Уилям Шекспир
Юлий Цезар ^[0] (9)

Първа сцена

 

ЦЕЗАР

Е, дойдоха ли Мартенските Иди?

 

ГАДАТЕЛЯТ

Да, Цезар, но не са си отишли.

 

АРТЕМИДОР

Привет, о, Цезар! Прочети това!

 

ДЕЦИЙ

Требоний моли да се запознаеш

със тази негова смирена просба!

 

АРТЕМИДОР

О, Цезар, прочети по-първо мойта!

Тя теб засяга! Прочети я, Цезар!

 

ЦЕЗАР

Което нас засяга — най-накрая!

 

АРТЕМИДОР

Не я отлагай, Цезар! Прочети я!

 

ЦЕЗАР

Какво нахалство! Трябва да е луд!

 

ПУБЛИЙ

Дай път! Дай път!

 

КАСИЙ

                Какво се буташ тук!

Във Капитолия се дават просби!

 

ПОПИЛИЙ

Желая ви добра сполука днес!

 

КАСИЙ

Сполука във какво, Попилий?

 

ПОПИЛИЙ

                        Сбогом!

 

БРУТ

Какво ти пожела Попилий Лена?

 

КАСИЙ

Добра сполука. Май че сме разкрити!

 

БРУТ

Следи го! Виж, насочва се към Цезар!

 

КАСИЙ

По-бързо, Каска! Ще ни изпреварят!

Какво да правим, Бруте? Ако знаят,

аз няма да се върна жив оттук!

Ще се убия!

 

БРУТ

        Успокой се, Касий!

Попилий му разказва нещо друго.

Виж как му се усмихва, а и Цезар

не сменя вид.

 

КАСИЙ

                Требоний си го бива —

виж как извежда настрани Антоний!

 

ДЕЦИЙ

Метел къде е? Време е да тръгва

със своето прошение към Цезар!

 

БРУТ

Готов е! Да се струпаме след него!

 

ЦИНА

Ти, Каска, не забравяй! Удряш пръв!

 

ЦЕЗАР

Готови ли сме? Е, какви неправди

налага се да бъдат отстранени

от Цезар и Сената му? Да чуем!

 

МЕТЕЛ

О, всемогъщи и всевиши Цезар,

семейството на Цимбрите поднася

сърцето си в нозете ти…

 

ЦЕЗАР

                        Метел,

преди да почнеш, трябва да ти кажа,

че тез поклони и приятни думи

способни са кръвта да развълнуват

в обикновен човек и да го тласнат

закон и обичаи да превърне

във детски залъгалки; но не смятай,

че Цезар има толкоз буйна кръв,

та благородството й да се стапя

от същите неща, които действат

върху глупците — сиреч сладки думи,

подмазване, въртене на опашка

и тям подобни! Брат ти е заточен

с редовен указ и ако за него

речеш да ми се кланяш и умилкваш,

ще те изритам като мръсно пале!

Знай, Цезар, който не онеправдава,

неоправдани милости не дава!

 

МЕТЕЛ

Не ще ли се намери нечий глас

по-сладък в Цезаровото ухо,

та да издействува да бъде върнат

изгнаният ми брат?

 

БРУТ

                Не съм ласкател,

ала ръката ти целувам, Цезар,

с молба да позволиш на Публий Цимбер

да се завърне!

 

ЦЕЗАР

                Бруте!

 

КАСИЙ

                        Милост, Цезар!

Виж Касий, паднал в твоите нозе,

те моли да простиш на Публий Цимбер!

 

ЦЕЗАР

Смекчил се бих, да бях на вас подобен.

Да можех да се моля, бих могъл

и да отстъпвам на молби. Но аз съм

като Полярната звезда, която

по неподвижност и непроменливост

е без съперница. Небето горе

осеяно е със безброй искрици,

от огън всичките и с блясък всяка,

ала сред тях едничка тя не мръдва

от свойто място. Тъй е и в света —

гъмжи от хора той и всички те

са плът и кръв и всеки е с разсъдък,

но между тях единствен зная, който,

надсмиващ се на всеки външен тласък,

стои на място, и това съм аз!

Ще го докажа и на дребно с Цимбер:

аз бях за туй да бъде той заточен

и съм за туй такъв да си остане!

 

ЦИНА

О, Цезар!

 

ЦЕЗАР

Млък! Олимп не се премества!

 

ДЕЦИЙ

Велики!

 

ЦЕЗАР

        Бруте, всуе коленичиш!

 

КАСКА

Ръка, наместо мене говори!

 

ЦЕЗАР

И ти ли, Бруте? Смърт, тогава идвай!

 

ЦИНА

Свободни сме! Тиранството е мъртво!

Летете! Възвестете свободата

по всички улици!

 

КАСИЙ

                И неколцина

да се качат на градските трибуни

и викат: „Да живее свободата!“

 

БРУТ

Народ, сенатори, спокойно! Стойте!

Амбицията си плати дълга!

 

КАСИЙ

Брут на трибуната!

 

ДЕЦИЙ

                И Касий също!

 

БРУТ

Къде е Публий?

 

ЦИНА

                Тук, до смърт уплашен!

 

МЕТЕЛ

Да се държим един до друг, че някой

привърженик на Цезар…

 

БРУТ

                Няма нужда!…

Бъди спокоен, Публий! Нищо лошо

не ще се случи нито с теб, ни с друг.

Кажи това на всички!

 

КАСИЙ

                И върви си,

че тръгне ли народът срещу нас,

и твойта старост може да пострада.

 

БРУТ

Да, нека за извършеното плащат

еднички извършителите. Тръгвай!

 

КАСИЙ

Антоний де е?

 

ТРЕБОНИЙ

                Скри се у дома си!

Мъже, жени, деца крещят и бягат,

дошъл е сякаш краят на света!

 

БРУТ

Да бъде, Парки, както сте решили!

Че смърт ни чака, знаем; срока само

желал би всеки да си продължи.

 

КАСКА

Избърза ли смъртта ти с пет години,

спестяваш пет години страх от нея!

 

БРУТ

Тогаз смъртта е благо за човека

и ний сме сторили добро на Цезар,

скъсявайки му срока на страха…

Склонете се, о, римляни, над него,

ръцете си до лакти да умием

в кръвта на Цезар и обагрим с нея

оръжията си, а след това

да идем на пазарния площад

и там, размахали ги пред народа,

да викнем всички: „Мир и свобода!“

 

КАСИЙ

Да, нека се сведем и ги измием!

О, колко векове таз наша сцена

ще се играе — все така велика —

в страни незнайни, на езици чужди!

 

БРУТ

И колко пъти ще пролива кръв

за забавление тоз, който днеска

прострян е във нозете на Помпей!

 

КАСИЙ

И толкоз пъти, колкото туй стане,

за нас ще казват: „Хората, които

освободиха своята страна!“

 

ДЕЦИЙ

Излизаме ли?

 

КАСИЙ

                Всички! Брут ще води,

а в неговите стъпки ще вървим

ний, най-безстрашните сърца на Рим!

 

БРУТ

Кой иде там? Слугата на Антоний!

 

СЛУГАТА

Тъй, Бруте, имам заповед да падна

на колене; тъй Марк Антоний каза

да се простра пред тебе; и прострян,

тъй каза ми на тебе да говоря!

„Кажи му — нареди ми, — че за мене

е Брут достоен, храбър, благороден,

а Цезар беше смел, сърдечен, царствен;

че с уважение обичам Брут

и в страх почитах и обичах Цезар;

кажи, че ако Брут даде възможност

на Марк Антоний да говори с него

във безопасност и да разбере,

че Цезар заслужавал е смъртта си,

Антоний ще обича Цезар мъртъв

не толкоз силно, колкото Брут жив,

и с него, доблестния, ще посреща

без задни мисли чупките на тези

неясни дни.“ Тъй каза Марк Антоний.

 

БРУТ

Тоз, който те е пратил, е разумен

и храбър мъж. Не съм помислял инак.

Върви и му кажи, че ако дойде,

ще се завърне вкъщи си доволен

и невредим.

 

СЛУГАТА

                Отивам да го викна.

 

БРУТ

Ще бъде наш приятел, убеден съм.

 

КАСИЙ

Дано е тъй, но страх ме е от него,

а моите предчувствия до днеска

не са ме лъгали.

 

БРУТ

Ха, ето го!… Привет, о, Марк Антоний!

 

АНТОНИЙ

Велики Цезар, как си ниско паднал!

Нима се свиха всичките ти слави,

завоевания, триумфи, плячки

до тази жалка купчина? Прощавай!…

О, знатни римляни, не знам кой още

се е надул така, че да е нужно

да му се пуска кръв. Ако съм аз,

не зная за това по-сгоден час

от този тук, видял да пада Цезар,

ни средство по-подхождащо от тази

стомана ваша, още украсена

с най-доблестната кръв на този свят.

Аз моля, ако считате ме враг,

над мене утолете свойта жажда

сега, додето вашите ръце

димят от неизсъхналия пурпур!

Сто века да живея, за смъртта

не ще дочакам време, място, начин

да ми харесат като тези тук:

сега, до Цезар, от ръцете чисти

на най-добрите хора на века!

 

БРУТ

Недей да просиш смърт от нас, Антоний!

Със тез ръце във кръв, пред този труп,

навярно ти се струваме злодеи

жестоки и свирепи, но ти виждаш

ръцете само и това, което

извършили са те, ала не виждаш

сърцата ни. А те са милостиви

и милост към потиснатия Рим,

надвила милостта към Цезар — както

плам плам гаси, — донесе смърт на този.

Но мечовете ни за тебе имат

оловни върхове, о, Марк Антоний:

ръцете ни, способни да убиват,

сърцата ни, наклонни да обичат,

отварят се за теб и те приемат

със братски мисли, почит и любов!

 

КАСИЙ

При бъдното раздаване на титли

ще имаш думата наравно с нас!

 

БРУТ

Почакай само да успокоим

изплашения и смутен народ

и после ще ти обясним защо

към Цезар бях безмилостен аз, който

обичах го, когато го убивах!

 

АНТОНИЙ

Във мъдростта ви аз не се съмнявам.

Подайте ми един след друг да стисна

тез кървави ръце! С теб първи, Бруте!

След неговата — твоята, Кай Касий!

Дай тука, Деций Брут! Метел, и твойта!

Със тебе, Цина! Храбри Каска, стискай!

Подай ми своята, добри Требоний,

пореден — не последен в туй сърце!

О, знатни граждани!… Какво да кажа?

Доверието ви във мен е толкоз

разклатено, че смятате ме — зная —

ласкател или пъзльо… Не, мой Цезар,

обичах те — това не бе лъжа! —

и ако твоят дух сега ни гледа,

нима не ще се натъжиш по-силно,

отколкото от свойта смърт, да виждаш

как твоят Марк Антоний сключва мир

с убийците ти и над твойто тяло

им стиска опетнените ръце?

Очи да имах, колкото ти — рани;

струящи сълзи, колкото те — кръв,

това би по подхождало на мен,

отколкото приятелства да свързвам

със твойте врагове. Прости ми, Юлий!

Подгониха те тук, о, смел елен,

тук падна ти, и ето ги ловците —

стоят нашарени със твойта багра,

измъкнали туптящото сърце,

което бе сърцето на света!

О, как е тъжно да те гледам проснат

от тази знатна хайка!

 

КАСИЙ

                Марк Антоний…

 

АНТОНИЙ

Прости, Кай Касий, но с такива думи

и враг за Цезар би се произнесъл.

Какво по-скромно за един приятел?

 

КАСИЙ

Не те упреквам, че го хвалиш. Питам

каква ще е спогодбата ти с нас:

ще ни подкрепяш ли, или изобщо

не бива да разчитаме на теб?

 

АНТОНИЙ

Ръцете ви аз стиснах не за друго,

но се разчувствах при вида на Цезар.

На всички ви приятел съм и всички

обичам ви горещо. Чакам само

да ми дадете доводи, че Цезар

е бил наистина така опасен.

 

БРУТ

Туй щеше да е инак дива гледка!

Но наште доводи са тъй безспорни,

че даже и да беше син на Цезар,

би бил задоволен!

 

АНТОНИЙ

                Не искам друго.

Туй само още: право да изложа

мъртвеца на пазарния площад

и като негов нявгашен приятел

да се простя със него в кратко слово.

 

БРУТ

Ще имаш това право, Марк Антоний!

 

КАСИЙ

Две думи само, Бруте!…

                Какво вършиш!

Недей му дава право да говори!

Отде да знаем докъде народът

могъл би да се трогне от речта му?

 

БРУТ

Прощавай, но аз първи ще говоря

и от трибуната ще обясня

защо бе нужно Цезар да умре.

Ще кажа, че сами сме разрешили

на Марк Антоний — Цезаров приятел —

да каже туй, което те ще чуят,

и че желаем Цезар да получи

достойно погребение, със всички

законни обичаи. От това

за нас ще има не вреда, а полза.

 

КАСИЙ

Не зная какво може да се случи,

но то не ми харесва.

 

БРУТ

                Марк Антоний,

вдигни оттука тялото на Цезар!

Ти няма да говориш срещу нас,

но можеш, както щеш, да славиш Цезар,

като изтъкнеш, че за туй си взел

съгласието ни. В противен случай

не ще участваш в обреда със нищо.

И словото си ще държиш след мойто

от същата трибуна.

 

АНТОНИЙ

                Тъй да бъде!

Не искам нищо повече.

 

БРУТ

                        Тогава

мъртвеца приготви и ни последвай.

 

АНТОНИЙ

Прости ми, о, кървяща шепа пръст,

че бях така любезен с тез касапи.

Развалина си ти от най-добрия,

най-доблестния мъж, когото знае

неспиращият бяг на времената!

Тежко й на десницата, проляла

така безценна кръв! Над твойте рани —

уста безгласни, зинали към мен

с молба от пурпур да им дам език —

предричам, чуй: проклятие ужасно

ще сполети човечеството цяло!

Италия надлъж и шир ще стане

поле на смут и граждански войни

и гибелта ще бъде тъй привична,

и ужасите — толкоз обичайни,

че майките усмихнати ще гледат

ръцете на войната как разкъсват

децата им, със милост, притъпена

от кръвнините. И духът на Цезар

ведно със дъхащата разпри Ата^[11],

развързал кучетата на войната,

над всички ще кръжи и вика: „Мъст!“,

дорде туй дело мерзко осмърди

земята цяла със човешки мърши,

вопиещи за гроб!…

                Кой беше ти?

Не служеше ли при Октавий Цезар?

 

СЛУГАТА

Да, Марк Антоний.

 

АНТОНИЙ

                Цезар му написа

да дойде в Рим.

 

СЛУГАТА

                Писмото той получи

и ме изпрати да ви съобщя…

                        О, Цезар!

 

АНТОНИЙ

Върви, излей сърцето си встрани!

Скръбта е заразителна и чувствам,

че като виждат тези скръбни капки

в очите ти, и мойте овлажняват.

Къде е господарят ти?

 

СЛУГАТА

                Таз нощ

ще спи на седем мили от града.

 

АНТОНИЙ

Лети назад при него и кажи му

за случилото се. И да не бърза.

Тоз Рим е страшен Рим, опасен Рим,

Рим още неподготвен за Октавий.

Това му съобщи… Не, спри, почакай!

Недей да тръгваш, докато не съм

изложил това тяло на площада

пред римския народ. С речта си там

ще разузная как приема той

злодейството на тези кръвопийци

и ти за този прием ще докладваш

на младия Октавий. Помогни!