Уилям Шекспир
Отело ^[0] (8)

Първа сцена

 

КАСИО

Елате тук, свирачи! Нещо кратко!

Ще ви платя добре. И запомнете

да кажете: „Добрутро, генерале!“

 

ШУТЪТ

Ей, свирачите, вашите инструменти да не са пътували до Неапол, че така гъгнат?

 

СВИРАЧ

Защо до Неапол, господине?

 

ШУТЪТ

Защото сякаш са им окапали носовете от неаполската болест… Вашата музика духова ли е?

 

СВИРАЧ

Ясно, че е духова, господине!

 

ШУТЪТ

И е ясно накъде духа… Я! Че къде им са опашките на инструментите ви?

 

СВИРАЧ

Какви опашки, господине?

 

ШУТЪТ

Обикновени. Повечето духови инструменти, които съм чувал, са тръбели все изпод някоя опашка. Но да оставим! Музиканти, ето ви за свиренето. Вашата музика така се хареса на генерала, че той горещо ви моли да престанете да шумите с нея.

 

СВИРАЧ

Добре, господине. Както кажете.

 

ШУТЪТ

Виж, ако имате някоя музика, която да не се чува, тогава продължавайте! Но музика, която се чува, генералът не би желал да слуша от вас.

 

СВИРАЧ

Безшумна музика нямаме, господине.

 

ШУТЪТ

Тогава вдигайте си свирките оттук. Издухайте се, преди да са ви духнали под опашките!

 

КАСИО

Приятелю, за малко дай ми слух!

 

ШУТЪТ

Да ви го дам, та сам да стана глух?

 

МОНТАНО

Моля те, остави игрословиците си! Ето ти една скромна жълтичка. Ако госпожата, която придружава съпругата на генерала, се е надигнала, извести я, че един, на име Касио, моли да бъде удостоен от нея с кратка беседа. Ще го сториш ли?

 

ШУТЪТ

Тя вече се надигна, господине, и ако се надигне насам, аз ще доведа до нейното знание вестта за вашето присъствие.

 

КАСИО

Моля ти се, приятелю.

Навреме, Яго.

 

ЯГО

        Вий не сте ли лягал?

 

КАСИО

Простихме се по съмнало със тебе —

кога да лягам? Сам си позволих

беседа да поискам от жена ви,

за да добия с нейна помощ достъп

до добродетелната Дездемона.

 

ЯГО

Ще ви я пратя и ще изведа

от къщи генерала, та спокойно

след туй да разговаряте с жена му.

 

КАСИО

Благодаря ви!

                Тъй любезни хора

са рядкост във Флоренция дори!

 

ЕМИЛИЯ

Добрутро, лейтенанте! Съжалявам

за сполетялата ви неприятност.

Но тя ще се оправи. Току-що

пред мене генералът и жена му

говориха за случката; тя жарко

застъпи се за вас, а той й каза,

че бил раненият от знатен род

и ползващ се със обща обич в Кипър,

та затова видял се той принуден

да бъде строг; и след това прибави,

че ви обича и че обичта му

сама достатъчно му ходатайства

за връщането ви.

 

КАСИО

                И все пак аз

ще ви помоля — ако е възможно —

да ми издействате една най-кратка

беседа с Дездемона насаме.

 

ЕМИЛИЯ

Елате с мене! Ще ви въведа,

където вий ще можете свободно

пред нея да излеете до края

душата си.

 

КАСИО

        Благодаря ви много!