото,

додето този доблестен глупак

за помощ моли се пред Дездемона

и тя му ходатайства пред мъжа си,

в ухото на Отело аз ще влея

отровата, че тя от плътска жажда

застъпва се за Касио пред него;

и колкото тя повече го моли,

той толкоз повече ще се изпълва

със подозрения. И тъй полека

ще извлека от нейната невинност

леплив катран[12] и мрежа ще сплета

от добротата й, за да ги хвана

и тримата във нея!… Е, Родриго?

 

Влиза Родриго.

 

РОДРИГО

Ясно! В този лов аз не съм копой, който гони, а само пес, който джафка с хайката. Парите ми са на привършване, а тази нощ изядох и един великолепен бой. Но поне добивам поука срещу мъка, така че накрая ще се върна във Венеция, макар гол като сокол, но с малко повече ум в главата!

 

ЯГО

Ей, лошо нещо е, когато някой

не знае да търпи! Къде си виждал

така набързо да зараства рана?

Ний работим със ум, а не с магия,

а работата с ум изисква време

за зреене. Какво ти има толкоз?

Отнесе малко бой, но във замяна

направи Касио да изхвърчи.

Дървото има много цветове,

но който пръв е цъфнал, пръв завързва.

Търпение!… Я гледай, вече съмва!

Когато с удоволствие работиш,

минутите летят! Върви, пътувай!

Иди си, дето си разквартируван.

За другото по-късно ще узнаеш.

Върви, върви!

Родриго излиза.

        Сега два хода: първо —

жена ми да подготви Дездемона

за Касио; веднага ще я пратя.

И второ — аз да заведа Отело

на мястото, отдето той ще види

жена си във беседа с лейтенанта.

Намислил съм го майсторски и вещо —

да го ковем, додето е горещо!

 

Излиза.

Бележки

[9] „… и Зевс не би отминал!…“ (мит.) — Върховният бог на гърците влизал — според преданията — в любовни връзки със смъртни жени.

[10] „… diablo!…“ (исп.) — Дявол!

[11] „… планета им отне разсъдъка…“ — Става дума за зловредното влияние на планетите върху хората.

[12] „… леплив катран…“ — с който птицеловите са намазвали клоните на дърветата.